Корнелиус Касториадис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Корнелиус Касториадис
Κορνήλιος Καστοριάδης
гръцко-френски философ и психоаналитик

Роден
Починал
ПогребанМонпарнаско гробище, Париж, Франция

Религияатеизъм
Националност Франция
Учил вАтински университет
Парижки университет
Университет „Париж-Нантер“
Философия
РегионЗападна философия
Епоха20 век
ИнтересиАтинска демокрация, Психоанализа
ИдеиАвтономия, федерализъм
Повлиян
ПовлиялЛиотар, Дебор, Морен, Бодриар, Лапланш, Рорти, Видал-Наке, Дюби
Научна дейност
ОбластПсихоанализа
Работил вВисше училище за обществени науки (1980)
Организация за икономическо сътрудничество и развитие (1948 – 1970)
Семейство
СъпругаПиера Олание (1968 – 1984)
Корнелиус Касториадис в Общомедия

Корнелиус Касториадис (на гръцки: Κορνήλιος Καστοριάδης) е гръцко-френски философ, икономист и психоаналитик. Неговият интерес и обединяване на толкова много когнитивни области като философия, политика, психоанализа, икономика и биология, го превръщат в един от най-важните философи на 20 век.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 11 март 1922 година в Константинопол, Османска империя. През по-голямата част от живота си живее във Франция, като активно участва в интелектуалния и политическия живот. В началото на 50-те години става съосновател на политическата група „Социализъм или варварство“, в която участват личности като Жан-Франсоа Лиотар, Клод Льофор и за кратко Ги Дебор. Текстовете, които излизат в едноименното списание, оказват силно влияние върху бунтовните студенти от Май 68 във Франция.

Основна роля в неговото творчество играе концепцията за автономия, социална и индивидуална, до такава степен, че е наричан Философът на автономията. Етимологически, терминът автономия означава състояние, в което едно общество създава собствените си закони и институции. Известен е с критиката си както на капиталистическата система, така и на съветския режим и марксизма.

Касториадис става известен най-вече като автор на „Въображаемата институция на обществото“. Негови трудовете са преведени на множество езици, като значителна част от тях, останали непубликувани, се издават посмъртно.

Умира на 26 декември 1997 година в Париж на 75-годишна възраст.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • (1968) Mai 1968: La Brèche. Premières réflexions sur les événements, Paris: Fayard, 1968, 142 pp. (в съавторство с Едгар Морен и Клод Лефор); и (1988) La Brèche: vingt ans après, Bruxelles: Editions Complexe
  • (1973) La Société bureaucratique, Tome 1 – Les Rapports de production en Russie, tome 2 – La Révolution contre la bureaucratie, Paris: UGE, collection 10/18
  • (1975) L’ Institution imaginaire de la société, Paris, Éditions du Seuil, 1975, 503 pp.
  • (1978 – 99) Les Carrefours du labyrinthe, vols. 1 – 6 Paris: Éditions du Seuil.
  • (1979) Capitalisme moderne et révolution, tome 1 – l’Impérialisme et la guerre, tome 2 – le Mouvement révolutionnaire sous le capitalisme moderne, Paris, UGE, collection 10/18
  • (2004 – 11) Ce qui fait la Grèce, томове 2 – 4 в поредицата La Création humaine (1 – 4) Paris: Éditions du Seuil.
  • Проектът за автономия, (сборник, 380 стр.) София: Anarres, 2014, ISBN 978-619-7166-02-6

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Мултимедия

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Cornelius_Castoriadis в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​