Ругинце (община Старо Нагоричане)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Ругинце.

Ругинце
Руѓинце
— село —
„Света Петка“
„Света Петка“
North Macedonia relief location map.jpg
42.1475° с. ш. 21.975° и. д.
Ругинце
Страна Flag of Macedonia.svg Северна Македония
Регион Североизточен
Община Старо Нагоричане
Географска област Средорек
Надм. височина 535 m
Население 75 души (2002)
Пощенски код 1314
Ругинце в Общомедия

Ругинце или Ругинци (на македонска литературна норма: Руѓинце; на албански: Rugjinci, Ругинци) е село в Северна Македония, в община Старо Нагоричане.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Средорек на пътя Кюстендил - Куманово.

История[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Света Петка“ е от 1894 година.[1]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ругинци има 520 българи екзархисти и функционира българско училище.[2] Според секретен доклад на българското консулство в Скопие всичките 65 къщи в селото през 1906 година под натиска на сръбската пропаганда в Македония признават Цариградската патриаршия.[3]

В учебната 1907/1908 година според Йован Хадживасилевич в селото има патриаршистко училище.[4]

По време на Първата световна война Ругинци има 437 жители.[5]

Според преброяването от 2002 година селото има 75 жители, всички македонци.[6]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Починали в Ругинце
  • Flag of Bulgaria.svg Кръстю Савов Яранов, български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна война[7]
  • Flag of Bulgaria.svg Тодор Стоянчов Тимев, български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна война[8]
  • Flag of Bulgaria.svg Яне (1884 – ?), български революционер от ВМОРО, четник на Петър Апостолов[9]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Преродбенски период. // Центар за дигитализација на националното наследство. Посетен на 15 април 2014 г. Архив на оригинала от 2014-04-15 в Wayback Machine.
  2. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 126-127. (на френски) Данните могат да се отнасят и за другото Ругинце.
  3. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 – 1944 в документи, том 1 1878 – 1912, част втора, стр. 299.
  4. Хаџи-Васиљевић, Јован. Јужна Стара Србија, историјска, етнографска и политичка истраживања, I. Београд, Издање Задужбине И. М. Коларца, 1909. с. 520.
  5. „Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917, с. 31.“, архив на оригинала от 7 април 2014, https://web.archive.org/web/20140407080653/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/lister.asp?content=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_P%2A.pdf&from=1&to=150&index=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_index.pdf&cont=&type=%F1%F2%F0%E0%ED%E8%F6%E8, посетен 7 април 2014 
  6. „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008 
  7. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 111, л. 212
  8. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 115, л. 206
  9. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.1а


     Портал „Македония“         Портал „Македония