Битка при Киноскефале

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Битка при Киноскефале.

Битка при Киноскефале
Втора македонска война
Map Macedonia 200 BC-bg.svg
Информация
Период 197 пр.н.е.
Място Тесалия
Резултат решителна римска победа
Страни в конфликта

Vexilloid of the Roman Empire.svg Римска република
Kunsthistorisches Museum Vienna June 2006 035.jpg Етолийски съюз

Philip V of Macedon.jpg Македония

Командири и лидери

Тит Квинкций Фламинин

Филип V Македонски

Сили

„над 26 000“, в т.ч.
6 400 етолийци[1]

около 26 000[1]

Жертви и загуби

700 убити[2]

8000 убити и
5000 пленени[2][3]

Битка при Киноскефале в Общомедия

Битката при Киноскефале на едноименния рид близо до град Скотуса в Тесалия е решаващата битка от Втората римско-македонска война. В нея през юни 197 г. пр. Хр.[4] съюзените римски и гръцки войски, предвождани от Тит Квинкций Фламинин, нанасят поражение на македонския цар Филип V и слагат край на войната и на вековната хегемония на Антигонидите в Елада.

В тази битка, наред с някои тактически грешки от страна на Филип, проличава превъзходството на римския легион над фалангата на елинистическите държави.[5]

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

Към 197 година пр. Хр. – четвъртата от началото на войната – събитията се развиват неблагоприятно за Македония. В предходната година Фламинин навлиза с армията си в Елада и един след друг печели на своя страна доскорошните македонски съюзници Епир, Ахея и Беотия. Преговорите за мир, подети от Филип V, се провалят след като Сенатът поисква от македонския цар да се откаже от владенията си в Коринт, Евбея и Тесалия.[6]

Съотношение на силите[редактиране | редактиране на кода]

Голяма част от македонските сили е пръсната по гарнизони в Елада и Кария. За да изведе в поход възможно по-голяма войска, Филип свиква младежи и ветерани. Армията му достига 25 500 воини, в т.ч. 16 000 фаланга, 2 000 пелтасти, 5 500 наемници от Тракия, Илирия и други народности и 2 000 македонски и тесалийски конници.[7] Според противоречивата информация от Ливий и Плутарх, армията на противника му Фламинин също наброява около 26 000 бойци, но заедно със съюзническите гръцки контингенти (етолийци, атамани, критяни и др.) вероятно надхвърля 30 000.[8] Проконсулът разполага и с 10 бойни слона, изпратени наред с 200 конници от нумидийския цар Масиниса.[9]

Поход на Фламинин в Тесалия[редактиране | редактиране на кода]

Древна Тесалия с възвишенията Киноскефале между Фере и Фарсала

С настъпването на пролетта римляните се прехвърлят от базата си във Фокида през Термопилите в Тесалия. Гръцките подкрепления се присъединяват към тях по пътя към македонската колония Фтиотидска Тива. След безуспешна обсада на тази крепост Фламинин настъпва към Фере. Тук той пресреща армията на Филип и прегражда пътя му към добре укрепената и добре снабдена база Деметриада на Пагаския залив.[10][11]

След стълкновение между конни отряди, спечелено от етолийците, македонският цар вдига стана си и потегля на запад, към Фарсала, в търсене на провизии и равен терен, подходящ за неговата фаланга. Загубил контакт с противника, Фламинин потегля с армията си по успореден маршрут на запад. Три дни по-късно авангардите на двете армии се сблъскват инцидентно на възвишенията Киноскефале („Кучешки глави“ на старогръцки), недалеч от Скотуса. Този сблъсък прераства в пълномащабно сражение между двете армии.[12][13]

Битката[редактиране | редактиране на кода]

Фазите на битката при Киноскефале

На разсъмване в деня на битката гъста мъгла принуждава Филип V да спре похода си. Към Киноскефале се придвижват само стражеви отряди. На хребета те са пресрещнати от около 1 300 римски воини, изпратени от Фламинин за разузнаване. И двете страни са изненадани, но връх взимат македоните. Фламинин изпраща подкрепления от 2 000 пехотинци и 500 конници, провокирайки Филип на свой ред да изпрати на хълмовете конница и наемници, предвождани от Атенагор. Македоните взимат връх за втори път и ги спира само отпорът на етолийските конници начело с Архедам и Евполем.[13][14]

Филип решава да се възползва от моментното си предимство. Без да дочака строяването на цялата си войска, той повежда половината от фалангата си (8 000 копиеносци) в двойна формация (16 реда) надолу по склона срещу левия от двата римски легиона. Римляните не удържат на напора и отстъпват с тежки загуби, но останалата част от фалангата (начело с Никанор) изостава от Филип.[15]

Срещу тези македонски части Фламинин повежда деснофланговия си легион. Слоновете в римския авангард всяват паника сред противниците. Македоните не успяват да се престроят от походен в боен ред и са обърнати в бягство.[16] В този момент един от трибуните (неизвестен по име) извършва маневрата, която се оказва решаваща за изхода на битката. Той спира настъплението на подчинените му 20 манипули (около 2 000 легионера) и ги обръща встрани и в тил на победоносния фланг на македонската армия.[17] Разположени в плътен строй и застрашени от три страни, воините на Филип V няма как да се противопоставят. Фалангата се разпада, копията стават безполезни, а в ръкопашния бой легионерите имат предимството на дългите си мечове и щитове.[16]

Последици[редактиране | редактиране на кода]

В битката при Киноскефале фалангата от здраво сключили редове копиеносци – строят, на който разчитат по това време македонският и другите елинистически владетели – се доказва като неустоима във фронтална атака и безпомощна при пролуки в редиците и срещу контраатаки в тила си. Подредбата на римския легион на предна и поддържащи линии манипули се оказва далеч по-гъвкава, а въоръжението на легионерите – далеч по-пригодно, в бой на пресечен терен.[18]

В битката загиват 8 000 македони и наемници, а 5 000 са пленени.[16] Филип V не е сред тях. Съзрял навреме, че изходът е предрешен, царят с воините около него отстъпват далеч на север, в Гони, където се събират останалите оцелели.[19]

С поражението при Киноскефале Филип V на практика губи властта над почти цяла Тесалия. Когато Фламинин и съюзниците му достигат Лариса, македонският цар моли за мир.[20] Приемайки римските условия, той извежда гарнизоните си от стратегически ключовите крепости в Елада Коринт, Халкида и Деметриада, заплаща голяма контрибуция и разформирова флота си, но запазва царството си, на което римляните гледат като на буфер срещу нашествията на северните варвари в Гърция.[21]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Plutarch. The Life of Titus Flamininus. In: The Parallel Lives by Plutarch. Loeb Classical Library. Vol. X (LacusCurtius), 1921. с. 340 (гл. 7). Посетен на 19.10.2020.
  2. а б Полибий. Всеобща история (превод: Валерий Русинов). книга XVIII, гл. 27. В: Антични автори. Изворите за Тракия и траките. Център по тракология „Проф. Александър Фол“ – БАН. Посетен на 19.10.2020.
  3. Plutarch 1921, с. 345 (гл. 8).
  4. Walbank, Frank William. Philip V of Macedon. Cambridge University Press, 1940. с. 342.
  5. Hammond, Nicholas Geoffrey Lemprière и др. A History of Macedonia: Vol. III: 336–167 B.C. Clarendon Press, 1972. с. 442.
  6. Astin, A. E. (ed.) The Cambridge Ancient History, Vol. VIII. Cambridge University Press, 2008. с. 265–267
  7. Walbank 1940, с. 163, 168.
  8. Hammond 1972, с. 434, 436.
  9. Hammond 1972, с. 429.
  10. Walbank 1940, с. 168 – 169.
  11. Hammond 1972, с. 434 – 435.
  12. Walbank 1940, с. 169 – 170.
  13. а б Hammond 1972, с. 435 – 436.
  14. Walbank 1940, с. 170 – 171.
  15. Walbank 1940, с. 171.
  16. а б в Hammond 1972, с. 441.
  17. Walbank 1940, с. 171 – 172.
  18. Hammond 1972, с. 442.
  19. Walbank 1940, с. 172.
  20. Walbank 1940, с. 172 – 173.
  21. Errington, Robert Malcolm. A History of Macedonia. University of California Press, Berkeley and Los Angeles, 1990. с. 204
     Портал „Македония“         Портал „Македония