Жегляне

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Жегляне
Жегљане
— село —
Викиекспедиција Козјачија 089.jpg
North Macedonia relief location map.jpg
42.2664° с. ш. 21.9014° и. д.
Жегляне
СтранаFlag of Macedonia.svg Северна Македония
РегионСевероизточен
ОбщинаСтаро Нагоричане
Географска областСредорек
Надм. височина596 m
Население86 души (2002)
Пощенски код1302
Жегляне в Общомедия

Жегляне или Жегляни (или Жегняне/Жегняни, на македонска литературна норма: Жегљане) е село в Северна Македония, в община Старо Нагоричане.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Средорек.

История[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Свети Георги“ е от края на XVI – началото на XVII век.[1]

В края на XIX век Жегляне е малко българско село в Кумановска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Жегнян е населявано от 315 жители българи християни.[2]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Жегнани има 368 българи екзархисти и 18 цигани. В селото функиционира българско училище[3] Според секретен доклад на българското консулство в Скопие всичките 50 къщи в селото през 1904 година под натиска на сръбската пропаганда в Македония признават Цариградската патриаршия.[4]

В учебната 1907/1908 година според Йован Хадживасилевич в селото има патриаршистко училище.[5]

При избухването на Балканската война 1 човек от Жегняни е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[6]

По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Атанас П. Божиков от Кьойлия е български кмет на Жегляне от 17 септември 1941 година до 31 март 1942 година. След това кметове са Петър А. Градишки от Градище (5 юни 1942 - 2 април 1943) и Антон Костов Антонов от Скопие (13 май 1943 - 9 септември 1944).[7]

Според преброяването от 2002 година селото има 86 жители, всички македонци.[8]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Жегляне
  • Flag of Bulgaria.svg Стоимен Ангелов, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 5 одринска дружина[9]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Лазова, Милева. Средновековното Жеглигово пребогато со Божји храмови. // Македонско Сонце, 703. 21.12.2007. Посетен на 8 април 2014 г. Архив на оригинала от 2014-04-08 в Wayback Machine.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 216.
  3. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 128-129. (на френски)
  4. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 299.
  5. Хаџи-Васиљевић, Јован. Јужна Стара Србија, историјска, етнографска и политичка истраживања, I. Београд, Издање Задужбине И. М. Коларца, 1909. с. 520.
  6. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 847.
  7. Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година. // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
  8. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-09-05 
  9. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 33.