Галактарова киселина
| Галактарова киселина | |
|---|---|
 |
 |
| Обща информация | |
| Наименование по IUPAC | (2S,3R,4S,5R)-2,3,4,5- tetrahydroxyhexanedioic acid |
| Други имена | |
| Молекулна формула | C6H10O8 |
| SMILES | ? |
| 3D структура | тук |
| Моларна маса | 210.138 g/mol |
| Външен вид | |
| CAS номер | 526-99-8 |
| Свойства | |
| Плътност и фаза | |
| Разтворимост във вода | (3,3 g/l при 14 °C)[1] |
| Точка на топене | 220–255 °C [1] |
| Точка на кипене | |
| Освен където е обявено друго, данните са дадени за материали в стандартно състояние (при 25 °C, 100 kPa) Права и справки | |
Галактаровата киселина, C6H10O8 или HOOC-(CHOH)4-COOH, е захарна киселина от групата на алдаровите киселини, която се получава при окислението с азотна киселина на галактоза или галактоза съдържащи съединения лактоза и различни видове естествена гума.
Формира крстален прах, който се топи при 213 °C. Незартворима е в етанол, и почти неразтворима в студена вода. Поради симетрията на молекулата си, не притежава оптична активност, въпреки че има четири хирални въглеродни атома (мезо съединение). Когато се задрява с пиридин до 140 °C, се трансформира до аломова киселина. При стапяне с концентрирана солна киселина се образува фурфурал (дикарбоксилна киселина), докато при заграяване в присъствието на бариев сулфид се получава тиофен.
С калиев хидроген сулфат формира 3-хидрокси-2-пирон, след дехидрогениране и декарбоксилиране.
Употреба
[редактиране | редактиране на кода]Галактаровата киселина може да се използва като заместител на тартаровата киселина при ефервесцентните таблетки.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Chisholm, Hugh, ed (1911). Encyclopædia Britannica (Eleventh ed.). Cambridge University Press.
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
