Направо към съдържанието

Бучино

Тази статия е за селото в Пиринска Македония. За други значения вижте Бучино (пояснение).

Бучино
България
42.0491° с. ш. 22.9815° и. д.
Бучино
Област Благоевград
42.0491° с. ш. 22.9815° и. д.
Бучино
Общи данни
Население67 души[1] (15 март 2024 г.)
4,23 души/km²
Землище15 929 km²
Надм. височина577 m
Пощ. код2742
Тел. код073
МПС кодЕ
ЕКАТТЕ07168
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБлагоевград
Община
   кмет
Благоевград
Методи Байкушев
(ПП – ДБ; 2023)

Бу̀чино е село в Югозападна България. То се намира в община Благоевград, област Благоевград.

Село Бучино се намира в полупланински район, на 13 километра северозападно от Благоевград.

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Бучино, 3 часа на С от Джумая, до самата граница, наоколо е заградено с кория, която се пази отлично, понеже умирал (разправят старите) всякой, който си позволи да отсече и клон от тая гора. 75 къщи, 360 д. българе и 75 д. турци.[2]

При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Бучино са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]

Към 1900 година според известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на Бучино (Баиръ Кьой) брои 517 души, от които 442 българи-християни и 75 турци.[4]

Численост на населението според преброяванията през годините:[5][6]

Година на
преброяване
Численост
1934708
1946764
1956721
1965567
1975272
1985200
1992177
2001134
201188
202158
Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[7]

Численост Дял (в %)
Общо 88 100.00
Българи 88 100.00
Турци 0 0.00
Цигани 0 0.00
Други 0 0.00
Не се самоопределят 0 0.00
Неотговорили 0 0.00

Скали Бучино край остров Гринуич, Южни Шетландски острови са наименувани в чест на селата Бучино, Големо Бучино и Мало Бучино.[8]

Заявление от Михаил Миленков Бучински за членство в Македоно-одринското опълченско дружество в Горна Джумая. Горна Джумая, 3 юни 1934 г.
Родени в Бучино
  • Арсо Пандурски (1915 – 1944), български партизанин
  • Никола Чаргата, български революционер, войвода на селската чета на Бучино в 1904 година[9][10]
  • Михаил Бучински, македоно-одрински опълченец, 30-годишен, кафеджия, търговец, III клас, Струмишка чета, 4 рота на 13 кукушка дружина[11]
  • Станимир Атанасов, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 5 одринска дружина[12]
  • Стоян Божков Бучински (18.09.1887 – ?), български революционер, деец на ВМРО (Иван Михайлов)[13]
  • Андон Георгиев Христов (20.03.1895 – ?), български революционер, деец на ВМРО (Иван Михайлов)[14]
  • Стоян Николов Миленков (11.02.1904 – ?), български революционер, член на ВМРО (Иван Михайлов)[15]
  • Спас Йотов Георгиев (5.04.1894 – ?), български революционер, член на ВМРО (Иван Михайлов)[16]
  1. www.grao.bg
  2. Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 21.
  3. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 103, 832.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 191.
  5. „Справка за населението на село Бучино, община Благоевград, област Благоевград, НСИ“ // webcitation.org. Архивиран от оригинала на 2022-06-15. Посетен на 20 октомври 2017.
  6. „The population of all towns and villages in Blagoevgrad Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 20 октомври 2017.
  7. „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 20 октомври 2018.
  8. SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Buchino Rocks.
  9. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 117.
  10. Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 72.
  11. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 103.
  12. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 70.
  13. Радовски, Александър. Комити от Македония. Сборник част 2. Велико Търново, Фабер, 2023. ISBN 978-619-00-1604-5. с. 15.
  14. Радовски, Александър. Комити от Македония. Сборник част 2. Велико Търново, Фабер, 2023. ISBN 978-619-00-1604-5. с. 15.
  15. Радовски, Александър. Комити от Македония. Сборник част 2. Велико Търново, Фабер, 2023. ISBN 978-619-00-1604-5. с. 15.
  16. Радовски, Александър. Комити от Македония. Сборник част 2. Велико Търново, Фабер, 2023. ISBN 978-619-00-1604-5. с. 16.