Направо към съдържанието

Българска академия на науките

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Версия от 08:57, 20 април 2009 на Nk (беседа | приноси) (Премахнати редакции на 88.203.248.143 (б.), към версия на Nk)
Българската академия на науките
Сградата на БАН на булеврад „Цар Освободител“, около 1930 г.
Тази статия е за Българската академия на науките. За ракетните войски на КНДР, чието обозначение също е БАН, вижте Бюро за артилерийска навигация.

Българската академия на науките (БАН) е автономна държавна организация за научни изследвания в България. Основана е като Българско книжовно дружество (БКД) в град Браила, Румъния, през 1869 г. През 1878 г. дружеството премества седалището си в София, а на 13 февруари 1911 г. се преименува в БАН.

Макар и финансирана от държавата, академията има значителна автономност. Званията се присъждат чрез избор от съществуващите членове, като има ограничение на броя на действителните членове, които се наричат академици. Предшестващото звание, давано на дописните членове на БАН, е член-кореспондент. В Европа подобни научни организации са Руската академия на науките (преди - Академия на науките на СССР) и Полската академия на науките.

Към 2006 г. БАН включва 86 научни института и централна администрация с общ брой на служителите около 8 400 души. Института за космически изследвания е част от (БАН).

История

Българското книжовно дружество е основано на 13 октомври (1 октомври стар стил) 1869 г. в Браила, като просветна организация. Първите действителни членове на дружеството стават Марин Дринов, Васил Стоянов и Васил Друмев, избрано е и Настоятелство с председател Николай Ценов. През 1871 г. е избран първият почетен член на БКД, Гаврил Кръстевич. През ноември 1878 г. дружеството премества седалището си от Браила в София.[1]

След Освобождението, с усилията на Министерството на народното просвещение, Българското книжовно дружество постепенно се превръща в национална академия, членове на която стават изтъкнати представители на различни клонове на науката и културата. То възстановява и активизира дейността си след 1884 г., когато са избрани няколко десетки нови действителни членове и софийската община му дарява терен за строителство на собствена сграда на улица „Цариградска“.[1]

На 19 март (6 март стар стил) 1911 г. Българското книжовно дружество се преименува на Българска академия на науките, а на следващата година Народното събрание приема първия закон, уреждащ особения статут на организацията. През 1925-1929 г. е построена сградата на БАН на площад „Народно събрание“, която, макар и пострадала от бомбардировките през Втората световна война, продължава да се използва и днес. През 1940 г. академията е преименувана на Българска академия на науките и изкуствата (БАНИ) и запазва това име до 1947 г.[1]

Скоро след прокомунистическия Деветосептемврийски преврат през 1944 г. някои членове на академията, начело с председателя й проф. Богдан Филов, са изключени, съдени и убити, а в началото на 1945 г. са избрани значителен брой нови академици. През същата година започва преобразуването на организацията по съветски образец. Тя се превръща в централно държавно учреждение, на което са подчинени повечето научноизследователски институти в страната. В Устава от 1973 г. изрично е вписано, че БАН „развива дейността си съобразно програмата и решенията на Българската комунистическа партия“. С приетите през 1989 г. Временни правила и последвалия нов Закон за БАН академията получава пълна автономия, като ръководните органи се избират от служителите на няколкото десетки научни института.[1]

Подразделения

Българската академия на науките се занимава с научна дейност в практически всички области на човешкото познание: математически, физически, геоложки, химически, биологически, инженерни, хуманитарни и обществени науки. Създаването на отделни институти, които са самостоятелни подразделения на академията, започва след 1945 г.[2] Към 2007 г. институтите на БАН са:

Математически науки
Физически науки
Химически науки
Биологически науки
Науки за Земята
Инженерни науки
Хуманитарни науки
Обществени науки

Академията разполага със собствено издателство - Академичното издателство "Проф. Марин Дринов".

Финансиране и ефективност

Бюджетът на (БАН) за 2009 г. възлиза на 120 милиона лева собствени приходи 23 и 97 милиона лева субсидии от държавния бюджет. Института за космически изследвания е част от (БАН). Приходите на Института за космически изследвания се формират от бюджетна субсидия в размер на 1 146 000 лв. и средства от научно-приложни теми от страната и чужбина и наеми в размер на 760 542 лв. или общо 1, 906 542 лева.[3] Според някои анализи, бюджетът на организацията, както и на другите организации от сферата на висшето образование и науката, е крайно недостатъчен, което е главна причина за "изтичане на мозъци" от страната.[4] В същото време, през 2005, държавните разходи за научни изследвания като дял от брутния вътрешен продукт в България (0,33%), голяма част от които се усвояват от БАН, са значително по-високи от средното за Европейския съюз (0,24%).[5] Същевременно, частното финансиране на научните изследвания е само 0.11% от БВП, докато в ЕС-27 средното ниво е 1.17%.[5] Всичко това е още далеч от целите на Лисабонската стратегия, която цели да превърне европейската икономика в „Икономика на знанието“, за което се предвижда средствата за наука да достигнат 3% по време на изпълнението на Седма рамкова програма (2007–2013).[6]

БАН дава около 60% от научните статии и патентите в страната, учените от академията са спечелили около 54% от всички средства за България по рамковите програми на ЕС досега, 70% от грантовете по различни проекти на НАТО. В допълнение, около 70% от всички патентни заявки в страната идват от БАН. Същевременно институцията разполага с 15% от научния потенциал на нацията.[7][8] Според други анализатори, ефективността на БАН е изключително ниска.[9]

Други

Източници

  1. ↑ а б в г История // БАН. Посетен на 11 март 2008.
  2. ↑ История на БАН
  3. ↑ За сравнение, подобна е общата субсидия за Софийския, Техническия и Медицинския университет, в които учат около 38 хиляди студенти.
  4. ↑ [Шопов, В. Влиянието на Европейското научно пространство върху проблема “Изтичане на мозъци” в балканските страни, сп. Наука, бр.1, 2007]
  5. ↑ а б Research and development expenditure: by sector // Eurostat. Посетен на 31 август 2007.
  6. ↑ EUROPA Glossary, Research and development
  7. ↑ Нашите учени получават 20 пъти по-малко от европейските, но са 3,5 пъти по-ефективни
  8. ↑ Циркуляр на БАН, октомври 2002
  9. ↑ Методиев, Методи. БАН - 137 години стигат // Преглед на стопанската политика. Институт за пазарна икономика, 2006.

Вижте още

Външни препратки

Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
БАН.

Шаблон:Председатели на БАН

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Българска_академия_на_науките&oldid=2345794“.