Крайцер проект 1144

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Проект 1144 Орлан
Kirov-class battlecruiser.jpg
Тип ядрен крайцер-ракетоносец
Живот
Пуснат на вода 1980
Характеристика
Тонаж 24 300 t (станд.), 28 000 t (пълен)
Дължина 252 m
Ширина 28,5 m
Газене 10,3 m
Задвижване 2х ядрени реактора КН-3 всеки с по една парна турбина, две витла, обща мощност 140 000 к.с.
Скорост 32 възела (59 km/h)
Екипаж 759 души (вкл. 120 офицери)
Пределна дистанция
на плаване
неограничена при 20 възела (37 км/ч)
Радиолокационна
станция (РЛС)
триизмерен радар Возход МР-800
триизмерен радар Фрегат МР-710
два навигационни радара
два сонара
Въоръжение
Оръдия АК-130 (130 мм зенитна артилерийска установка) - 1, с две оръдия
Ракети П-700 Гранит (многофункционална крилата ракета, обсег 600 км) - 20

9К33 Оса (зенитно-ракетен комплекс) - 40

С-300Ф (далекобоен зенитно-ракетен комплекс) - 96 (в 12 шахти) С-400 (система за противоракетна отбрана / далекобоен ЗРК) - 96 (замества С-300Ф, инсталирана само на Петър Велики)
РБУ-1000 (противоподводна ракетна установка) - 2

РБУ-12000 (противоподводна ракетна установка) - 2
Хеликоптери 3x Ка-25 или Ка-27
Торпеда 533 мм (10)
Други зенитни картечници (8 установки)
(противоподводни комплекси) - 10

Проект 1144 Орлан (название на НАТО Kirov class) е най-големият клас бойни кораби в света, които не са самолетоносачи, и най-големите плавателни съдове в руския военноморски флот. Проект 1144 са ядрени линейни крайцери-ракетоносци. Първият от тях, Фрунзе, е пуснат на вода през 1980 година, след 7-годишно строителство в Ленинградската корабостроителница. Плановете за стоителство включвали пет такива кораба. Построени са само четири кораба, от които един е в активна експлоатация, един е в резерв, а другите два са консервирани.

Кратка история и описание[редактиране | edit source]

Още през 1952 СССР започва да разработва ядрена флотилия. По това време подводниците-ракетоносци все още не са съществували в достатъчно ефективен вариант, Съветският съюз решава да започне работа по нов тип линейни кораби, които са били предпочитани от Сталин, въпреки че по това време те са вече считани за остарели. Идеята за известно време е изоставена, но през 1973 в Ленинградската военна корабостроителница под ръководството на Владимир Юхнин започва строителството на първия съд от проект 1144 - Фрунзе (преименуван на Адмирал Ушаков през 1992). На 27 декември 1977 е спуснат на вода, и на 30 декември 1980 - предаден на флота. Последният кораб, предаден на флота, е Юрий Андропов (сега Петър Велики). Той е поставен на вода през 1996 и приет на въоръжение през 1998.

Корабът има 759 души екипаж, в това число 120 офицери. Помещенията на кораба са над 1600, включително две бани и една сауна с басейн, лазарети, изолатори, аптека, рентгеново отделение, амбулатория, зъболекарски кабинет и операционна. Каютите са близо 140, едноместни или двуместни, като има и допълнителни помещения за офицерите. Двата ядрени реактора осигуряват обща мощност от 140 000 к.с., или 300 МВт, което се доближава до граждански реактор тип ВВЕР. Енергийната установка може да доставя електричество на град с население 100-150 000 души.

Кораби[редактиране | edit source]

Название Въведен в експлоатация Сегашно положение
Киров ("Адмирал Ушаков") 30 декември 1980 -
Фрунзе ("Адмирал Лазарев") 31 октомври 1984 -
Калинин ("Адмирал Нахимов") 30 декември 1988 В процес на модернизация с 2012 до 2015
Петър Велики 1998 В експлоатация
Дзержински ("Адмирал Кузнецов") - строителството прекратено през 1990 г.

Въоръжение[редактиране | edit source]

Въздушна фотография на носовата част на "Киров":   4× 30-мм артилерийски оръдия   2 зенитно-ракетни пускови установки "Оса-М" клас "Земя-въздух"   20 пускови остановки крил. ракети "П-700 Гранит"   12 пускови остановки за зенитни ракети С-300Ф   Ракетна установка за борба с подводни цели "Метель" (б.е. Виелица)

Основно въоръжение[редактиране | edit source]

Основното въоръжение на всички кораби от класа се състои от:

  • Противо-корабни крилати ракети "П-700 Гранит" (обсег 600 км) - 20 бр. пускови установки
  • Зенитно-ракетни комплекси 2х2 "9К33 Оса" (общо 40 бр.) или 8×8 "Кинжал" ( общо 64 бр.)
  • Далекобоен зенитно-ракетен комплекс "С-300Ф" - 12 бр. пускови шахти, общо 96 бр. ракети
  • Система за противоракетна и близко-космическа отбрана "С-400" 12 бр. пускови шахти, общо 96 бр. ракети (замества С-300Ф, инсталирана само на Петър Велики)
  • "РБУ-1000" (противоподводна ракетна установка) - 2бр. ("Киров" и "Фрунзе")
  • "РБУ-12000" (противоподводна ракетна установка) - 2бр. ("Калинин" и "Петър Велики")
  • Хеликоптери - 3x Ка-25 или Ка-27

Разлики във въоръжението[редактиране | edit source]

Четирите построени крайцера се отличават значително по типа спомагателно въоръжение. Това се обуславя с различните периоди, в които корабите са пускани на вода и осъвършенстването на определени типове системи с времето. Във връзка с това, "Киров" се отнася към "проект 1144", а останалите три кораба - към "проект 1144.2". Освен това корабите от тип "проект 1144.2" също не са напълно идентични.

  • На борда на първия крайцер "Киров" за изстрелването на ракета за борба с подводни цели "Метель" се използва отделна пускова установка (показана на снимката в жълто). На останалите крайцери, за изстрелването на ПЛУР "Водопад" се изпозват торпедните апарати.
  • На "Киров" е бил снабден с 2 артилерийски оръдия АК-100, а на трите следващи — 1 АК-130.
  • Зенитно-Ракетни-Комплекси за самоотбрана: на първите три крайцера — 2×2 "Оса-М" (40 ракети), на "Петър Велики" — 8×8 "Кинжал" (64 ракети).
  • На "Киров" и "Фрунзе" носовите Ракетно-бомбови установни (противоподводна ракетна установка) са РБУ-6000 "Смерч-3", на "Калинин" и "Петър Велики" — РБУ-12000 "Удав".
  • На "Киров" и "Фрунзе" функцията на зенитна атрилерия се изпълнява от 8 занитни установки АК-630, на "Калинин" и "Петър Велики" — 6 зенитен ракетно-артилерийски комплекс "Кортик ".

Хидроакустическа система[редактиране | edit source]

Включва хидролокатор с антена в корпуса на кораба (под носа, в предната част), която се използва за търсене и откриване на подводници. Тази антена работи в диапазона на ниските и средни честоти. Освен нея, корабът разполага и с потопяема антена, която тегли зад себе си. Тази част от хидроакустическата система работи само на средни честоти, а дълбочината на потапяне може да се регулира (от 150м до 200м).

Допълнително въоръжение[редактиране | edit source]

Военно-морските средства за противодействие включват и две 150мм успановки за пускане на противоторпедни примамки, противоелектронни капани, лъжливи цели и теглена (зад кораба) система от тип "лъжливо торпедо-цел", която се състои от мощен шумогенератор. Крайцера има и три навигационни станции, четири радиоелектронни системи за управление на оръжията, сведства за управление на полетите на хеликоптерите си и система за разпознаване тип "Свой-Чужд" (р.е. "свой-чужой").

Хеликоптерна палуба в кърмовата част на крайцера "Калинин". На снимката се виждат отворените врати на хангара и палубки вертолети Ка-25 и Ка-27

На борда на всеки от крайцерите от "проект 1144" се базират два тежки многоцелеви хеликоптера Ка-27. Te се използват за борба с подводници и в като ретранскатори, коригиращи полета на крилатите ракети "П-700 Гранит". Екипаж на хеликоптера — 3 човека (пилот, щурман и оператор на хидроакустическата станция). Максимална маса на излитане — 11 т, продължителност на полета — 4,5 часа, таван на полета — 4300 м, максимална скорост — 270 км/ч, обхват — 800 км. Хеликоптерите могат да се въоръжават с противоподводни ракети АПР-2Е (диаметър — 350 мм, дължина — 370 см) с двигатели с трърдо гориво, с помоща на които ракетата може да развие 115 км/ч под вода. Маса на ракетата — 575 кг. Част от въоръжението на хеликоптерите са и управляемите дълбочинни с маса 94 кг и скорост на движение 55 км/ч. Тези бомби се насочват с помоща на активна хидроакустическа система. Радиоелектронния комплекс на борда на всеки от хеликоптерите осигурява възможности за полет над морето в каквито и да е метереологически условия, търсене и следене на подводници (отдалечени на до 200км, от кораба), авто-пилот който осигурява позициониране на хеликоптера до точката на изстрелване на въоръжението му, връщане до кораба и кацане в автоматичен режим.

Употреба[редактиране | edit source]

В края на 2008 Петър Велики участва в мащабно съвместно учение с Военноморския флот на Венецуела.

Източници[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]