Направо към съдържанието

Стокап

Стокап
44.8375° с. ш. 147.3425° и. д.
Местоположение в Русия Сахалинска област
Общи данни
Надм. височина1634 m
МестоположениеРусия Сахалинска област
Планинахребет Богатир
Типстратовулкан
ВъзрастХолоцен
Друга информация
Посл. изригваненеизвестно

Стокап (на руски: Стокап) (Ниши-Хитокапу)[1] е активен стратовулкан в южната част на остров Итуруп, принадлежащ към веригата на Южните Курилски острови, Сахалинска област, Русия. Разположен е в югозападната част на хребета Богатир.[1][2] Островът се намира на 230 км от Хокайдо и е обект на териториален спор между Русия и Япония. В съответствие с Конституцията на Руската федерация, островът е част от територията на Русия, а според административно-териториалното деление на Япония той е част от окръг Немуро, префектура Хокайдо в Япония.[3][4][5]

Вулканите на хребета Богатир имат еднаква история. Тя започва от предледниковия период и преминава през Холоцена, а изригванията през този период са със сходен характер. Изхвърлянето на лава става от съвсем близко разположени, твърде малки вулканични конуси. Единственото изключение прави югозападния член на тази група – Стокап, който най-вероятно действа като стратовулкан още от самото начало.[6]

Стокап е сложен, активен стратовулкан с лавов купол и две групи млади вулканични конуса.[2] Издига се на надморска височина 1634 м и е най-високият връх на острова. Корпусът му е изграден от базалто-андезит, андезит и малки количества дацит.[1][7] Фенокристалите са изградени от лабрадор, хиперстен и авгит. Рядко се среща и оливин. В някои тънки жили се забелязват много едри зърна от плагиоклаз и хиперстен. Наблюдават се и по-финозърнести минерални структури, в които са вградени по-големи зърна и кристали, смесени с естествено вулканично стъкло.[6]

Освен централния лавов купол, към Стокап принадлежат още 8 – 10 пирокластични конуса и експлозивни кратери, в най-големия от които е разположено вулканично езеро. Някои от тях са образувани през късния плейстоцен, а други – през холоцена. Стокап лежи на висока, плейстоценова основа, чиято заледена повърхност е покрита с потоци от лавата на вулкана. Те достигат както до Тихия океан, така и до Охотско море.[1]

Няма информация за изригвания през последните 10 000 години, но вулканът е бил активен през холоцена.[1][7] Днес се наблюдава само слаба термална активност по източния склон.[2]