Ново село (Община Ново село)
Вижте пояснителната страница за други значения на Ново село.
| Ново село Ново Село |
|
|---|---|
 Изглед към Ново село.
|
|
  Ново село
Ново село на картата
на Република Македония |
|
| Данни | |
| Регион: | Югоизточен |
| Община: | Ново село |
| Географска област: | Струмишка котловина |
| Население: | 2 756 (2002) |
| Надморска височина: | 238 м |
| Геогр. положение: | 41° 24' 50" сев. ш. 22° 52' 51" изт. д. |
| Пощенски код: | 2434 |
| Телефонен код: | 389 34 355 |
| Код на МПС: | SR |
|
|
|
Ново село (на македонска литературна норма: Ново Село) е село в Република Македония, център на едноименната Община Ново село с 2 756 жители (2002).
Съдържание |
[редактиране] География
Селото е разположено в Струмишката котловина в южното подножение на планината Огражден и в близост до река Струмица, на 9 километра от границата между България и Република Македония, на която има граничен контролно-пропускателен пункт Ново село - Златарево.
[редактиране] История
Според традиционните легенди в селото най-ранното селище в землището на Ново село е било разположено в равнината в местността Селище, разположена на север от местностите Дракево и Калайница, в близост до местността Трънакът. В тази местност са откривани останки от градежи и предмети.
[редактиране] В Османската империя
Предполага се, че с идването на турците на Балканския полуостров през втората половина на 14 век земите в плодородната равнина са отнети от българите и християнското население е принудено да формира ново селище източно от местността Вълча могила, което е наречено Вълчи дол. Новото препитание на вълчидолци вече е предимно скотовъдството. За това, че селището Вълчи дол е просъществувало дълго време свидетелства големият брой гробове в местността Гробчето. От това село все още се виждат останките от основите на някои къщи.
Към края на 17 и началото на 18 век вълчидолци започват да се изселват на днешното място на селото. Окончателното изселване в новото село завършва в началото на 19 век. Постепенно селото се замогва и се превръща в пазарен център на околните села.
През 19 век Ново село е чисто българско селище в границите на Османската империя. Първото училище в Ново село е отворено в 1866 година в къщата на рода Панзиевци в резултат на усилията на видния новоселец Димчо Хаджипенев. По-късно училището, в което се преподало на български, било изместено в къщата на Гозевци, а още по-късно в така наречения Попски дом. Едва през 1936 година е изградена самостоятелна училищна сграда с парични средства и доброволен труд на новоселци.
В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Ново село е посочено като чисто българско село с 90 домакинства с 325 жители българи. [1]
През 1895 година в Ново село е основан комитет на ВМОРО.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Ново село има 1 400 жители българи.[2] Цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 1 280 българи екзархисти.[3]
При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Ново село са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4] Селото е освободено от османска власт от Седма рилска дивизия по време на войната през октомври 1912 година.
[редактиране] В България
В 1913 година през Междусъюзническата война селото е завзето от гръцката армия и 160 къщи са опожарени.[5] След Букурещкия договор до 1919 година заедно с цяло Струмишко Ново село влиза в границите на Царство България в новосъздадения Струмишки административен окръг.
По време на Втората световна война от 1941 до 1944 година селото отново е включено в границите на България.
[редактиране] В Сърбия, Югославия и Република Македония
Ньойският договор от 1919 година, сложил край на участието на България в Първата световна война, предава Струмишко на Кралството на сърби, хървати и словенци (от 1929 година Югославия). В Ново село е установена сръбска власт.
През 2002 година на референдум 90% от жителите на Ново село се обявяват за смяна на името на селището. Специалната комисия по смяна на името се спира на името Александрия в чест на Александър Македонски, но македонският парламент не разрешава промяната след протест на албански депутати. СЕ БАРА ИЗВОР
Според преброяването от 2002 година селото има 2 756 жители.[6]
| Националност | Всичко |
| македонци | 2 726 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 3 |
| власи | 0 |
| сърби | 11 |
| бошняци | 2 |
| други | 14 |
[редактиране] Българско военно гробище
До Ново село има българско военно гробище, в което са погребани 71 военнослужещи загинали през Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Те са служили предимно във Втора пехотна тракийска дивизия и Единадесета пехотна македонска дивизия. Повечето от войниците са родом от различни части на днешна България. Петнадесет са от села и градове в днешна Република Македония (от тях двама са от самото Ново село). Трима са от Егейска Македония, двама от Западните покрайнини, по един от Източна Тракия, Косово и Добруджа. В гробището е погребан и един сръбски пленник, а по-късно и двама сръбски жандармеристи. Това е използвано през 1966 година от тогавашния кмет на селото, който го обявява за сръбско и го спасява от планираното унищожение на всички български военни гробища.
Гробището е оградено с каменна ограда. Над гробовете са поставени еднакви кръстове с изобразен кръст за храброст. На всеки кръст са надписани и името на загиналия, неговия военен чин, датите на раждане и смърт, както и родното му място. В централната част е издигнат общ паметник от камък с изсечен кръст за храброст и надпис „Българио, за тебе тѣ умрѣха“.
През годините първоначалните циментови кръстове са поломени или повердени поради изветряването на цимента, а централният паметник е бутнат от иманяри. През 2004 година местни българи уведомяват директора на Националния исторически музей в София Божидар Димитров, а той от своя страна президента Георги Първанов за военното гробище и за неговото лошо състояние. Президентът призовава за възстановяване на гробището и оказва политическа подкрепа на тази инициатива. Българският посланик в Република Македония генерал Михо Михов помага за спазването на всички изисквани от македонското законодателство формалности, необходими за получаване на разрешение за възстановяване на гробището. Междувременно сдружение „Плиска“ изработва от мрамор нови кръстове, точни копия на оригиналните. На 19 октомври 2006 година е получено официално разрешение и възстановяването започва. Работата е подкрепена и от местните жители и общинската администрация в Ново село.
На Архангелова задушница 2006 година (4 ноември) в обновеното военно гробище са изпълнени военна и религиозна церемония за отдаване на почит на загиналите български войни. На тях присъстват президентът на Република България Георги Първанов, официални лица и много граждани от България и Република Македония.
Военното гробище в Ново село, е второто обновено българско войнишко гробище на територията на Република Македония след това в село Цапари[7].
[редактиране] Личности
- Родени в Ново село
Вангел Митев Костадинов (1893 - 1921), деец на ВМРО, загинал в сражение със сръбска войска[8]
Георги Бояджиев (р. 1950), армейски генерал, началник на Генералния щаб на Армията на Република Македония (2004 – 2005)- Данаил Дончев (р. 1966), политик от Република Македония, депутат от ВМРО-Народна партия
- Димитър Петров (1892 - ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 5 одринска дружина[9]
- Димитър Стоянов (Даскал Димитри, 1824 — 1874), български просветен деец
- Иван Илиев (1885 — 1923), български революционер, деец на ВМОРО
- Кръстьо Новоселски (? — 1905), български революционер, деец на ВМОРО
- Мите Иванов (1891 - ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 3 солунска дружина[10]
- Починали в Ново село
- Иван Николаев (? - 1912), български революционер от ВМОРО
- Свързани с Ново село
- Мануш Георгиев (1881 — 1908), български революционер, деец на ВМОРО
[редактиране] Външни препратки
- Официална страница на община Ново село
- Списък на погребаните в Ново село български военнослужещи от Балканските и Първата световна война
[редактиране] Бележки
- ↑ "Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г." Македонски научен институт, София, 1995, стр.186-187.
- ↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.161.
- ↑ D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.866.
- ↑ Карнегиева фондация за международен мир. „Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни“, София 1995, с. 298.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
- ↑ Информационна Агенция „Фокус“ 5 ноември 2006. „Почетохме загиналите български войници в Ново село“
- ↑ Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 - 1924, Льовен, 1965, стр. 706.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 558.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 291.
| Населени места в Община Ново село |  |
|
|---|---|---|
| Ново село | Бадилен | Байково | Барбарево | Борисово | Дражево | Зъбово | Колешино | Мокриево | Мокрино | Ново Конярево | Самоилово | Смолари | Старо Конярево | Стиник | Сушица | ||
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
