Добрача
Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в Сърбия вижте Добрача (Община Крагуевац).
| Добрача Добрача | |
| — село — | |
  Добрача | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Североизточен |
| Община | Старо Нагоричане |
| Географска област | Средорек |
| Надм. височина | 500 m |
| Население | 76 души (2002) |
| Пощенски код | 1302 |
| Добрача в Общомедия | |
Добрача или Одобрача (на македонска литературна норма: Добрача) е село в Северна Македония, в община Старо Нагоричане.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в областта Средорек.
История[редактиране | редактиране на кода]
Църквата „Света Троица“ е от XVII век. В края на ΧΙΧ век Добрача е малко българско село в Кумановска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Одобрача е населявано от 150 жители българи християни.[1]
По-голямата част от населението на селото е под върховенството на Българската екзархия. Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 16 сръбски патриаршистки къщи.[2] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Добрача има 176 българи екзархисти и 48 българи патриаршисти сърбомани и 30 цигани.[3] Според секретен доклад на българското консулство в Скопие 12 от 18 къщи в селото през 1903 година под натиска на сръбската пропаганда в Македония признават Цариградската патриаршия.[4]
Според преброяването от 2002 година селото има 76 жители.[5]
| Националност | Всичко |
| македонци | 75 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 1 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 216.
- ↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 128-129. (на френски)
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 299.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007
| ||||||||
