Длъбочица (община Старо Нагоричане)
Тази статия е за селото в Кумановско. За селото в Кривопаланско вижте Длъбочица (община Крива паланка).
|
Длъбочица Длабочица |
|
|---|---|
| — село — | |
  Длъбочица |
|
| Страна |
 Северна Македония |
| Регион | Североизточен |
| Община | Старо Нагоричане |
| Географска област | Козячия |
| Надм. височина | 1041 m |
| Население | 51 души (2002) |
| Пощенски код | 1302 |
Длъбочица или Дълбочица или Дубочица (на македонска литературна норма: Длабочица) е село в Северна Македония, в община Старо Нагоричане.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в областта Козячия, в северните склонове на планината Герман на левия бряг на Широка река.
История[редактиране | редактиране на кода]
В края на XIX век Длъбочица е българско село в Кумановска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Длъбочица е населявано от 336 жители българи християни.[1]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Длъбочица има 240 българи екзархисти.[2] Според секретен доклад на българското консулство в Скопие всичките 40 къщи в селото през 1904 година под натиска на сръбската пропаганда в Македония признават Цариградската патриаршия.[3]
В учебната 1907/1908 година според Йован Хадживасилевич в селото има патриаршистко училище.[4]
По време на Първата световна война Дълбочица е част от Рамновска община и има 272 жители.[5]
Според преброяването от 2002 година селото има 51 жители, всички македонци.[6]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Длъбочица
Богдан Ристич Длъбочки, войвода на доброволческа чета в Сръбско-турската война от 1877 – 1878 г.
- Починали в Дълбочица
Петко Илиев (1886 – 1912), сърбомански четнически войвода
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 216.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 126-127. (на френски)
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 – 1944 в документи, том 1 1878 – 1912, част втора, стр. 299.
- ↑ Хаџи-Васиљевић, Јован. Јужна Стара Србија, историјска, етнографска и политичка истраживања, I. Београд, Издање Задужбине И. М. Коларца, 1909. с. 520.
- ↑ „Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917, с. 32.“, архив на оригинала от 7 април 2014, https://web.archive.org/web/20140407080653/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/lister.asp?content=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_P%2A.pdf&from=1&to=150&index=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_index.pdf&cont=&type=%F1%F2%F0%E0%ED%E8%F6%E8, посетен 7 април 2014
- ↑ „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008
| ||||||||
Портал „