Горно Нерези: Разлика между версии
м Замяна на Шаблон:Селище в РМ инфо с Шаблон:Селище инфо|Република Македония |
м Шаблон:Скопие → Шаблон:Квартали на Скопие |
||
| Ред 77: | Ред 77: | ||
{{Br}} |
{{Br}} |
||
{{Община Карпош}} |
{{Община Карпош}} |
||
{{Скопие}} |
{{Квартали на Скопие}} |
||
{{Портал Македония}} |
{{Портал Македония}} |
||
Версия от 20:01, 22 септември 2015
Тази статия е за селото в Община Карпош. За стружкото село вижте Нерези.
| Горно Нерези | |
.jpg) Църквата „Свети Пантелеймон“. | |
  Горно Нерези | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Скопски |
| Община | Карпош |
| Географска област | Кършияка |
| Надм. височина | 819 m |
| Население | 314 души (2002) |
| Пощенски код | 1020 |
| МПС код | SK |
| Горно Нерези в Общомедия | |
Горно Нерези (Шаблон:Lang-mk; Шаблон:Lang-sq) е село в Република Македония, част от Община Карпош.
География
Селото е разположено южно от столицата Скопие в северните склонове на планината Водно. Край селото е разположен средновековният манастир „Свети Пантелеймон“.
История
В края на 19 век Горно Нерези е село в Скопска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Нерѣзи (Горно и Долно) живеят 260 българи християни и 300 арнаути мохамедани.[1]
В началото на 20 век цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Нерези (Горно и Долно) има 288 българи екзархисти и функционира българско училище.[2]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Нерези (Nerezi) като албанско село.[3]
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Нерези като смесено българо-албанско село.[4]
Според преброяването от 2002 година Горно Нерези има 314 жители.[5]
| Националност | Всичко |
| македонци | 22 |
| албанци | 282 |
| турци | 6 |
| роми | 0 |
| власи | 1 |
| сърби | 3 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Бележки
- ↑ Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“, София, 1900, с.208
- ↑ Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.114-116.
- ↑ Leonhard Schultze Jena. "Makedonien, Landschafts- und Kulturbilder", Jena, G. Fischer, 1927
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
| ||||||||
| |||||
