Карнобатска котловина: Разлика между версии
Vodnokon4e (беседа | приноси) м Disambiguated: Горово → Горово (Област Бургас) |
+ шаблон |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Долина |
|||
⚫ | |||
| име = Карнобатска котловина |
|||
| име-оригинал = |
|||
| изглед = Karnobatska kotlovina.JPG |
|||
⚫ | |||
| карта = България |
|||
| гео-ширина = |
|||
| гео-дължина = |
|||
| пояснение = |
|||
| местоположение = {{България}} |
|||
| височина = 180 м |
|||
| дължина = 45 км |
|||
| ширина = 1 - 7 км |
|||
| площ = 320 км<sup>2</sup> |
|||
| дълбочина = |
|||
| тип = |
|||
| период = |
|||
| възраст = |
|||
| реки = |
|||
| градове = [[Карнобат]], [[Сунгурларе]] |
|||
| пътища = |
|||
| забележителности = |
|||
| карта-файл2 = |
|||
| забележки = |
|||
}} |
|||
'''Карноба̀тска котловина̀''' (или '''Карнобатско поле''') е котловинно поле в Средногорско-Подбалканската област, десета по ред от запад на изток [[задбалкански котловини|задбалканска котловина]]. |
'''Карноба̀тска котловина̀''' (или '''Карнобатско поле''') е котловинно поле в Средногорско-Подбалканската област, десета по ред от запад на изток [[задбалкански котловини|задбалканска котловина]]. |
||
Версия от 20:45, 25 октомври 2017
Карнобатска котловина | |
Изглед от Карнобатската котловина | |
Общи данни | |
---|---|
Местоположение | България |
Надм. височина | 180 м m |
Дължина | 45 км km |
Ширина | 1 - 7 км km |
Площ | 320 км2 km2 |
Инфраструктура | |
Селища | Карнобат, Сунгурларе |
Карноба̀тска котловина̀ (или Карнобатско поле) е котловинно поле в Средногорско-Подбалканската област, десета по ред от запад на изток задбалканска котловина.
Карнобатската котловина е разположена между планините Стидовска и Карнобатска на север и Терзийски баир на югозапад (дялове от Стара планина) и възвишението Хисар на югоизток. На юг чрез долината на река Мочурица (ляв приток на Тунджа) се свързва със Сливенската котловина, а на изток чрез ниска седловина в района на село Черноград — с Айтоската котловина.
Площта на котловината е 320 км2, като дължината ѝ от северозапад на югоизток е около 45 км, а ширината от 1 до 7 км. Средната ѝ надморска височина е 180 м и е наклонена на юг, югоизток и югозапад. Поделя се на две части — Сунгурларско поле на северозапад с по-голяма надморска височина и Карнобатско поле на изток — с по-малка надморска височина и частично заблатено.
Котловинното дъно е запълнено с речни наноси и терциерни песъчливо-глинести седименти. Най-ниските ѝ части покрай река Мочурица са заблатени. Оградните планински склонове са изградени от горнокредни седименти и пирокластити. Отводнява се от река Мочурица (ляв приток на Тунджа) и нейните притоци. Климатът е умерено-континентален. Почвите са делувиално-пролувиални по долините на реките, канелени в периферните части, смолници и рендзини. Има благоприятни условия за лозарство, овощарство, зеленчукопроизводство, технически култури и орехи.
В котловината са разположени 2 града и 19 села:
- Област Сливен — 2 села
- Община Котел — Мокрен и Пъдарево.
- Област Бургас — 2 града и 17 села
През котловината преминават участъци от четири пътя от Държавната пътна мрежа:
- От запад на изток, от моста на река Мочурица до разклона за село Черноград, на протежение от 19,6 км — участък от първокласен път № 6 ГКПП "Гюешево" — София — Карлово — Бургас.
- В най-западната част на котловината, от север на юг, на протежение от 5,2 км — участък от първокласен път № 7 Силистра — Шумен — Ямбол — ГКПП "Лесово".
- В централната част на котловината, от северозапад на югоизток, на протежение от 17,7 км — участък от второкласен път № 73 Шумен — Смядово — Карнобат.
- От северозапад на югоизток, от град Сунгурларе до село Мъдрино, на протежение от 17,2 км — участък на третокласен път № 705 Бероново — Сунгурларе — Мъдрино.
От запад на изток, от жп моста на река Мочурица до гара Черноград преминава участък от трасето на Подбалканската жп линия София — Карлово — Бургас, а от гара Карнобат до гара Лозарево — участък от жп линията Карнобат — Комунари.
Топографска карта
Източници
- „Голяма енциклопедия България“, БАН, т. 6 (ЗНА-КРУ), ИК „Труд“, София, 2012, ISBN 978-954-8104-28-9 / ISBN 978-954-398-141-0, с. 2273.
- Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 245-246. http://alba-books.com/alba-books/index.php?route=product/product&product_id=7581