Драчево (дем Зиляхово)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Драчево (Ном Сяр))
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Драчево.

Драчево
Σταθμός Λευκοθέας
— село —
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Централна Македония
Дем Зиляхово
Географска област Зъхна
Надм. височина 104 m
Население (2001) 406 души

Дра̀чево или Дра̀чово (на гръцки: Λευκοθέα, Левкотеа, до 1927 Δράτσοβον, Драцовон[1]) е бивше село в Република Гърция, разположено на територията на дем Зиляхово, област Централна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в историко-географската област Зъхна на около 5 километра южно от Алистрат (Алистрати) в хълмиста местност, близо до река Драматица. Старото село в полите на Змийница е изоставено и около Гара Драчево (Σταθμός Λευκοθέας) на 5 километра югоизточно, на десния бряг на Драматица се оформя ново селище с 406 жители (2001), което често е наричано Драчево (Левкотеа), а старото село – Старо Драчево (Палеа Левкотеа).

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов името е по лично име. Жителското име дра̀човѐнин, дра̀човѐнка, дра̀човѐне – говорът е екав.[2]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Успение Богородично“ е трикорабна базилика от XIX век.[3]

Гръцка статистика от 1866 година показва Драдзова, Традзова (Δράτζοβα, Τράτζοβα) като село със 150 жители българи православни.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Драчово (Dratchovo) е посочено като село с 59 домакинства и 190 жители българи.[5] В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) отбелязва Драчюво като село със 79 български къщи.[6]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Драчево, намира се на И. от Зиляхово на 1 1/2 ч. Същото местоположение и същата почва, както в Мандил. Църква гръцка и училище в църковния двор с 15 ученика. 60 къщи българе.[7]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Драченъ (Драчево) живеят 300 души, всички българи християни.[8]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Драчево (Dratchevo) има 320 българи патриаршисти.[9]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

След Междусъюзническата война селото остава в пределите на Гърция. Името на селото е сменено в 1926 година на Левкотеа, като официално в регистрите смяната е направена в 1927 година. В 1928 година Драчево е представено като изцяло бежанско село с 10 бежански семейства и 41 жители общо.[10]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Δράτσοβον - Λευκοθέα
  2. Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 118.
  3. Church of the Dormition in Ano Leukothea. // Corect. Посетен на 9 ноември 2014.
  4. Σχινά, Ν. "Οδοιπορικαί σημειώσεις, Μακεδονία", τόμος Β', Εν Αθήναις 1866, цитирано по официалния сайт на Дем Зиляхово
  5. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 146 - 147.
  6. Верковичъ, С.И. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи, СПб, 1889, стр. 240-241.
  7. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 3.
  8. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 182.
  9. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 202 – 203.
  10. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928


     Портал „Македония“         Портал „Македония