Райко Жинзифов: Разлика между версии
{{Личност; форматиране: 2x тире-числа, тире (ползвайки Advisor) |
|||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Личност |
|||
{{писател |
|||
| |
| категория = писател |
||
| |
| описание = български поет |
||
| ⚫ | |||
| ⚫ | |||
| ⚫ | |||
| псевдоним = |
|||
| ⚫ | |||
| дата на раждане = {{Дата на раждане|1839|02|15|1|1|1}} |
|||
{{Личност/Писател |
|||
| ⚫ | |||
| категория = писател |
|||
| дата на смърт = {{Дата на смърт и години|1877|02|15|1839|1|1|1}} |
|||
| ⚫ | |||
| ⚫ | |||
| |
| жанрове = [[поезия]] |
||
}} }} |
|||
| националност = [[българи]]н |
|||
| ⚫ | |||
| жанрове = [[поезия]] |
|||
| теми = |
|||
| направление = |
|||
| дебют = |
|||
| повлиян = |
|||
| повлиял = |
|||
| брак = |
|||
| деца = |
|||
| подпис = |
|||
| сайт = |
|||
| бележки = |
|||
}} |
|||
'''Райко Иванов (Йоанов) Жинзифов''' е виден [[българи|български]] [[поет]] от Българското възраждане. |
'''Райко Иванов (Йоанов) Жинзифов''' е виден [[българи|български]] [[поет]] от Българското възраждане. |
||
== Биография == |
== Биография == |
||
Жинзифов е роден през 1839 г. във [[Велес]] (тогава в [[Османска империя|Османската империя]], днес в [[Северна Македония]]) с името '''Ксенофонт Дзиндзифи''', което по-късно българизира по настояване на [[Димитър Миладинов]] и [[Георги Раковски]]. Според [[Кузман Шапкарев]] баща му е от [[цинцари|цинцарски]] произход |
Жинзифов е роден през 1839 г. във [[Велес]] (тогава в [[Османска империя|Османската империя]], днес в [[Северна Македония]]) с името '''Ксенофонт Дзиндзифи''', което по-късно българизира по настояване на [[Димитър Миладинов]] и [[Георги Раковски]]. Според [[Кузман Шапкарев]] баща му е от [[цинцари|цинцарски]] произход – факт, който се отрича от Жинзифови.<ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/ksh/ksh_bm_2a.htm Шапкарев, Кузман. Материали за възраждането на българщината в Македония, Български писател, София, 1984, стр. 399.] Самият Жинзифов отрича влашка принадлежност.</ref> Отначало учи гръцки език в [[Прилеп (град)|Прилеп]], в училището на баща си [[Иван Жинзифов]], родом от [[Битоля]]. Eдновременно с това успява да изучи и български език при учителя [[Никола Тонджоров]].<ref>[http://www.promacedonia.org/bugarash/prerodbenici/Rajko/rajko.html Райко Жинзифов (1839 – 1877)]</ref> През 1856 г. става помощник-учител в Прилеп при Димитър Миладинов. След това учителства в [[Кукуш]]. |
||
[[Файл:Rayko Zhinzifov2.JPG|мини|200п|вляво|Райко Жинзифов.]] |
[[Файл:Rayko Zhinzifov2.JPG|мини|200п|вляво|Райко Жинзифов.]] |
||
| Ред 39: | Ред 26: | ||
* „Гусляр в собор“, „Охрид“ и „Жалба“, отпечатани в списание „Братски труд“, кн. 4, 1862 г.; |
* „Гусляр в собор“, „Охрид“ и „Жалба“, отпечатани в списание „Братски труд“, кн. 4, 1862 г.; |
||
* „Новобългарска сбирка“ / Слово за полкът Игорев, превод от староруский язик. Краледворска ръкопис. Превод от чешский язик. Гусляр Тараса Шевченка, превод малоруско наречие. Новобългарска гусла./ Москва, в книгопечатницата на Бахметева, 1863; |
* „Новобългарска сбирка“ / Слово за полкът Игорев, превод от староруский язик. Краледворска ръкопис. Превод от чешский язик. Гусляр Тараса Шевченка, превод малоруско наречие. Новобългарска гусла./ Москва, в книгопечатницата на Бахметева, 1863; |
||
* „До българската майка“ – в „Дунавска зора“, г. 1868, бр. |
* „До българската майка“ – в „Дунавска зора“, г. 1868, бр. 21 – 2; |
||
* поемата „Кървава кошуля“ е отпечатана в [[Браила]], 1870 г.<ref>Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр. 244.</ref> |
* поемата „Кървава кошуля“ е отпечатана в [[Браила]], 1870 г.<ref>Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр. 244.</ref> |
||
Версия от 11:53, 13 юни 2019
| Райко Жинзифов | |
| български поет | |
 | |
| Роден | Ксенофонт Дзиндзифи
15 февруари 1839 г.
|
|---|---|
| Починал | 15 февруари 1877 г.
|
| Учил в | Историко-филологически факултет на Московския университет |
| Литература | |
| Период | 1862 – 1877 |
| Жанрове | поезия |
| Семейство | |
| Баща | Йоан Дзиндзифи |
| Райко Жинзифов в Общомедия | |
Райко Иванов (Йоанов) Жинзифов е виден български поет от Българското възраждане.
Биография
Жинзифов е роден през 1839 г. във Велес (тогава в Османската империя, днес в Северна Македония) с името Ксенофонт Дзиндзифи, което по-късно българизира по настояване на Димитър Миладинов и Георги Раковски. Според Кузман Шапкарев баща му е от цинцарски произход – факт, който се отрича от Жинзифови.[1] Отначало учи гръцки език в Прилеп, в училището на баща си Иван Жинзифов, родом от Битоля. Eдновременно с това успява да изучи и български език при учителя Никола Тонджоров.[2] През 1856 г. става помощник-учител в Прилеп при Димитър Миладинов. След това учителства в Кукуш.
През 1858 г. отива в Русия с помощта на Димитър Миладинов, записва се в Херсонската гимназия в Одеса (1857), заминава в края на 1858 г. за Москва и в 1864 г. завършва Историко-филологическия факултет на Московския университет със степен кандидат. През 1863 г. издава книгата си „Новобългарска сбирка“, в която са включени оригинални и преводни стихотворения. Живее в средата на младата българска емиграция в Москва и заедно с Любен Каравелов, Нешо Бончев, Константин Миладинов, Константин Станишев, Васил Попович и др. започва да издава списание „Братски труд“. През 1866 г. се връща в България. Учителства две години в Битоля.[3] Отново заминава за Русия и приема руско поданство.[4]
Близък до кръга на славянофилите, Жинзифов развива огромна публицистична дейност в руския периодичен печат за запознаването на руската общественост с тежкото положение на българския народ. Сътрудничи и на българските вестници „Дунавска зора“, „Македония“, „Свобода“, „Българска пчела“, „Век“, „Време“, в списанията „Читалище“, „Периодическо списание“, „Български книжици“ и др., в които публикува статии, стихотворения, народни песни, един разказ. Много от чертите на поетическото му творчество го определят като поет-романтик. По това време се разболява от туберкулоза, която е бич за много негови съвременници. Състоянието му се влошава. Умира на рождения си ден през 1877 г.
Творчество
Автор е на стихотворенията:
- „Гусляр в собор“, „Охрид“ и „Жалба“, отпечатани в списание „Братски труд“, кн. 4, 1862 г.;
- „Новобългарска сбирка“ / Слово за полкът Игорев, превод от староруский язик. Краледворска ръкопис. Превод от чешский язик. Гусляр Тараса Шевченка, превод малоруско наречие. Новобългарска гусла./ Москва, в книгопечатницата на Бахметева, 1863;
- „До българската майка“ – в „Дунавска зора“, г. 1868, бр. 21 – 2;
- поемата „Кървава кошуля“ е отпечатана в Браила, 1870 г.[5]
Външни препратки
- Райко Жинзифов – поеми и стихотворения
- Емил Георгиев Райко Жинзифов – поет на възраждащия се народ
- Райко Жинзифов (1839 – 1877)
- Александар Бонев. Ако баба лаже, трап не лаже
- М. Смольянинова, РАЙКО ЖИНЗИФОВ В РОССИИ (1999)
- „Гусляр в собор“
- „Охрид“
- „Жалба“
- „Кървава кошуля“
- „Прошетба“
- Други стихотворения от Райко Жинзифов
- От и за Райко Жинзифов в Националния каталог на академичните библиотеки в България НАБИС
- „Гулаб“, публикувано в сп. „Български книжици“, Цариград, 1860 г.
- Произведения на Райко Жинзифов в
Моята библиотека
Бележки
- ↑ Шапкарев, Кузман. Материали за възраждането на българщината в Македония, Български писател, София, 1984, стр. 399. Самият Жинзифов отрича влашка принадлежност.
- ↑ Райко Жинзифов (1839 – 1877)
- ↑ Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 280.
- ↑ Радев, Иван. История на българската литература през Възраждането. Велико Търново, Абагар, 2007. ISBN 978-954-427-758-1. с. 263.
- ↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр. 244.
|
