Караконджул: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
'''Караконджул''' (още караконджо) е фолклорно създание, което плашело и вредяло на хората. |
'''Караконджул''' (още караконджо) е фолклорно създание, което плашело и вредяло на хората. Познато и сред съседните балкански народи. При гърците се нарича ''καλικάντζαρος'' („калика̀нтдзарос“) или ''παγανό'' („пагано̀“). |
||
Караконджулът наподобявал космат човек с голяма глава, рога, опашка, едно око и един крак. Според някои поверия караконджулът живеел само през така наричаните от християните „[[мръсни дни]]“ (от [[Бъдни вечер]] до [[Йордановден]]). Поради това месец [[януари]] се нарича „караконджов“ месец. |
Караконджулът наподобявал космат човек с голяма глава, рога, опашка, едно око и един крак. Според някои поверия караконджулът живеел само през така наричаните от християните „[[мръсни дни]]“ (от [[Бъдни вечер]] до [[Йордановден]]). Поради това месец [[януари]] се нарича „караконджов“ месец. |
Версия от 22:08, 4 май 2015
Караконджул (още караконджо) е фолклорно създание, което плашело и вредяло на хората. Познато и сред съседните балкански народи. При гърците се нарича καλικάντζαρος („калика̀нтдзарос“) или παγανό („пагано̀“).
Караконджулът наподобявал космат човек с голяма глава, рога, опашка, едно око и един крак. Според някои поверия караконджулът живеел само през така наричаните от християните „мръсни дни“ (от Бъдни вечер до Йордановден). Поради това месец януари се нарича „караконджов“ месец.
Караконджулът живеел в пещери, реки, запустели воденици и места, където расте бръшлян. Според някои поверия той можел да се засели в тъмните или труднодостъпните места на фермата, подобно на таласъм (например на тавана или в плевнята). Той примамвал пътници и ги възсядал, хвърлял жертвите си от високи скали и дървета в дълбоки вирове, или ги разкъсвал между воденичните колела. Съществото злосторничело само нощем (до първи петли), след което изчезвало внезапно. Според наблюдения само представката е турска: „кара“, което значи „черен“. В много селища в Родопите се казва просто „конджур“. Конджуровите дни са свързани с редица поверия, които най-вероятно са останка от тракийските вярвания.