Стоян Венев: Разлика между версии
Vodnokon4e (беседа | приноси) м Премахнати редакции на 93.155.150.54 (б.), към версия на Ted Masters Етикет: Отмяна |
признание |
||
Ред 57: | Ред 57: | ||
* ''[[Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ]]'' А-Я, София, 1988 г., изд.БАН., с.104 – 106; |
* ''[[Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ]]'' А-Я, София, 1988 г., изд.БАН., с.104 – 106; |
||
* Дончева, Румяна, „Книжната илюстрация на кюстендилския художник Стоян Венев“. – В: ''Известия на Исторически музей, Кюстендил'', т. XVI, Велико Търново, 2010, с. 405 – 411. |
* Дончева, Румяна, „Книжната илюстрация на кюстендилския художник Стоян Венев“. – В: ''Известия на Исторически музей, Кюстендил'', т. XVI, Велико Търново, 2010, с. 405 – 411. |
||
== Признание == |
|||
[[Венев нос]] в [[Антарктика]] е наименуван на Стоян Венев.<ref>[https://data.aad.gov.au/aadc/gaz/scar/display_name.cfm?gaz_id=139094 Venev Point.] Scientific Committee on Antarctic Research (SCAR): Composite Gazetteer of Antarctica</ref> |
|||
== Бележки == |
|||
{{reflist}} |
|||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
Версия от 14:01, 28 декември 2018
Стоян Венев | |
Роден | 21 септември 1904 г.
|
---|---|
Починал | |
Националност | България |
Академия | Национална художествена академия |
проф. Б. Митов, проф. Стефан Иванов и проф. Димитър Гюдженов | |
Награди | Димитровска награда (1950, 1953) Национална награда за живопис „Захари Зограф“ (1982) |
Стоян Венев в Общомедия |
Стоян Венев Илиев е български художник – живописец и карикатурист, удостоен с държавните звания Народен художник (1954), Герой на социалистическия труд (1964 и 1984).
Биография
Роден е на 21 септември 1904 г. в село Скриняно, община Кюстендил. Завършва гимназия в Кюстендил (1928). Още през ученическите си години започва да рисува карикатури за различни вестници и списания – „Червен смях“, „Звънар“, „Ехо“ и други. Тези негови карикатури са подписани с псевдонима Пролетарче.
Завършва живопис в Художествената академия – София при проф. Б. Митов, проф. Стефан Иванов и проф. Димитър Гюдженов (1931). Още в ранните си творчески години той става широко популярен. Неговите произведения са основно в живописта, но рисува също и графики и карикатури.
През 30-те години е художник илюстратор на вестника за юноши „Весела дружина“ с издатели-редактори Емил Коралов и Лъчезар Станчев.
Първите изложби, в които участва, са през 30-те години. В изложбите участва съвместно със скулптура Иван Фунев. Няколкократно е подвеждан под отговорност заради антифашистките идеи в някои негови произведения. Други основни теми в картините на Стоян Венев са народният фолклор и бит.
След 9 септември 1944 г. той публикува множество свои карикатури във вестниците „Стършел“, „Работническо дело“ и др. Големи успехи имат и неговите картини в живописта.
Организира самостоятелни изложби в София (1942), Москва (1965), ГДР (1969), Западен Берлин (1971) и др. Участва в общи художествени изложби в СССР, Чехословакия, Китай, в Берлин, Будапеща, Лайпциг, Лондон, Париж, Виена, Атина, Букурещ, Ню Йорк, и др. Юбилейни изложби: в София (1954, 1964 и 1974) и Кюстендил (1984).
Творби на Стоян Венев се намират в НХГ, СГХГ, Дрезденската галерия, Пушкиновия музей в Москва, в галерии в Лондон, Париж, Кишинев, Петербург и в множество частни колекции.
През 1950 г. и 1953 г. е отличен с Димитровска награда.
Удостоен със званието Почетен гражданин на Кюстендил през 1965 г.
Творчество
- „Прощаване“ – 1952 г.
- „Bесела година“ – 1958 г.
- „Септемврийски нощи“ – 1962 г.
- „Хайдути“ – 1966 г.
- „Песен за юнака“ – 1967 г.
Литература
- Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд.БАН., с.104 – 106;
- Дончева, Румяна, „Книжната илюстрация на кюстендилския художник Стоян Венев“. – В: Известия на Исторически музей, Кюстендил, т. XVI, Велико Търново, 2010, с. 405 – 411.
Признание
Венев нос в Антарктика е наименуван на Стоян Венев.[1]
Бележки
- ↑ Venev Point. Scientific Committee on Antarctic Research (SCAR): Composite Gazetteer of Antarctica
Външни препратки
- Картини на Стоян Венев в галерия „Виктория“
- Карикатури на Стоян Венев в галерия „Ракурси“
- Димитър Аврамов, „Стоян Венев – самобитен художник на примитивното българско село“, „Портал за култура, изкуство и общество“, 21 септември 2014
- Людмила Първанова, „Майстора спасил Стоян Венев от бой“, в-к „Стандарт“, 21 ноември 2004
- Людмила Габровска, „Стоян Венев зарязва парламента заради четките“, в-к „Новинар“, 20 ноември 2004
|
- Български художници
- Кюстендилски художници
- Български карикатуристи
- Носители на Димитровска награда
- Народни художници
- Герои на социалистическия труд на България
- Носители на орден „Георги Димитров“
- Носители на орден „Народна република България“ I степен
- Носители на орден „Народна република България“ III степен
- Почетни граждани на Кюстендил
- Хора от област Кюстендил
- Починали в София