Богдан (област Пловдив)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Богдан (Област Пловдив))
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница За другото българско село вижте Богдан (Област Добрич).

Богдан
Богдан село.jpg
Общи данни
Население 902 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 41,344 km²
Надм. височина 413 m
Пощ. код 4343
Тел. код 031308
МПС код РВ
ЕКАТТЕ 4563
Администрация
Държава България
Област Пловдив
Община
   - кмет
Карлово
Емил Кабаиванов
(РБ, ВМРО-БНД)
Кметство
   - кмет
Богдан
Христо Иванов
(СДС, ДСБ, ОЗ, ...)

Богдан е село в Южна България. То се намира в община Карлово, област Пловдив.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Богдан се намира в планински район, в долината на един от притоците на Стряма, идващ от склоновете на Средна гора, откъдето и идва старото му име Дерелий. Най-забележителното последствие от това географско разположение е фактът, че селото е значително по-дълго отколкото широко, точещо се в продължение на повече от 3 км, но на места само две къщи широко.

История[редактиране | редактиране на кода]

Старото (турско) име на Богдан е Дерели, известно от разказа на Иван Вазов „На лов в Дерелий“. През турското владичество по-голямата част от селото, около реката, е било населено с турско население, а българската махала е била в по-недостъпната част на селото по склоновете на Средна Гора. Сега от българската махала е останала само старата църква и развалините на земеделското училище. До 1969 г беше запазена кулата-жилище на Измирлиите от последната четвърт на XVIII век,по известна измежду богданци с названието си "Бинъта"(от турската дума "бинъ"-т.е. сграда).Тя беше много интересна и като архитектура, и като историческа забележителност,тъй като в нея са се крили при кърджалийските размирици, както беят (известен като Измирлият-т.е.произхождащ от гр.Измир в дн. Турция) на когото принадлежала,така и местното турско и българско население.В размирната 1876 г., пак в Измирлиевата кула (Бинъта), било събрано българското население на Дерелий от главореза и унищожителя на Клисура - Тосун бей,за да бъде изклано, но българите успели да изпратят съобщение по свой съселянин турчин до мютесарифа в Карлово,който с куриер изпратил писмо до Тосуна, в което писмо го заплашил със съд и присъда,ако падне и един косъм от главата на дерелийци. Заплахата на мютесарифа подействала,въпреки че Тосун лично убил един дерелиец,някой си дядо Нешо, с когото имал лична вражда, но другите не посмял да ги пипне, и ги пуснал да си идат по домовете по живо,по здраво.Турското население на селото се изселва окончателно и изцяло в пределите на Османската империя веднага след Съединението,като разпродава имотите си,които дерелийци изкупуват. От Богдан е единственият турчин-опълченец Али Рефик, взел участие и в боевете на връх Шипка и получавал поборническо-опълченска пенсия след Освобождението, паметна плоча на когото има поставена в парка на центъра на селото. При избухването на Балканската война в 1912 година 4 души от Дерелии са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[1]

В 1934 година селото е преименувано на Богдан.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Селото е немалко, разполага с читалище (вкл. малък музей), библиотека, като при тоталитаризма дори има и кино. Традиционните маслодайни култури все още са широко застъпени и около селото могат да се намерят много розови градини, някои запуснати. Има и лозови масиви, от които се правят някои много ароматни вина и ракии. Малко над селото се намира местността „Казанчето“, любима дестинация на местното население през лятото, включваща малък водопад и серия вирчета за къпане. От селото тръгва и официалният път за хижа Богдан, но той отдавна не е в добро състояние и не е наистина достъпен за леки автомобили, особено по-съвременните. От Богдан тръгва и пътят за (хижа) "Средногорец", която до момента е една от малкото работещи и поддържани хижи в Средна Гора, и любимо място за отдих и през летния, и през зимния период. Хижата разполага с всичко необходимо за добра почивка. Използва се и за ловни излети на много дружинки. Селото разполага и с един от най-разнообразните паркове в страната, като в парка на Богдан има растителни и дървесни видове, които едва ли могат да бъдат открити на друго място заедно.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

В селото се спазват старите традиции - по коледните празници има групи коледари, по новогодишните — сурвакари. Кукерите са неизмиенна част от празниците по Сирни Заговезни, а лазарки пеят за здраве на Лазаровден. До 2004-2005 година в селото има ансамбъл за народни транци, който пази традициите и е гордост за селото.

В Богдан съществува традицията в нощта преди Гергьовден почти цялото село да ходи "на бук", т.е. хората излизат в гората и събират букови клонки, които сутринта окачват на портите на селото.Традиция на Богоявление да се събира местното население за хвърляне на кръста.

Други[редактиране | редактиране на кода]

От селото Богдан е единственият турчин опълченец Али Рефик в редовете на Българското опълчение по време на Руско-турската Освободителна война /1877-1878/. В центъра на селото има паметна плоча на този опълченец.Която се намира до Читалището.

Кухня[редактиране | редактиране на кода]

От кулинарните забележителности на село Богдан най-известна е т.нар. Анасонлийка. Това е природен еликсир, който се приготвя от гроздови джибри, двойно преварени с добавки на анасоново семе и в чист вид е с алкохолно съдържание от порядъка на 60-65 градуса. Точните пропорции на отделните съставки се пазят ревниво от майсторите на казана в селото.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 842.