Елица Тодорова
Тази статия е за музикантката. За художничката вижте Елица Тодорова (художничка).
| Елица Тодорова | |
| българска музикантка | |
.jpg) | |
| Родена |
2 септември 1977 г.
|
|---|---|
| Учила в | Национална музикална академия |
| Музикална кариера | |
| Стил | поп музика, българска народна музика |
| Инструменти | комплект барабани, вокал, Тарамбука, Маракаси |
| Активност | от 1990 г. |
| Семейство | |
| Уебсайт | www.elitsatodorova.com |
| Елица Тодорова в Общомедия | |
Елица Тодорова е българска народна певица, перкусионистка, музикална продуцентка и изобретателка.
През 2007 година, заедно с партньора си Стоян Янкулов, печели националната селекция на песенния конкурс „Евровизия“ с етнодръм[1] изпълнението „Вода“ и представят България на провеждащите се в Хелзинки финали, където се класират на пето място.[2] Шест години по-късно двамата се завръщат на „Евровизия“ – на 58-ото издание (Евровизия 2013), провело се в Малмьо, Швеция с песента „Само шампиони“. Барабаните „Космическо дърво“, „Олимпийският барабан на България“, „Барабан-Пирамида“ са сред инструментите изобретения, с които изпълнителката е оставила индивидуален почерк в световната етномузика.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Родена е във Варна.[3] Като дете прекарва 7 години с родителите си в Африка.[4] Майка ѝ Павлинка Тодорова е вокален педагог и преподавател в музикалното училище във Варна с над 100 млади ученици, носители на най-престижните фолклорни награди. Баща ѝ Тодор Тодоров е главен готвач. Завършва Музикално училище „Добри Христов“, Варна,[3] със специалност „Ударни инструменти“ в класа на Роза Сивриян, а след това и Музикално училище „Филип Кутев“ – Котел, със специалност народно пеене.[5] Завършва Държавна музикална академия „Панчо Владигеров“, София, със специалност ударни инструменти.[6] Солистка е на „Ансамбъл Варна“ и хор „Космически гласове от България“.[6] През 2003 година заедно с партньора си Стоян Янкулов, считан за един от най-иновативните български перкусионисти[6], стартират проекта „Дръмбой“.
Сред инструментите, на които тя свири, са тарамбука, комплект барабани, маракаси, клавеси, пендари, пастирски звънци, прапорци, ластра, гуиро.[5] Иначе традиционни перкусионни инструменти Тодорова използва по нетрадиционен начин, като с много импровизация смесва автентичен фолклор с джаз, дръм енд бейс, класическа и етно музика.[4]
През 2005 г. получава наградата „Златен феномен“ за изключителни постижения в областта на певческото и инструментално изкуство и представянето на българската култура по света.[7]
През февруари 2007 г. Елица Тодорова и Стоян Янкулов печелят правото да представят България на Евровизия 2007 с песента си „Вода“.[8] На 10 май те се класират за финала на състезанието, а на 12 май заемат пето място в крайното класиране.[9]
През 2008 г. екипът на БНТ и Лили Иванова канят Елица и Стоян да направят песента ѝ „Панаири“ в нов вариант с фолклорния глас на Елица, гайда и ударни инструменти в зала 1 на НДК за финала на Евровизия 2008.
През 2009 г. създава комикса „Стихия“ (Element) заедно с художника Даниел Атанасов, посветен на елементите огън, земя, въздух, вода. Премиерното му представяне е с концерти в Токио, Япония, съпътстван с екологична кампания „Keep the Earth clean“!
Заедно с 2000 българи в народни носии тя представя българската култура на Световния културен музикален фестивал, на Олимпийския стадион в Берлин през 2011 г. В изпълнението си премиерно представя и уникалния барабан патентован на нейно име – „Космическо дърво от България“.
През 2012 г. Елица Тодорова създава инструмент с името „Олимпийският барабан на България“.
40 са държавите, в които тя концертира с екипа си и представя българският фолклор и култура. Заедно със Стоян Янкулов са изпълнявали шоу програми пред принцеса Виктория, краля и кралицата на Швеция, папа Йоан Павел II, принц Албер II, Президентите на всички балкански държави, Дмитрий Медведев, Тодор Живков.
На 24 май 2011 г. в централата на ООН, певицата се включва в общ концерт със солисти от всички славянски държави.[10][11]
От 2013 до 2017 година участва в трио в състав: Елица Тодорова (глас и ударни инструменти), Мартин и Кристиян Пищолски (тъпани и глас) на турнета в България и Европа.
През 2017 г. Елица пее и свири със 101 каба гайди на първия международен фестивал „Девин“ и на монумента „Камбаните“.
Работи дълги години с дъщерята на световноизвестния диригент Херберт фон Караян.
През 2021 г. издава своята илюстрирана автобиография „С ритъм и любов“.
Награди[редактиране | редактиране на кода]
Елица Тодорова има над 19 награди и високи отличия.[5]
Дискография[редактиране | редактиране на кода]
Студийни албуми[редактиране | редактиране на кода]
- 2004 – „Drumboy“/ „Дръмбой“, с участието на Теодосий Спасов, Иво Папазов, Петър Ралчев.
- 2010 – „Water“/ „Вода“
- 2014 – „Bulgarian Champions“/ „Българи шампиони – 2“, с участието на Петъо Костадинов, Скилър, Джами, Мартин и Кристиян Пищолски, Мирослав Иванов, Арабел фон Караян, DJ Климент, Ангел Демирев, Владислава и Александра Димитрови
- 2020 – „Велико“/ „Veliko“
- 2022 – „Вода Ремикси“/ „Water 2022“
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ в-к Капитал Диалектика, посетен на 16.03.2012 г.
- ↑ Eurovision Song Contest 2007 Final, посетен на 16.03.2012 г.
- ↑ а б Блясък.bg, Елица Тодорова Архив на оригинала от 2011-06-05 в Wayback Machine.
- ↑ а б e-vestnik.bg, (23.09.2011 г.) Елица Тодорова: Ще разтърся света с барабаните „Космическо дърво“ (посетен на 30.05.2012 г.)
- ↑ а б в Блясък.bg, Елица Тодорова Архив на оригинала от 2013-11-11 в Wayback Machine.
- ↑ а б в в-к Дневник Меломан, посетен на 16.03.2012 г.
- ↑ Елица Тодорова и Стоян Янкулов Феномени на 2005, в-к Национален подем, 29 ноември 2005
- ↑ Елица Тодорова и Стоян Янкулов ще ни представят в Хелзинки Архив на оригинала от 2007-09-28 в Wayback Machine., music.pop.bg
- ↑ Таблица с крайното класиране по държави на Евровизия 2007, www.eurovision.tv
- ↑ Елица и Стоян при шведския крал
- ↑ ООН, Ню Йорк
