Стефан Златарски

Стефан Златарски
	Стефан Златарски
български офицер
Звание	Генерал-майор от Руската императорска армия Генерал-майор
Години на служба	1880 – 1912
Служи на	Царство България; Царство Русия
Род войски	артилерия
Военно формирование	•
Битки/войни	Сръбско-българска война Бой при Гургулят;
Награди	• •
Образование	Национален военен университет; Академия на Генералния щаб
Дата и място на раждане	30 ноември 1862 г. (стар стил) Търново, Османска империя
Дата и място на смърт	1912 г. (49 г.) Новгород, Русия
Родства	Александър Златарски,; Георги Златарски,; Васил Златарски
Подпис
	Стефан Златарски в Общомедия

Стефан Николов Златарски е български офицер – капитан, руски генерал-майор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1862 г. в Търново като 3-ти син на възрожденеца Никола Златарски (1823 – 1875). Братята му са видни строители на следосвобожденска България: Александър Златарски е сред основателите на Сметната палата на България, проф. Георги Златарски е основоположник на минно-геоложката наука в страната, а проф. Васил Златарски е сред най-големите български историци.

Стефан Златарски избира офицерската професия. Учи във Военното училище в София и след завършването му с отличен успех заминава да продължи обучението си в Михайловското артилерийско училище, Михайловската артилерийска академия и Николаевската академия на генералния щаб.

След завръщането си в България участва с военно звание капитан в Сръбско-българската война (1885), в която е командир на 4^-та батарея на 1^-ви артилерийски полк. След първоначални неуспехи батареята му все пак успява да изпълни достойно задачата си, за което нейният командир е награден с Орден „За храброст“ IV ст.

Участва в преврата от 9 август 1886 г. срещу княз Александър I Батенберг. След провала на начинанието емигрира в Русия, където е приет на военна служба. Служи в различни гарнизони и развива активна военно-научна, преподавателска и публицистична дейност. Служи в Генералния щаб, повишен е във военно звание генерал-майор (1907).

През 1911 година генерал Златарски е награден с орден „Св. Владимир“ III степен.^[1]

Копнежът да се завърне в България никога не го оставя и е напът да се реализира. В хода на подготовката на Балканската война (1912 – 1913) българските офицери в емиграция получават амнистия, за да се присъединят с уменията и опита си към Българската армия.

Съдбата му обаче избира друго. След заболяване генерал-майор Стефан Златарски умира в Новгород в навечерието на обявяването на войната, без да види отново Родината си, която е напуснал преди 25 г.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Юнкер (12 декември 1878)
Прапоршчик (10 май 1879)
Подпоручик (1 ноември 1879, преименуван)
Поручик (30 август 1882)
Капитан (30 август 1884)
Щабс-капитан от артилерията на Руската армия (26 юни 1889)
Щабс-капитан от гвардията на Руската армия (6 декември 1894)
Капитан от Руската армия (6 декември 1895)
Полковник от Руската армия (1 април 1901)
Генерал-майор от Руската армия (21 ноември 1907)

Заемани длъжности[редактиране | редактиране на кода]

Командир на рота в лейбгвардейския волински полк на Руската армия (3 март 1895 – 21 март 1896)
Командир на 5^-а батарея от 3^-та артилерийска бригада на Руската армия (20 февруари 1901)
Командир на 2^-ри дивизион от 1^-ва артилерийска бригада на Руската армия (15 март 1907)
Командир на 22^-ра артилерийска бригада на Руската армия (21 ноември 1907 – 1912)