Костурска крепост
| Костурска крепост Κάστρο Καστορίας | |
 Едната от двете квадратни кули на Горния град | |
  Костурска крепост Местоположение на южната квадратна кула на Горния град в Костур | |
| Информация | |
|---|---|
| Страна |  Гърция |
| Терит. единица | дем Костур |
| Местоположение | Костур |
| Статут | паметник на културата |
| Състояние | руини |
| Собственик | държавна |
| Костурска крепост в Общомедия | |
Костурската крепост (на гръцки: Κάστρο της Καστορίας) е важно средновековно укрепление в Южна Македония.[1][2]
Описание[редактиране | редактиране на кода]
От крепостта са запазени обширни останки от стената, преграждаща провлака на полуострова със силни кръгли кули, части от Акропола с две четириъгълни кули в непосредствена близост до средновековната църква „Света Богородица Кубелидики“, както и спорадични останки от северната и южната страна на града.[2] В 1994 година за проведени разкопки и консервационни дейности по двете кули в Акропола.[3]
История[редактиране | редактиране на кода]
Градът е укпепен още при император Юстиниан I в VI век и след това укрепленията му са претърпели няколко ремонта. По времето на Юстиниан изглежда, че е поставен специален акцент върху укрепването на провлака на полуострова, който е най-уязвимата точка, която е защитена с високи кули. Възможно е пред стената да е имало и ров, който е превърнал полуострова в остров.[2]
Не е ясно дали в раннохристиянския период са съществували двете странични рамена на стената - северното и южното, както и акрополът в източния край. Смята се за възможно те да са изградени през бурния период от IX - X век, през който са направени обширни интервенции и върху Юстиниановата стена на провлака. Както зидарията на оцелелите кули и стената, така и най-новите сведения от разкопки дават информация за съществуването на фаза около края на IX - началото на X век и втора, вероятно от времето на на Василий II Българоубиец, около 1018 година.[2]
За съществуването на междинна стена, която отделя Акропола от Долния град, има доказателство в медна плоча от XVIII век, чиято топографска точност е тествана.[2]
Византийските укрепления са били използвани и от османците, които са добавили свои собствени ремонти, които са очевидни на стената на провлака. Те отварят втора порта в западната част и отделят мюсюлманския от християнския квартал с допълнителна вътрешна стена.[2]
В 1924 година крепостта е обявена за паметник на културата.[4]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Τα τείχη και το κάστρο της πόλης // Ιστορικά Καστοριάς, 23 октомври 2010. Посетен на 17 май 2018.
- ↑ а б в г д е Τείχη Καστοριάς // Ελληνικά Κάστρα. Посетен на 29 януари 2024 г. (на гръцки)
- ↑ 11η Εφορεία Βυζαντινών Αρχαιοτήτων // Αρχαιολογικόν Δελτίον Τόμος 49 (1994), Χρονικά Β'2. Αθήνα, Υπουργείο Πολιτισμού, 1999. ISSN 0570-622Χ. с. 569. Архивиран от оригинала на 2018-05-10.
- ↑ ΠΔ 3-11-1924 - ΦΕΚ 279/Α/6-11-1924 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2023-01-23. Посетен на 17 май 2018.
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
