Жегляне

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Жегляне
Жегљане
— село —
Викиекспедиција Козјачија 089.jpg
North Macedonia relief location map.jpg
42.2664° с. ш. 21.9014° и. д.
Жегляне
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Североизточен
Община Старо Нагоричане
Географска област Средорек
Надм. височина 596 m
Население 86 души (2002)
Пощенски код 1302
Жегляне в Общомедия

Жегляне или Жегляни (или Жегняне/Жегняни, на македонска литературна норма: Жегљане) е село в Северна Македония, в община Старо Нагоричане.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Средорек.

История[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Свети Георги“ е от края на XVI – началото на XVII век.[1]

В края на XIX век Жегляне е малко българско село в Кумановска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Жегнян е населявано от 315 жители българи християни.[2]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Жегнани има 368 българи екзархисти и 18 цигани. В селото функиционира българско училище[3] Според секретен доклад на българското консулство в Скопие всичките 50 къщи в селото през 1904 година под натиска на сръбската пропаганда в Македония признават Цариградската патриаршия.[4]

В учебната 1907/1908 година според Йован Хадживасилевич в селото има патриаршистко училище.[5]

При избухването на Балканската война 1 човек от Жегняни е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[6]

Според преброяването от 2002 година селото има 86 жители, всички македонци.[7]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Жегляне
  • Flag of Bulgaria.svg Стоимен Ангелов, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 5 одринска дружина[8]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Лазова, Милева. Средновековното Жеглигово пребогато со Божји храмови. // Македонско Сонце, 703. 21.12.2007. Посетен на 8 април 2014 г.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 216.
  3. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.128-129.
  4. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 – 1944 в документи, том 1 1878 – 1912, част втора, стр. 299.
  5. Хаџи-Васиљевић, Јован. Јужна Стара Србија, историјска, етнографска и политичка истраживања, I. Београд, Издање Задужбине И. М. Коларца, 1909. с. 520.
  6. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 847.
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  8. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 33.


     Портал „Македония“         Портал „Македония