Длъбочица (община Старо Нагоричане)
Тази статия е за селото в Кумановско. За селото в Кривопаланско вижте Длъбочица (община Крива паланка).
|
Длъбочица Длабочица |
|
|---|---|
| — село — | |
  Длъбочица |
|
| Страна |
 Северна Македония |
| Регион | Североизточен |
| Община | Старо Нагоричане |
| Географска област | Козячия |
| Надм. височина | 1041 m |
| Население | 51 души (2002) |
| Пощенски код | 1302 |
Длъбочица или Дълбочица или Дубочица (на македонска литературна норма: Длабочица) е село в Северна Македония, в община Старо Нагоричане.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в областта Козячия, в северните склонове на планината Герман на левия бряг на Широка река.
История[редактиране | редактиране на кода]
В края на XIX век Длъбочица е българско село в Кумановска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Длъбочица е населявано от 336 жители българи християни.[1]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Длъбочица има 240 българи екзархисти.[2] Според секретен доклад на българското консулство в Скопие всичките 40 къщи в селото през 1904 година под натиска на сръбската пропаганда в Македония признават Цариградската патриаршия.[3]
В учебната 1907/1908 година според Йован Хадживасилевич в селото има патриаршистко училище.[4]
По време на Първата световна война Дълбочица е част от Рамновска община и има 272 жители[5].
Според преброяването от 2002 година селото има 51 жители, всички македонци.[6]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Длъбочица
Богдан Ристич Длъбочки, войвода на доброволческа чета в Сръбско-турската война от 1877 – 1878 г.
- Починали в Дълбочица
Петко Илиев (1886 – 1912), сърбомански четнически войвода
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 216.
- ↑ D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.126-127.
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 – 1944 в документи, том 1 1878 – 1912, част втора, стр. 299.
- ↑ Хаџи-Васиљевић, Јован. Јужна Стара Србија, историјска, етнографска и политичка истраживања, I. Београд, Издање Задужбине И. М. Коларца, 1909. с. 520.
- ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917, с. 32.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
| ||||||||
Портал „