Кокино

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Кокино
Кокино
— село —
Викиекспедиција Козјачија 114.jpg
Macedonia relief location map.jpg
42.2604° с. ш. 21.9449° и. д.
Кокино
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
Регион Североизточен
Община Старо Нагоричане
Географска област Средорек
Надм. височина 819 m
Население (2002) 48 души
Пощенски код 1303
Кокино в Общомедия

Кокино (на македонска литературна норма: Кокино) е село в Република Македония, в община Старо Нагоричане, разположено в областта Средорек.

История[редактиране | редактиране на кода]

Край Кокино в подножието на Татичев камен в 2001 година е открита мегалитната обсерватория Кокино.

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Кратова от 1618-1619 година селото е отбелязано под името Кокинче с 5 джизие ханета (домакинства).[1] Кокинче има същия брой немюсюлмански домакинства и през 1637 година.[2]

В края на XIX век Кокино е българско село в Кумановска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Кокино е населявано от 404 жители българи християни.[3]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кокино има 400 българи екзархисти.[4] Според секретен доклад на българското консулство в Скопие всичките 50 къщи в селото през 1904 година под натиска на сръбската пропаганда в Македония признават Цариградската патриаршия[5].

Според преброяването от 2002 година селото има 48 жители.[6]

Националност Всичко
македонци 46
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 2
бошняци 0
други 0

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 253.
  2. Турски извори за българската история (т. VIII), предговор и съставителство Е. Грозданова, издание на Главно управление на архивите при Министерския съвет, Архивите говорят, т. 13, София 2001, с. 52.
  3. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.216.
  4. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.128-129.
  5. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 299.
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови


     Портал „Македония“         Портал „Македония