Горица (област Търговище)

Вижте пояснителната страница за други значения на Горица.

---

Горица
Горица 43.263717, 26.115447 Горица
Общи данни
Население	89 души (15 март 2024 г.) 5,05 души/km²
Землище	17,783 km²
Надм. височина	309 m
Пощ. код	7854
Тел. код	060388
МПС код	Т
ЕКАТТЕ	16081
Администрация
Държава	България
Област	Търговище
Община    – кмет	Попово Людмил Веселинов (Българска работническо-селска партия, КОЙ; 1991)
Горица в Общомедия

Горѝца е село в Североизточна България, община Попово, област Търговище.

География

Селото е от полупланински тип и е разположено на една височина, на 300 – 500 m надморска височина. Намира се в северозападната част на Тузлука, на около 17 km югозападно от град Попово. Недалеч от него преминава железопътната линия София – Варна, на която преди години имаше и железопътна гара, а днес – само спирка. Селото е свързано с град Попово чрез асфалтиран път. Землището му граничи с тези на селата: Посабина, Славяново, Баба Тонка, Бракница, Манастирица и Асеново.

Образувано е от следните три махали: Кузалтията, Отсрещната махала и Чаршията.

Населението на село Горица наброява 860 души към 1934 г. и 938 – към 1946 г., а към 2018 г. намалява до 83.

При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 126 лица, за 71 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група, за 41 – към „турска“ и за 14 не е даден отговор.

Кратка историческа справка

Църковният храм

Според старо предание, някога селото било чисто българско и се намирало между селата Горица и Бракница. Българите го нарекли Белозем, а турците го наричали Ак Тужаръ̀. В селото живеели много богати търговци, но било нападнато и изгорено от жителите – турци на днешното село Любенци, Горнооряховско. Една част от жителите на изгореното село заселили днешното село Горица.

Най-старият засега османо-турски данъчен документ, в който се споменава действителното турското име на селото – Тюлбеллер (от Тюрбелеркьой – „село на височина“) е от 1541 г. Според документ от 1676 г. в селото е имало 13 данъкоплатци – християни. Според последния официален турски документ отпреди Освобождението в селото имало 141 мохамедански къщи, без християнски.

До Освобождението селото било населено с турско население. Много преди това в него имало около 250 къщи, но едната му махала изгоряла и жителите ѝ се изселили в село Медовина. Горица, заедно с околните села, било известно и като хайдушко село. Освобождението го заварва с около 60 турски къщи, жителите на които се изселили постепенно в Анадола. Новите му български жители – балканджии с общо решение го преименували на Горица заради горите, с които било заобиколено от всички страни.

Първите заселници в селото дошли през 1879 г. Това били три семейства от колибите Дойнов мост и от махалата Зингиевци (Зингиювци), Еленско. Малко по-късно от махалите Лапавишковци, Чукани, Беброво, Берковци и Кринковци, също от Еленско, дошли още нови заселници. През 1900 г. селото имало 470 жители, от които българите вече били 446 човека.

Църквата си горичани построили през 1889 г. Тя била наречена Свети Йоан Кръстител, но официалното ѝ освещаване се извършва едва през 1928 г. През същата 1889 г. било отворено и селското училище, което вече отдавна е закрито. В селото има и джамия.

По-големите родове на селото били: Берковчаните, Босите, Зингиювчаните, Капасъзите, Киранджиите, Лапайците, Цървулите, Чуканите и др.

Религии

• Християнска (източноправославна);
• Мюсюлманска;

Обществени институции

• Кметско наместничество;
• Църковно настоятелство;
• Народно читалище „Просвета“;

Културни и природни забележителности

• Късноантична крепост, намираща се на възвишение в местността Кале бурун на 500 м западно от селото;
• В землището на селото имал локализирани антични селища, надгробни могили и др.;
• Местността Кървавият гьол – усойно място, намиращо се на стария път между селата Горица и Славяново, където преди Освобождението разбойници причаквали, ограбвали и избивали пътуващите по пътя търговци и гурбетчии. През 1916 г. при изсичането на гората там са намерени множество черепи на хора в корубите на дърветата;
• Църковен православен храм „Св. Йоан Кръстител“ от 1889 г.;
• Символични паметници на загиналите в на войните горичани, намиращи се в двора на църквата;

Редовни събития

Няма.

Литература

• Попов, А., Н. Кънев. Попово – градът и околията му. Историко-географски очерк. Попово, 1929.
• Димитрова-Тодорова, Лиляна. Местните имена в Поповско. С., 2006.
• Сборници „Попово в миналото“ (1 – 4);

Външни препратки

• Местни избори 2007 – резултати за селото