Алгуня

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Алгуня
Алгуња
— село —
North Macedonia relief location map.jpg
42.2606° с. ш. 21.8169° и. д.
Алгуня
Страна Flag of Macedonia.svg Северна Македония
Регион Североизточен
Община Старо Нагоричане
Географска област Средорек
Надм. височина 445 m
Население 237 души (2002)
Пощенски код 1303
Алгуня в Общомедия

Алгуня (на македонска литературна норма: Алгуња) е село в Северна Македония, в община Старо Нагоричане.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Средорек в източните склонове на планината Руен.

История[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Алгуня е българско село в Кумановска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Алгуня е населявано от 256 жители българи християни.[1]

Цялото християнско население на селото е сърбоманско под върховенството на Цариградската патриаршия. Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 37 сръбски патриаршистки къщи.[2] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Алгуня има 240 българи патриаршисти сърбомани и в селото функционира сръбско училище.[3]

В учебната 1907/1908 година според Йован Хадживасилевич в селото има патриаршистко училище.[4]

По време на Първата световна война Алгуня е включено в Пелинска община и има 310 жители.[5]

Според преброяването от 2002 година селото има 237 жители.[6]

Националност Всичко
македонци 88
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 149
бошняци 0
други 0

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Алгуня

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 217.
  2. Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  3. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 126-127. (на френски)
  4. Хаџи-Васиљевић, Јован. Јужна Стара Србија, историјска, етнографска и политичка истраживања, I. Београд, Издање Задужбине И. М. Коларца, 1909. с. 520.
  5. „Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917, с. 31.“, архив на оригинала от 7 април 2014, https://web.archive.org/web/20140407080653/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/lister.asp?content=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_P%2A.pdf&from=1&to=150&index=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_index.pdf&cont=&type=%F1%F2%F0%E0%ED%E8%F6%E8, посетен 7 април 2014 
  6. „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008 
     Портал „Македония“         Портал „Македония