Усойници
Усойници | ||||||||||||||||||||||||||||
Аспида (V. aspis) | ||||||||||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||
Laurenti, 1768 | ||||||||||||||||||||||||||||
Усойници в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Усойниците (Vipera) са род отровни змии от семейство Отровници (Viperidae).
Разпространение и местообитание
[редактиране | редактиране на кода]Представителите на този род са разпространени от Северна Африка до Полярния кръг и от Британските острови до Далечния изток. Те могат да бъдат намерени навсякъде по Стария свят, най-вече в Европа, от Португалия до Турция. Те могат да бъдат открити и на някои острови в Средиземно море (Сицилия, Елба и Монтекристо) и Обединеното кралство. Също така се срещат и в района на Магреб в Африка и в северните части на Алжир и Тунис. Много видове могат да бъдат открити и в планините на Кавказ, части от Ирак, Йордания, Израел и Сирия. В Източна Азия е открит само един вид – усойницата, най-вече в Северна Корея, и северните части на Китай и Монголия.[1]
В България са регистрирани 4 вида: усойница (V. berus), пепелянка (V. ammodytes), остромуцунеста усойница (V. ursinii) и аспида (V. aspis), като последните два вида са изчезнали от територията на страната.
Повечето видове предпочитат хладни места. В по-южните области се срещат на по-голяма надморска височина и в сухи и каменисти местности, а на север – в низините и на места с повече растителност и влага.
Описание
[редактиране | редактиране на кода]Членовете на този род обикновено са дребни и достигат на дължина до около един метър, като най-големият от тях е пепелянката, която може да достигне максимална дължина от 95 cm, а най-дребният е V. monticola, достигащ максимална дължина от 40 cm.
Тялото на усойницата е относително дебело, а главата е ясно отделена от тялото, триъгълна по форма и при повечето видове са покрита с малки люспи. При някои от видовете се наблюдава някакъв рог на главата, или непосредствено зад носа.
Цветовата схема и камуфлажът на усойниците варират в широки граници – от сивкав основен цвят с тъмнокафяви напречни ленти до по-кафяви цветове със сиви напречни ленти, обградени с черно, какъвто е случая на пепелянката.[1]
Всички видове живеят на повърхността на земята и са живораждащи.[1]
Отрова
[редактиране | редактиране на кода]Всички усойници са отровни и отровата на повечето видове съдържа както невротоксини, така и хемотоксини. Ефектът от ухапването варира значително, но рядко е толкова силен, колкото при ухапване от по-едрите Macrovipera или Daboia.[1]
Видове
[редактиране | редактиране на кода]Вид[2] | Автор[2] | Подвидове* | Българско име | Разпространение[2] | Картинка |
---|---|---|---|---|---|
V. ammodytes | (Linnaeus, 1758) | 4 | Пепелянка | Словакия, Унгария, Югоизточна Европа, Турция, Сирия, Грузия. | |
V. aspisT | (Linnaeus, 1758) | 4 | Аспида, каменарка | Франция, Североизточна Испания, Югозападна Германия, Швейцария, Италия, Северозападна Словения. | |
V. barani | Böhme & Joger, 1984 | 0 | Северозападна Турция. | ||
V. berus | (Linnaeus, 1758) | 2 | Обикновена усойница | Евразия. | |
V. darevskii | Vedmederja, Orlov & Tuniyev, 1986 | 0 | Армения, Грузия. | ||
V. dinniki | Nikolsky, 1913 | 0 | Северен Кавказ, Грузия, Азербайджан. | ||
V. kaznakovi | Nikolsky, 1909 | 0 | Кавказка усойница | Североизточна Турция, Грузия, Южна Русия. | |
V. latastei | Bosca, 1878 | 1 | Югозападна Европа, Северозападна Африка. | ||
V. lotievi | Nilson et al., 1995 | 0 | Лотиева усойница, усойница на Лотиев | Голям Кавказ. | |
V. monticola | Saint-Girons, 1954 | 0 | Висок Атлас в Мароко. | ||
V. nikolskii | Vedmederja, Grubant & Rudajewa, 1986 | 0 | усойница на Николски | Централна Украйна. | |
V. palaestinae | Werner, 1938 | 0 | Сирия, Йордания, Израел, Ливан. | ||
V. pontica | Billing, Nilson & Sattler, 1990 | 0 | Североизточна Турция. | ||
V. raddei | Boettger, 1890 | 0 | Арменска усойница | Източна Турция, Северозападен Иран, Армения, Азерайджан, Ирак. | |
V. seoanei | Lataste, 1879 | 1 | Югозападна Франция, Северна Испания, Северна Португалия. | ||
V. ursinii | (Bonaparte, 1835) | 0 | Степна усойница, остромуцунеста усойница, урсиниева усойница | Евразия. | |
V. wagneri | Nilson & Andrén, 1984 | 0 | Вагнерова усойница | Източна Турция, Северозападен Иран. |
- * – Без номинатния подвид (типична форма).
- T – Типичен вид.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Mallow D, Ludwig D, Nilson G (2003). True Vipers: Natural History and Toxinology of Old World Vipers. Malabar, Florida: Krieger Publishing Company. 359 pp. ISBN 0-89464-877-2.
- ↑ а б в McDiarmid RW, Campbell JA, Touré T. 1999. Snake Species of the World: A Taxonomic and Geographic Reference, vol. 1. Herpetologists' League. 511 pp. ISBN 1-893777-00-6 (series). ISBN 1-893777-01-4 (volume).
|