Длъбочица (община Старо Нагоричане)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Кумановско. За селото в Кривопаланско вижте Длъбочица (община Крива паланка).

Длъбочица
Длабочица
— село —
North Macedonia relief location map.jpg
42.2927° с. ш. 22.0395° и. д.
Длъбочица
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Североизточен
Община Старо Нагоричане
Географска област Козячия
Надм. височина 1 041 m
Население 51 души (2002)

Длъбочица или Дълбочица или Дубочица (на македонска литературна норма: Длабочица) е село в Северна Македония, в община Старо Нагоричане.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Козячия, в северните склонове на планината Герман на левия бряг на Широка река.

История[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Длъбочица е българско село в Кумановска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Длъбочица е населявано от 336 жители българи християни.[1]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Длъбочица има 240 българи екзархисти.[2] Според секретен доклад на българското консулство в Скопие всичките 40 къщи в селото през 1904 година под натиска на сръбската пропаганда в Македония признават Цариградската патриаршия.[3]

В учебната 1907/1908 година според Йован Хадживасилевич в селото има патриаршистко училище.[4]

По време на Първата световна война Дълбочица е част от Рамновска община и има 272 жители[5].

Според преброяването от 2002 година селото има 51 жители, всички македонци.[6]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Длъбочица
Починали в Дълбочица

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 216.
  2. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.126-127.
  3. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 – 1944 в документи, том 1 1878 – 1912, част втора, стр. 299.
  4. Хаџи-Васиљевић, Јован. Јужна Стара Србија, историјска, етнографска и политичка истраживања, I. Београд, Издање Задужбине И. М. Коларца, 1909. с. 520.
  5. Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917, с. 32.
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови


     Портал „Македония“         Портал „Македония