Музей за изящни изкуства (Будапеща)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Музей за изящни изкуства (Будапеща)
Szépművészeti Múzeum
Музеи в Унгария
МестоположениеБудапеща
Тематикаизкуства
Основан1906
АрхитектАлберт Шикеданц
Фюльоп Херцог
Допълнителна информация
АдресПлощад на героите
Телефон+36 1 469 7100
Сайтwww.szepmuveszeti.hu
Карта Местоположение
Музей за изящни изкуства (Будапеща) в Общомедия

Музеят за изящни изкуства (на унгарски: Szépművészeti Múzeum; на английски: Museum of Fine Arts) е галерия за чуждестранно изкуство в унгарската столица Будапеща. Разположен е на „Площада на героите“ в края на булевард „Андраши“.

Сградата на музея е построена в периода 1900 – 1906 г. в неокласически стил, по проект на архитектите Алберт Шикеданц и Фюльоп Херцог. Галерията притежава една от значимите световни сбирки на произведения на изкуството, обхващаща широк период от античността до началото на ХХ век.

История[редактиране | редактиране на кода]

На сесия на унгарския парламент през 1896 година е приет закон, според който колекциите от произведения на изкуството, съхраняващи се от различни институции в различни галерии, да бъдат обединени в единна сбирка на новоучредения музей за изящни изкуства. На базата на конкурс, архитектите Алберт Шикеданц и Фюльоп Херцог са избрани да проектират сградата на музея, която отваря врати през 1906 година. През 1957 година е основана „Националната галерия“ в залите на двореца в стария град Буда, където се преместват произведенията на унгарското изкуство.

Колекции[редактиране | редактиране на кода]

Древен Египет[редактиране | редактиране на кода]

Нощен изглед от „Площада на героите“ със сградата на музея.

Музеят съдържа втората най-голяма сбирка на антично египетско изкуство в Централна Европа. Колекцията съдържа около 4000 предмета. Събрана е както от покупки с унгарския египтолог Едуард Малер през 1930-те години, така и от осъществената в началото на ХХ век унгарско-полска археологическа експедиция в Централен Египет и други последващи международни експедиции, които обогатяват сбирката.[1] Сред забележителните експонати са: статуя на принц Шешонк от IX век пр.н.е., бронзова седяща котка от III век пр.н.е., както и една от последните придобивки – 4000-годишна магическа пръчка с резкѝ от зъби на хипопотам.

Класическа античност[редактиране | редактиране на кода]

Колекцията възлиза на повече от 5000 предмета. Състои се от мраморни скулптури, текстил и керамика, както и експонати от бронз и стъкло. Сбирката обхваща целия период, определян като класическа античност с гръцко, етруско, римско и гръко-египетско изкуство. Около 1000 единици от цялата колекция са изложени в залите на постоянната експозиция. Сред тях са: древногръцка статуя на девойка, известна като „будапещенската танцьорка“; бронзова кана – шедьовър от гръцките ковашки занаяти; древноримски релефни плочи от прочутата серия, изобразяваща сцени от Битката при Акциум.

Стари майстори XIII-XVIII век[редактиране | редактиране на кода]

Сбирката съдържа около 3000 произведения на изкуството, обхващащи в пълна степен развитието на европейската живопис от XIII до края на XVIII век. Сърцевината на колекцията е съставена от 700 картини от унгарската благородническа фамилия Естерхази.

Италианската секция е представена с работи от Джото и Дучо ди Буонинсеня от началото на разглеждания период, през произведенията на ренесансовите майстори Рафаел, Джорджоне, Тициан, Тинторето и Веронезе до времето на Тиеполо.

Бисерът на нидерландските художници е Проповед на свети Йоан Кръстител от Питер Брьогел Стария. Шедьоври на Ван Дайк, Франс Халс и Якоб Йорданс ни дават представа за златната епоха на фламандската живопис от XVII век.

Испанската секция с творби на Ел Греко, Диего Веласкес, Рибера и Гоя е сред най-значителните от вида си в Европа. Работи на Ханс Холбайн Стария, Лукас Кранах и Дюрер обогатяват сбирката на германско и австрийско изкуство. Френската част, въпреки че е скромна като количество, съдържа творби на Пусен и Клод Лорен. Британската живопис е представена от Джошуа Рейнолдс и Констейбъл.

Скулптура[редактиране | редактиране на кода]

Музеят от птичи поглед.

Колекцията обхваща историята на европейската скулптура от средновековието до ХІХ век. Съдържа около 600 единици от бронзови пластики и произведения от дърво. Сред значимите експонати са статуетка на конник от Леонардо да Винчи и „Тъгуващия мъж“ на Верокио.

Рисунки и гравюри[редактиране | редактиране на кода]

Обгръщаща цялата история на възпроизводствените техники, със своите близо 10 000 рисунки и 100 000 отпечатъка, колекцията включва поредица от уникални работи на автори, като Леонардо да Винчи, Рафаел, Дюрер, Алтдорфер, Пусен, Рембранд, Гоя, Дьолакроа, Едуар Мане, Винсент ван Гог, Пол Сезан и др. Поради високата чувствителност на хартията към светлината, от сбирката се организират само временни кратки експозиции на ротационен принцип.

Изкуство след XVIII век[редактиране | редактиране на кода]

Колекцията съдържа около 1000 работи на живописта и скулптурата от XIX и ХХ век. Френската секция обхващаща периода от романтизма до постимпресионизма включва работи на Дьолакроа, Курбе, Мане, Моне, Пол Сезан и Гоген, както и скулптура на Огюст Роден. Австрийският бидермайер е представен от платна на Валдмюлер, Амерлинг и Данхаусер. Произведения от Оскар Кокошка, Маурис Утрильо, Шагал и др. представят изкуството от началото на ХХ век.

Избрани произведения[редактиране | редактиране на кода]

Стари майстори[редактиране | редактиране на кода]

Джорджоне – Портрет на младеж, около 1510 година
Рафаел – Портрет на Пиетро Бембо, 1504 – 1506 година

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]