Степанце
Тази статия е за кумановското село. За велешкото вижте Степанци.
| Степанце Степанце | |
| — село — | |
 | |
  Степанце | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Североизточен |
| Община | Старо Нагоричане |
| Географска област | Средорек |
| Надм. височина | 580 m |
| Население | 88 души (2002) |
| Пощенски код | 1302 |
| МПС код | KU |
| Степанце в Общомедия | |
Степанце или Степанци (на македонска литературна норма: Степанце) е село в Северна Македония, в община Старо Нагоричане.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Средорек.
История
[редактиране | редактиране на кода]В края на XIX век Степанце е село в Кумановска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Степанци е населявано от 380 жители християни.[1]
По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Степанци има 400 българи екзархисти и 6 цигани.[2] Според секретен доклад на българското консулство в Скопие всичките 45 къщи в селото през 1904 година под натиска на сръбската пропаганда в Македония признават Цариградската патриаршия.[3]
През октомври 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците. Лазар Иванов умира от побоя на властите.[4]
При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Степанце са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]
Според преброяването от 2002 година селото има 88 жители, всички северномакедонци.[6]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 216.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 128-129. (на френски)
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 299.
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 28, 7 ноември 1910, стр. 4.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 880.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007
| ||||||||
