Кокино

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в Гърция вижте Кокино (дем Орхоменос).

Кокино
Кокино
— село —
42.2604° с. ш. 21.9449° и. д.
Кокино
Страна Северна Македония
РегионСевероизточен
ОбщинаСтаро Нагоричане
Географска областСредорек
Надм. височина819 m
Население48 души (2002)
Пощенски код1302
Кокино в Общомедия

Ко̀кино (на македонска литературна норма: Кокино) е село в Северна Македония, в община Старо Нагоричане.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Средорек.

История[редактиране | редактиране на кода]

Край Кокино в подножието на Татичев камен в 2001 година е открита мегалитната обсерватория Кокино.

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Кратова от 1618-1619 година селото е отбелязано под името Кокинче с 5 джизие ханета (домакинства).[1] Кокинче има същия брой немюсюлмански домакинства и през 1637 година.[2]

В края на XIX век Кокино е българско село в Кумановска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Кокино е населявано от 404 жители българи християни.[3]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кокино има 400 българи екзархисти.[4] Според секретен доклад на българското консулство в Скопие всичките 50 къщи в селото през 1904 година под натиска на сръбската пропаганда в Македония признават Цариградската патриаршия.[5]

Според преброяването от 2002 година селото има 48 жители.[6]

Националност Всичко
македонци 46
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 2
бошняци 0
други 0

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 253.
  2. Турски извори за българската история (т. VIII), предговор и съставителство Е. Грозданова, издание на Главно управление на архивите при Министерския съвет, Архивите говорят, т. 13, София 2001, с. 52.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 216.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 128-129. (на френски)
  5. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 299.
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007