Кокино
Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в Гърция вижте Кокино (дем Орхоменос).
| Кокино Кокино | |
| — село — | |
 | |
  Кокино | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Североизточен |
| Община | Старо Нагоричане |
| Географска област | Средорек |
| Надм. височина | 819 m |
| Население | 48 души (2002) |
| Пощенски код | 1302 |
| Кокино в Общомедия | |
Ко̀кино (на македонска литературна норма: Кокино) е село в Северна Македония, в община Старо Нагоричане.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Средорек.
История
[редактиране | редактиране на кода]Край Кокино в подножието на Татичев камен в 2001 година е открита мегалитната обсерватория Кокино.
В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Кратова от 1618-1619 година селото е отбелязано под името Кокинче с 5 джизие ханета (домакинства).[1] Кокинче има същия брой немюсюлмански домакинства и през 1637 година.[2]
В края на XIX век Кокино е българско село в Кумановска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Кокино е населявано от 404 жители българи християни.[3]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кокино има 400 българи екзархисти.[4] Според секретен доклад на българското консулство в Скопие всичките 50 къщи в селото през 1904 година под натиска на сръбската пропаганда в Македония признават Цариградската патриаршия.[5]
Според преброяването от 2002 година селото има 48 жители.[6]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 46 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 2 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 253.
- ↑ Турски извори за българската история (т. VIII), предговор и съставителство Е. Грозданова, издание на Главно управление на архивите при Министерския съвет, Архивите говорят, т. 13, София 2001, с. 52.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 216.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 128-129. (на френски)
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 299.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007
| ||||||||
