Направо към съдържанието

Трианонски договор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Трианонски договор
Агощ Бенард и Алфред Драше-Лазар при пристигането си във Версай, 4 юни 1920 г.
Информация
Подписване4 юни 1920 г.
МястоВерсай, Франция
ПредшестванПървата световна война
Подписан между
Унгария Унгария Великобритания
Италия Италия
САЩ
Франция
Япония
Трианонски договор в Общомедия
Карта на териториите, отнети от Австро-Унгария с Мирния договор от Трианон.

Трианонският договор (на френски: Traité de Trianon, на унгарски: Trianoni békeszerződés) е мирното споразумение от 1920 г., което официално слага край на Първата световна война[1] между повечето държави от Антантата и Кралство Унгария. Договорът регулира статута на независима унгарска държава и определя нейните граници. Той оставя Унгария без излаз на море, обхващаща 93 073 км2, едва 28% от 325 411-те кв2, които съставляват предвоенното Кралство Унгария (унгарската част от Австро-Унгария). Населението става 7,6 милиона, само 36% от населението от 20,9 милиона на бившата държава. Земите, които общо биват разпределени между съседните държави (и всяка от тях поотделно), имат мнозинство от не-унгарци, но 31% от унгарците (3,3 милиона[2]) остават извън пределите на Унгария след подписването на договора.[3][4][5] Пет от десетте най-големи градове от предвоенното кралство остават в други държави. Договорът ограничава армията на Унгария до 35 000 офицери и мъже, а австро-унгарският флот престава да съществува.

Основните бенефициери на териториалното разделение на предвоенното Кралство Унгария са Кралство Румъния, Чехословашката република, Кралството на сърбите, хърватите и словенците (по-късно Югославия) и Първата австрийска република. Един от основните елементи на договора е доктрината „самоопределение на народите“ и е опит да се даде на не-унгарците техни собствени национални държави.[6] Но, с изключение на върналата си населеният с преобладаващо немско население Бургенланд Австрия, останалите държави анексират и обширни територии с унгарско мнозинство, разоположени в непосредствена близост и като пряко продължение на границите на следвоенната унгарска държава.[7] Освен това предвоенното Кралство Унгария е образувало най - еднородната географска единица в тогавашна Европа, чиито земи са били неразривно стопански, културно, обществено, политически и духовно свързани, [8] заради което унгарските политици предлагат федерализация на държавата в предвоенните й граници, превръщайки я в „Швейцария на Централна Европа“, за да се опитат да избегнат разкъсването. Унгарската делегация подписва договора с протест на 4 юни 1920 г. в палата Гранд Трианон във Версай, Франция. Договорът е регистриран в Договора за лигата на нациите на 24 август 1921 г.[9]

Съвременните граници на Унгария са същите като тези, определени в Трианонския договор, с някои незначителни изменения до 1924 г. по отношение на унгарско-австрийската граница и с изключението на три села, които биват прехвърлени на Чехословакия през 1947 г.[10][11]

Главната причина за безмилостното разкъсване на Унгария е чешката, румънската и Великосръбската шовинистична противоунгарски пропагандни кампании, обвиняващи унгарския министър-председател граф Ищван Тиса, че бил „организирал“ Сараевският атентат заради стремежа на Франц Фердинанд към превръщане на Австро-Унгария в многонародностна федерация в ущърб на унитарната унгарска част от империята, а на Коронния съвет от 8 юли 1914 година „подбудил“ император Франц Йосиф да обяви война на Сърбия, и Унгария така е „предизвикала“ Първата световна война,[12] докато в действителност граф Тиса се е противопоставял на подготвяното нападение срещу Сърбия и се съгласява едва след като в Русия е обявена мобилизация, а руското правителство отхвърля "всякакви призиви към умереност", но дори и тогава той се съгласява при условие Австро-Унгария да изпрати до останалите Велики сили дипломатическа нота, съобщаваща, че при победа Сърбия няма да бъде лишавана от каквато и да е част от територията й - но имперското външно министерство не изпраща нотата му.[13] Нерядко анексиите на унгарските територии са се осъществявали чрез измами - Чехословакия придобива чисто унгарския район на Каса, поставяйки като „неутрални“ комисари, които да проверят достоверността на унгарските твърдения за етническия състав на района, двама чехи, наскоро получили американско гражданство.[14]

Клаузи в Мирния договор от Трианон

[редактиране | редактиране на кода]

Последици

[редактиране | редактиране на кода]

Мирният договор от Трианон откъсва около 3,3 милиона унгарци от родината майка; половината от тях остават да живеят в граничните райони (предимно в южна Словакия), а останалите са разселени във вътрешността на съседните на Унгария държави – най-вече в северната част на Трансилвания в Румъния и във Войводина (Северна Сърбия). От друга страна, част от придадените територии са заселени от неунгарци.

Унгарският народ е потресен и шокиран от клаузите на Мирния договор от Трианон, които откъсват от страната региони, принадлежали на кралство Унгария от 11 век. Девизът на тогавашните унгарци е „Не! Не! Никога!“ (Nem! Nem! Soha!) и „Всичко обратно!“ (Mindent vissza!). В цяла Унгария са изграждани Трианонски паметници и кръстове - практика, продължаваща до ден днешен. До сключването на Виенското споразумение през 1938 г., знамената в цяла Унгария се издигат в знак на траур само на половината на пилона. Едва след това започват да ги издигат на две-трети. През тридесетте години на двадесети век унгарските ученици са започвали учебните занятия с молитва, в която се е призовавало за ревизия на договора и възстановяване на Велика Унгария „(Вярвам в един Бог, вярвам в една империя, вярвам в безкрайната Божия справедливост, вярвам във възраждането на Унгария!)“. През 2010 правителството на Виктор Орбан обявява годишнината на подписването на диктата 4 юни за възпоменателен "Ден на националното единство". В Унгария често има партии, които залагат в програмите си ревизия на границите.

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ The United States ended the war with the U.S.–Hungarian Peace Treaty (1921)
  2. ↑ Richard C. Frucht (31 December 2004). Eastern Europe: An Introduction to the People, Lands, and Culture. ABC-CLIO. p. 360. ISBN 978-1-57607-800-6.
  3. ↑ "Trianon, Treaty of". The Columbia Encyclopedia. 2009.
  4. ↑ Macartney, C. A. (1937). Hungary and her successors: The Treaty of Trianon and Its Consequences 1919 – 1937. Oxford University Press.
  5. ↑ Bernstein, Richard (9 August 2003). "East on the Danube: Hungary's Tragic Century". The New York Times.
  6. ↑ Martin P. van den Heuvel,Jan Geert Siccama: "Its+main+element,+based+upon+the+doctrine+of+%27the+self-determination+of+peoples%27,+was+an+attempt+to+give+all+the+non-Hungarian+ethnic+groups+their+own+national+states."&hl=hu&sa=X&ei=AX2wUd6bKsvP4QSB24CACA&redir_esc=y#v=onepage&q="Its%20main%20element%2C%20based%20upon%20the%20doctrine%20of%20'the%20self-determination%20of%20peoples'%2C%20was%20an%20attempt%20to%20give%20all%20the%20non-Hungarian%20ethnic%20groups%20their%20own%20national%20states."&f=false he Disintegration of Yugoslavia"Its+main+element,+based+upon+the+doctrine+of+%27the+self-determination+of+peoples%27,+was+an+attempt+to+give+all+the+non-Hungarian+ethnic+groups+their+own+national+states."&hl=hu&sa=X&ei=AX2wUd6bKsvP4QSB24CACA&redir_esc=y#v=onepage&q="Its%20main%20element%2C%20based%20upon%20the%20doctrine%20of%20'the%20self-determination%20of%20peoples'%2C%20was%20an%20attempt%20to%20give%20all%20the%20non-Hungarian%20ethnic%20groups%20their%20own%20national%20states."&f=false Yearbook of European Studies, 1992
  7. ↑ Анри Пози. Войната се завръща. ИК Колибри, София ,2010, стр. 284, 285
  8. ↑ Анри Пози. Войната се завръща. ИК Колибри, София ,2010, стр. 282, 283
  9. ↑ League of Nations Treaty Series, vol. 6, p. 188.
  10. ↑ Botlik, József (June 2008). "AZ ŐRVIDÉKI (BURGENLANDI) MAGYARSÁG SORSA". vasiszemle.hu. VASI SZEMLE.
  11. ↑ adatbank.sk[неработеща препратка]
  12. ↑ Анри Пози. Войната се завръща. ИК Колибри, София ,2010, стр. 270 - 272
  13. ↑ Анри Пози. Войната се завръща. ИК Колибри, София, 2010, стр. 286 - 289
  14. ↑ Анри Пози. Войната се завръща. ИК Колибри, София ,2010, стр. 305 - 306

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Treaty of Trianon в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Трианонски_договор&oldid=12369044“.