Дренок (община Старо Нагоричане)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Дренок, Дренък.

Дренок
Дренок
— село —
North Macedonia relief location map.jpg
42.2011° с. ш. 22.0308° и. д.
Дренок
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Североизточен
Община Старо Нагоричане
Географска област Славище
Надм. височина 766 m
Население 54 души (2002)

Дренок или Дренък (на македонска литературна норма: Дренок) е село в Северна Македония, в община Старо Нагоричане.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Славище.

История[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Дренок е българско село в Кумановска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Дрѣнъкъ е населявано от 525 жители българи християни.[1]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Дренок има 560 българи екзархисти.[2] Според секретен доклад на българското консулство в Скопие всичките 82 къщи в селото през 1904 година под натиска на сръбската пропаганда в Македония признават Цариградската патриаршия.[3]

В учебната 1907/1908 година според Йован Хадживасилевич в селото има патриаршистко училище.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година 1 човек от селото е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[5]

По време на Първата световна война Дрѣнъкъ има 755 жители[6].

Според преброяването от 2002 година селото има 54 жители, всички македонци.[7]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Дренок
  • Flag of Bulgaria.svg Милан Алексов, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 3 солунска дружина[8]
  • Flag of Bulgaria.svg Стойче (Стойчо) Ангелов, македоно-одрински опълченец, зидар, 2 рота на 2 скопска дружина, ранен на 9 юли 1913 година, носител на кръст „За храброст“ ІV степен[9]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 216.
  2. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.126-127.
  3. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 – 1944 в документи, том 1 1878 – 1912, част втора, стр. 299.
  4. Хаџи-Васиљевић, Јован. Јужна Стара Србија, историјска, етнографска и политичка истраживања, I. Београд, Издање Задужбине И. М. Коларца, 1909. с. 520.
  5. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 845.
  6. Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917, с. 31.
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  8. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 19.
  9. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 33.


     Портал „Македония“         Портал „Македония