Филип Тотю: Разлика между версии
м Премахнати редакции на Стамен от Пазарджик (б.), към версия на Jingiby |
Редакция без резюме |
||
Ред 10: | Ред 10: | ||
'''Филип Тотю''' е български хайдутин и революционер, виден деец на [[България|българското]] национално-освободителното движение през 19 век. |
'''Филип Тотю''' е български хайдутин и революционер, виден деец на [[България|българското]] национално-освободителното движение през 19 век. |
||
==Биография== |
== Биография == |
||
[[Файл:Filip Totyo.jpg|мини|ляво|150п|Филип Тотю]] |
[[Файл:Filip Totyo.jpg|мини|ляво|150п|Филип Тотю]] |
||
Роден е като '''Тодор Тодоров Станчев''' в [[колиби]]те Гърците, днес част от село [[Вонеща вода]]. Син е на Тодор Станчев, който е известен като Тодор Топала. На турските власти Филип Тотю е известен като Тотю Топалский и под това име е бил търсен през хайдушките му и революционни години, според [[Филип Симидов]]. Бил е животновъд и търговец на |
Роден е като '''Тодор Тодоров Станчев''' в [[колиби]]те Гърците, днес част от село [[Вонеща вода]]. Син е на Тодор Станчев, който е известен като Тодор Топала. На турските власти Филип Тотю е известен като Тотю Топалский и под това име е бил търсен през хайдушките му и революционни години, според [[Филип Симидов]]. Бил е животновъд и търговец на едър рогат добитък и кози. След 1850 г. е хайдутин в четите на Бойчо войвода, П. Чернев, Ст. Люцканов Попов, [[Жельо войвода]]. Води дружина из [[Стара планина]]. |
||
Попада в търновския и сливенския затвор, откъдето през 1863 г. успява да избяга. Установява се в Румъния, с тескере на име Ради, първоначално в Зимнич, а по-късно в [[Александрия (Румъния)|Александрия]]. За кратко е градинар под ново име |
Попада в търновския и сливенския затвор, откъдето през 1863 г. успява да избяга. Установява се в Румъния, с тескере на име Ради, първоначално в Зимнич, а по-късно в [[Александрия (Румъния)|Александрия]]. За кратко е градинар под ново име – Филип Тотю. |
||
== Чета от 1867 година == |
== Чета от 1867 година == |
||
[[File:Battle-at-Vrbovka.jpg|мини|250п|Боят при Върбовка]] |
[[File:Battle-at-Vrbovka.jpg|мини|250п|Боят при Върбовка]] |
||
Приема четническата тактика, разработена и провеждана от [[Георги Раковски]].През 1867 е определен според Привременен закон за народните горски чети за 1867-о лето на Раковски за второстепенен войвода. И в съответствие с плана |
Приема четническата тактика, разработена и провеждана от [[Георги Раковски]].През 1867 е определен според Привременен закон за народните горски чети за 1867-о лето на Раковски за второстепенен войвода. И в съответствие с плана на 15 май 1867 г. начело на чета от около 40 души преминава р. Дунав при Свищов, за да проучи настроенията на българите в страната. След еднодневно забавяне около града, дружината се укрива от пратена по дирите и потеря в гората край село Върбовка. Забелязана и издадена на властите от ловджии, тя е обкръжена от стотици башибозуци и редовни военни поделения от Търново, Севлиево и Свищов. [[Захарий Стоянов]] пише: |
||
{{цитат|...захванала се отчаяна борба. Мирната до него време горичка преобърнала се на касапница. Битката била гърди срещу гърди. От една страна гърмели пушки, а от друга звънтели ятагани, а из помежду мнозина се борели като пехливани.}} |
{{цитат|...захванала се отчаяна борба. Мирната до него време горичка преобърнала се на касапница. Битката била гърди срещу гърди. От една страна гърмели пушки, а от друга звънтели ятагани, а из помежду мнозина се борели като пехливани.}} |
||
Ред 31: | Ред 31: | ||
! Номер !! Име !! Родно място |
! Номер !! Име !! Родно място |
||
|- |
|- |
||
|| || Хаджи Никола || [[Кавадарци|Кавадарско]] |
|| || Хаджи Никола || [[Кавадарци|Кавадарско]] |
||
|- |
|- |
||
|| || Маню Марков || [[Кавадарци|Кавадарско]] |
|| || Маню Марков || [[Кавадарци|Кавадарско]] |
||
Ред 37: | Ред 37: | ||
|} |
|} |
||
== 1868 |
== 1868 – 1876 == |
||
През 1868 участва във [[Втора българска легия]], под ръководството на [[Хаджи Димитър]] и [[Стефан Караджа]]. |
През 1868 участва във [[Втора българска легия]], под ръководството на [[Хаджи Димитър]] и [[Стефан Караджа]]. |
||
Установява се в [[Одеса]], където получава пенсия от руското правителство. |
Установява се в [[Одеса]], където получава пенсия от руското правителство. |
||
През 1875 г. е определен от Българския революционен централен комитет ([[БРЦК]]) за войвода на чета в [[Старозагорското въстание]] (1875), но не успява да се прехвърли в България поради неговото преждевременно избухване и потушаване. Завръща се в Русия и отказва водачеството на четници по време на [[Априлското въстание]] (1876). Мястото му заема [[Христо Ботев]]. |
През 1875 г. е определен от Българския революционен централен комитет ([[БРЦК]]) за войвода на чета в [[Старозагорското въстание]] (1875), но не успява да се прехвърли в България поради неговото преждевременно избухване и потушаване. Завръща се в Русия и отказва водачеството на четници по време на [[Априлското въстание]] (1876). Мястото му заема [[Христо Ботев]]. |
||
{| class="wikitable collapsible collapsed" |
{| class="wikitable collapsible collapsed" |
||
Ред 49: | Ред 49: | ||
! Номер !! Име !! Родно място |
! Номер !! Име !! Родно място |
||
|- |
|- |
||
|| || Никола Антов Караставрев || [[Бабуна (Велес)|Бабуна]] |
|| || Никола Антов Караставрев || [[Бабуна (Велес)|Бабуна]] |
||
|- |
|- |
||
|| || Георги Коча || [[Битоля]] |
|| || Георги Коча || [[Битоля]] |
||
Ред 103: | Ред 103: | ||
[[Файл:Filip Totyu-zname.jpg|мини|ляво|Знаме на четата на Филип Тотю]] |
[[Файл:Filip Totyu-zname.jpg|мини|ляво|Знаме на четата на Филип Тотю]] |
||
Предвожда [[Български доброволци в Сръбско-турската война от 1876|доброволческа чета]] в [[Сръбско-турска война (1876)|Сръбско-турската война]]. Участва и в Руско-турската освободителна война. Четата на Филип Тотю тръгва със знаме в червено, бяло и зелено, подредени низходящо. Това е Първият български трикольор (1887 г). Знамената с трикольор са били две и когато е станала раздялата на четниците в Балкана, тези които са се отделили от четата на Филип Тотю са поели с второто знаме. На това знаме следите се губят, но трикольора останал у Тотювата чета е запазен и до днес. След известен престой в Свищов тръгва да се връща в Одеса. По пътя в Плоещ се забърква в неприятна история. Намира подслон в |
Предвожда [[Български доброволци в Сръбско-турската война от 1876|доброволческа чета]] в [[Сръбско-турска война (1876)|Сръбско-турската война]]. Участва и в Руско-турската освободителна война. Четата на Филип Тотю тръгва със знаме в червено, бяло и зелено, подредени низходящо. Това е Първият български трикольор (1887 г). Знамената с трикольор са били две и когато е станала раздялата на четниците в Балкана, тези които са се отделили от четата на Филип Тотю са поели с второто знаме. На това знаме следите се губят, но трикольора останал у Тотювата чета е запазен и до днес. След известен престой в Свищов тръгва да се връща в Одеса. По пътя в Плоещ се забърква в неприятна история. Намира подслон в „един бакалски и кръчмарски дюкян“, който се стопанисвал от жена вдовица и глух слуга. Тотю, ляга да спи. Докато се съблича, слугата вижда, че пътникът носи на кръста си кесия с пари. Вече бил дълбоко заспал, когато го нападат – трети мъж, жената и слугата. Тотю се отбранява, успява да се откъсне, излиза на пътя с вик за помощ. Слугата го издебва удря по главата с брадвичка. Идва полиция. Изпадналият в безсъзнание Тотю е откаран в болница. Започва следствие, след това дело, което се проточва девет месеца. През това време Тотю е в килия на Плоещкия затвор. Адвокатът му взема 100 рубли и изчезва. Съдът преценява, че Тотю е нападнал румънската кръчмарка с цел да я обере и убие. Войводата е осъден на шест години и изпратен в затвора край село Марджинени де Сус в окръг [[Дъмбовица (окръг)|Дъмбовица]]. |
||
== Късен живот == |
== Късен живот == |
||
[[File:Buzludzha 29 June 1898.jpg|мини|250п|На панихида по повод 30 години от смъртта на Хаджи Димитър |
[[File:Buzludzha 29 June 1898.jpg|мини|250п|На панихида по повод 30 години от смъртта на Хаджи Димитър – 29 юни 1898 г. връх Бузлуджа. В центъра, седнал с мустаците [[Стоян Заимов]], над него [[Христо Македонски]], Филип Тотю, инициаторът на събитието митрополит [[Методий Кусев|Методий Старозагорски]], [[Панайот Хитов]]. Детето с шапката в дясно е [[Владимир Заимов]]]] |
||
Докато войводата е в затвора, започва семейната му драма. Първи го предава собственият му син. Намира родата и обявява, че баща му е мъртъв и разпродава полагащото му се като наследство имущество. Жена му си намира любовник, но изоставената Фросина се поболяла и по думите на Тотю "...от срам и мъка полудява и я закарват в лудницата". Филип Тотю е освободен от затвора шест години след Освобождението, на 6 юни 1884 г. Завръщайки се в освободена България, живее в Острица, Русенско. От 1 декември 1884 г. му е отпусната 200 лв. месечна пенсия. [[Никола Живков]] и [[Коста Паница]] го включват в [[Българомакедонско благотворително дружество (Русе)|Българо-македонския комитет]] и Тотю се забърква в |
Докато войводата е в затвора, започва семейната му драма. Първи го предава собственият му син. Намира родата и обявява, че баща му е мъртъв и разпродава полагащото му се като наследство имущество. Жена му си намира любовник, но изоставената Фросина се поболяла и по думите на Тотю "...от срам и мъка полудява и я закарват в лудницата". Филип Тотю е освободен от затвора шест години след Освобождението, на 6 юни 1884 г. Завръщайки се в освободена България, живее в Острица, Русенско. От 1 декември 1884 г. му е отпусната 200 лв. месечна пенсия. [[Никола Живков]] и [[Коста Паница]] го включват в [[Българомакедонско благотворително дружество (Русе)|Българо-македонския комитет]] и Тотю се забърква в афери, свързани с набиране на пари и оръжие. По нареждане на Стамболов Тотю остро е предупреден да престане със зулумите. През юни 1887 г. е арестуван и след като го пускат, се преселва в [[Две могили]]. Филип Тотю почива в Две могили на 22 март 1907 г. Погребан е в черковния двор на селото. На погребението му, неговият съратник [[Панайот Хитов]] казва: „Тук почива страшилището на Турската империя“. |
||
Днес родната [[Къща-музей на Филип Тотю, Вонеща вода|къща на Тотю в село Вонеща вода]], както и последния му [[Къща-музей на Филип Тотю, Две могили|дом в град Две могили]] са превърнати в музеи. |
Днес родната [[Къща-музей на Филип Тотю, Вонеща вода|къща на Тотю в село Вонеща вода]], както и последния му [[Къща-музей на Филип Тотю, Две могили|дом в град Две могили]] са превърнати в музеи. |
Версия от 05:03, 19 октомври 2017
Филип Тотю | |
български хайдутин и революционер | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Филип Тотю в Общомедия |
Филип Тотю е български хайдутин и революционер, виден деец на българското национално-освободителното движение през 19 век.
Биография
Роден е като Тодор Тодоров Станчев в колибите Гърците, днес част от село Вонеща вода. Син е на Тодор Станчев, който е известен като Тодор Топала. На турските власти Филип Тотю е известен като Тотю Топалский и под това име е бил търсен през хайдушките му и революционни години, според Филип Симидов. Бил е животновъд и търговец на едър рогат добитък и кози. След 1850 г. е хайдутин в четите на Бойчо войвода, П. Чернев, Ст. Люцканов Попов, Жельо войвода. Води дружина из Стара планина.
Попада в търновския и сливенския затвор, откъдето през 1863 г. успява да избяга. Установява се в Румъния, с тескере на име Ради, първоначално в Зимнич, а по-късно в Александрия. За кратко е градинар под ново име – Филип Тотю.
Чета от 1867 година
Приема четническата тактика, разработена и провеждана от Георги Раковски.През 1867 е определен според Привременен закон за народните горски чети за 1867-о лето на Раковски за второстепенен войвода. И в съответствие с плана на 15 май 1867 г. начело на чета от около 40 души преминава р. Дунав при Свищов, за да проучи настроенията на българите в страната. След еднодневно забавяне около града, дружината се укрива от пратена по дирите и потеря в гората край село Върбовка. Забелязана и издадена на властите от ловджии, тя е обкръжена от стотици башибозуци и редовни военни поделения от Търново, Севлиево и Свищов. Захарий Стоянов пише:
„ | ...захванала се отчаяна борба. Мирната до него време горичка преобърнала се на касапница. Битката била гърди срещу гърди. От една страна гърмели пушки, а от друга звънтели ятагани, а из помежду мнозина се борели като пехливани. | “ |
След разбиването ѝ при Върбовка, под прикритието на нощта и с помощта на българи от околните селища (между които и Бачо Киро) оцелелите четници стигат заедно с Филип Тотю връх Юмрукчал в Стара планина, присъединява се към четата на Панайот Хитов и с нея се оттегля в Сърбия. Заедно с тези си действия четата привлича вниманието на европейската общественост върху съдбата на българите. И пак според Захарий Стоянов:
„ | ... най-после тя даде право на гражданство на новата дума комита, дума която беше начало на турското падение. | “ |
Чета от 1867 г. | |||||
---|---|---|---|---|---|
Номер | Име | Родно място | |||
Хаджи Никола | Кавадарско | ||||
Маню Марков | Кавадарско |
1868 – 1876
През 1868 участва във Втора българска легия, под ръководството на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.
Установява се в Одеса, където получава пенсия от руското правителство.
През 1875 г. е определен от Българския революционен централен комитет (БРЦК) за войвода на чета в Старозагорското въстание (1875), но не успява да се прехвърли в България поради неговото преждевременно избухване и потушаване. Завръща се в Русия и отказва водачеството на четници по време на Априлското въстание (1876). Мястото му заема Христо Ботев.
Чета от 1876 г. | |||||
---|---|---|---|---|---|
Номер | Име | Родно място | |||
Никола Антов Караставрев | Бабуна | ||||
Георги Коча | Битоля | ||||
Георги Петров | Битоля | ||||
Георги Велеслията | Велес | ||||
Григор Костов | Добринища | ||||
Никола Богданов | Охрид | ||||
Иван Димитров | Охрид | ||||
Иван Апостолов | Охрид | ||||
Иван Теофилов | Охрид | ||||
Коста Райков | Охрид | ||||
Коста Манов | Охрид | ||||
Никола Йончев | Охрид | ||||
Никола Наумов | Охрид | ||||
Никола Тасев | Охрид | ||||
Христо Павлов | Охрид | ||||
Арсо Кузманов | Дебър | ||||
Стойко Трифунов | Дебър | ||||
Благой Антонов | Мехомийско | ||||
Васил Аркаджиев | Мехомийско | ||||
Манол Илиев | Мехомийско | ||||
Г. Стоянов | Малешево | ||||
Спас Младенов | Куманово | ||||
Георги Пешев | Куманово | ||||
Еленко Велков | Македония | ||||
Стоил Стоев | Македония |
Предвожда доброволческа чета в Сръбско-турската война. Участва и в Руско-турската освободителна война. Четата на Филип Тотю тръгва със знаме в червено, бяло и зелено, подредени низходящо. Това е Първият български трикольор (1887 г). Знамената с трикольор са били две и когато е станала раздялата на четниците в Балкана, тези които са се отделили от четата на Филип Тотю са поели с второто знаме. На това знаме следите се губят, но трикольора останал у Тотювата чета е запазен и до днес. След известен престой в Свищов тръгва да се връща в Одеса. По пътя в Плоещ се забърква в неприятна история. Намира подслон в „един бакалски и кръчмарски дюкян“, който се стопанисвал от жена вдовица и глух слуга. Тотю, ляга да спи. Докато се съблича, слугата вижда, че пътникът носи на кръста си кесия с пари. Вече бил дълбоко заспал, когато го нападат – трети мъж, жената и слугата. Тотю се отбранява, успява да се откъсне, излиза на пътя с вик за помощ. Слугата го издебва удря по главата с брадвичка. Идва полиция. Изпадналият в безсъзнание Тотю е откаран в болница. Започва следствие, след това дело, което се проточва девет месеца. През това време Тотю е в килия на Плоещкия затвор. Адвокатът му взема 100 рубли и изчезва. Съдът преценява, че Тотю е нападнал румънската кръчмарка с цел да я обере и убие. Войводата е осъден на шест години и изпратен в затвора край село Марджинени де Сус в окръг Дъмбовица.
Късен живот
Докато войводата е в затвора, започва семейната му драма. Първи го предава собственият му син. Намира родата и обявява, че баща му е мъртъв и разпродава полагащото му се като наследство имущество. Жена му си намира любовник, но изоставената Фросина се поболяла и по думите на Тотю "...от срам и мъка полудява и я закарват в лудницата". Филип Тотю е освободен от затвора шест години след Освобождението, на 6 юни 1884 г. Завръщайки се в освободена България, живее в Острица, Русенско. От 1 декември 1884 г. му е отпусната 200 лв. месечна пенсия. Никола Живков и Коста Паница го включват в Българо-македонския комитет и Тотю се забърква в афери, свързани с набиране на пари и оръжие. По нареждане на Стамболов Тотю остро е предупреден да престане със зулумите. През юни 1887 г. е арестуван и след като го пускат, се преселва в Две могили. Филип Тотю почива в Две могили на 22 март 1907 г. Погребан е в черковния двор на селото. На погребението му, неговият съратник Панайот Хитов казва: „Тук почива страшилището на Турската империя“.
Днес родната къща на Тотю в село Вонеща вода, както и последния му дом в град Две могили са превърнати в музеи.