Направо към съдържанието

Делчо Демирев

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Делчо Демирев
български анархист, писател, литературен и театрален критик
Роден
Починал
9 март 1981 г. (80 г.)
Семейство
Братя/сестриДимитър Демирев
СъпругаНедялка
ДецаВеселин Делчев Василев

Делчо Василев Демирев е български журналист и писател, литературен и театрален критик. По-малък брат е на Димитър Демирев.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Делчо Василев е роден на 15 февруари 1901 г. в град Хасково. По убеждения е анархист, толстоист.[1]

Завършва с отличие Държавна гимназия „Петко Каравелов“ в родния си град през 1920 г. Учителства в селата Леново (1922 –1924), Сираково (1924 – 1925) и Сърница (1925 – 1929). До 1945 г. е журналист в Хасково.[2]

През август 1944 година е интерниран в Златоград заради поредица от статии, разобличаващи корупцията на местната власт.[3]

През 1946 – 47 година работи за кратко време като библиотекар в Хасковската община.[4]

През ноември 1947 година е арестуван заради анархистичните си убеждения и изпратен в концлагера Куциян. Година по-късно е освободен с личното застъпничество на председателя на СБП Людмил Стоянов и на Елисавета Багряна.[5]

С кратки прекъсвания след това отново е репресиран и съден. Прекарва дълги години в затворите в Хасково, Пазарджик, Шумен, София и на остров Персин. По това време изучава английски, немски, испански и италиански езици. Френски и руски език е научил като гимназист.[6]

Умира на 9 март 1981 година в Хасково, където е погребан.[1]

Обществена и литературна дейност

[редактиране | редактиране на кода]

Още като ученик в Хасковската гимназия и като учител сътрудничи на редица вестници и списания като „Пурпур“, „К’во да е“, „Хасковска поща“, „Утринна поща“.[2]

През 1929 година става един от редакторите на хасковския ежедневник „Утринна поща“ заедно с Делчо Пандов и Тома Измирлиев. Работи в този вестник до спирането му на 9 септември 1944 година.[5] Междувременно основава и редактира собствени вестници „Идеи“ (1931 – 32) и „Хасковски глас“, които не просъществуват дълго (1934 – 35).[7]

Изнася множество сказки на обществени и културни теми в Хасково.[2]

През 1932 година инициира честването на 25-годишната творческа дейност на проф. д-р Асен Златаров в Хасково и с лично писмо кани юбиляра.[8] След смъртта на Златаров (1936) и след смъртта на близкия си приятел Тома Измирлиев (1935) Д. Василев печата спомени и възторжени оценки за тях.[9]

Поддържа лични контакти и кореспонденция с писателите Антон Страшимиров, Гео Милев, Никола Ракитин, Иван Мешеков, Борис Шивачев, Йордан Ковачев, Георги Жечев, Атанас Смирнов, Жорж Нурижан, Димитър Добрев. Член-основател на Съюза на писателите от провинцията. Активен сътрудник на списания и вестници – „Заря“, „Камбана“, „Нива“, „Мисъл и воля“, „Компас“, „Провинциален журналист“, „Вестник на жената“, „Начало“, „Свободно общество“, „Работническа мисъл“, „Светлоструй“, „Гребец“, „Читалище“ и др.[10]

Освен с името си, подписва своите публикации с различни псевдоними – Бунтовник, Аполон, Д. Космополитов, Сънлайт и SN и пр., като най-популярният сред тях е Игнис Бохема.[11]

След 9 септември 1944 година по лична покана на Председателя на ОК на ОФ в Хасково д-р Павел Тагаров става основател и пръв главен редактор на в. „Народна борба“, но заради свободолюбивия дух, който прокарва във вестника, след деветия му брой е уволнен. Започва да редактира земеделския в. „Клас“, откъдето е уволнен по същата причина.[12]

През периода 1945 – 47 инициира създаването на културно-просветното дружество „Изкуство и печат“ към местното читалище „Заря“, на Клуб на културата и на Комитет за увековечаване на паметта на проф. д-р Асен Златаров в Хасково и активно участва в дейността им.[13]

Участва в редактирането на юбилейни вестници за Асен Златаров (1945, 1946) и за Тома Измирлиев (1947), както и на литературния сборник „Пламък“ (1946).[14]

Публикува критически студии в сборници за Антон Страшимиров (1931), Асен Златаров (1932) и Никола Ракитин (1933), автор е на предговора към второто издание на сборника с разкази „Сребърната река“ (1947) от Борис Шивачев, на предговор към една от книгите на Борис Марзоханов.[15]

Делегат е на Учредителната конференция на новия Съюз на българските писатели през 1945 година.

През ноември 1946 година организира гостуването на писателите Георги Жечев, Елисавета Багряна и Иван Хаджимарчев в Хасково.[16]

След освобождаването си от затворите през 1962 година до края на живота си живее в принудена самота и изолация в родния си град като поддържа писмени контакти с редица видни български учени и писатели. Оставя богат архив от писмата, които е получавал, ръкописи на свои пиеси, романи, пътеписи и стихове, както и две непубликувани монографии за Георги Шейтанов и за Михаил Бакунин.[17]

През 1968 година получава специална покана да участва в Международния конгрес на анархистите в град Карара (Италия). Няма възможност да се отзове на поканата, но изпраща писмено приветствие до конгреса, което е прочетено и акламирано от всички делегати.[18]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б Нанчев 2017, с. 13.
  2. ↑ а б в Нанчев 2017, с. 41.
  3. ↑ Нанчев 2017, с. 53.
  4. ↑ Нанчев 2017, с. 373.
  5. ↑ а б Славов 1993, с. 1 – 10.
  6. ↑ Нанчев 2017, с. 196.
  7. ↑ Мешеков 1993, с. 89 – 101.
  8. ↑ Нанчев 2017, с. 50.
  9. ↑ Утринна поща 1935.
  10. ↑ Нанчев 1991, с. 1 – 40.
  11. ↑ Нанчев 2017, с. 40 – 41.
  12. ↑ Научна конференция 16 февруари 2001, с. 1 – 8.
  13. ↑ Новинар юг 30 май 1995, с. 3.
  14. ↑ Везни 2010, с. 48 – 64.
  15. ↑ Южнобългарски страници 2001, с. 75 – 100.
  16. ↑ Хасковски вести 14–15 май 1993, с. 3.
  17. ↑ Шипка(Хасково) 27 януари 1990, с. 19.
  18. ↑ Нанчев 2017, с. 203 – 206.
Цитирани източници
  • Нанчев, Йордан. Хасковският Игнис: Спомени за Делчо Василев. София, Българска книжница, 2017. ISBN 9789543804078.
  • Славов, Леко. Бохема и неговите архангели. Хасково, Държавен архив-Хасково, 1993. с. 1–10.
  • Южнобългарски страници (1). 2001. с. 75-100.
  • Мешеков, Иван. Иван Мешеков – писма до един приятел (Делчо Василев). Велико Търново, Унив. изд. Св. Св. Кирил и Методий, 1993. с. 89–101.
  • Утринна поща. 26 ноември 1935.
  • Нанчев. 90 години Делчо Василев: Био-библиография. Хасково, Дом на литературата, 1991. с. 1–40.
  • Везни. Гео Милев и Хасково, антифашисткият литературен сборник „Пламък” // Везни (1). 2010. с. 48-64.
  • Научна конференция. Доклад на Научна конференция „100 години от рождението на Делчо Василев” // Научна конференция. Хасково, 16 февруари 2001, 8 с.
  • Новинар юг. „Мен ме обявиха за умрял...”: Делчо Василев за себе си и за проф. Асен Златаров // Новинар юг. 30 май 1995. с. 3.
  • Хасковски вести. Елисавета Багряна в Хасково // Хасковски вести. 14–15 май 1993. с. 3.
  • Шипка (Хасково) (19). 27 януари 1990.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Делчо_Демирев&oldid=12539723“.