Драчево (дем Зиляхово)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Драчево.

Драчево
Σταθμός Λευκοθέας
— село —
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Централна Македония
Дем Зиляхово
Географска област Зъхна
Надм. височина 104 m
Население (2001) 406 души

Дра̀чево или Дра̀чово (на гръцки: Λευκοθέα, Левкотеа, до 1927 Δράτσοβον, Драцовон[1]) е бивше село в Република Гърция, разположено на територията на дем Зиляхово, област Централна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в историко-географската област Зъхна на около 5 километра южно от Алистрат (Алистрати) в хълмиста местност, близо до река Драматица. Старото село в полите на Змийница е изоставено и около Гара Драчево (Σταθμός Λευκοθέας) на 5 километра югоизточно, на десния бряг на Драматица се оформя ново селище с 406 жители (2001), което често е наричано Драчево (Левкотеа), а старото село – Старо Драчево (Палеа Левкотеа).

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов името е по лично име. Жителското име дра̀човѐнин, дра̀човѐнка, дра̀човѐне – говорът е екав.[2]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Успение Богородично“ е трикорабна базилика от XIX век.[3]

Гръцка статистика от 1866 година показва Драдзова, Традзова (Δράτζοβα, Τράτζοβα) като село със 150 жители българи православни.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Драчово (Dratchovo) е посочено като село с 59 домакинства и 190 жители българи.[5] В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) отбелязва Драчюво като село със 79 български къщи.[6]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Драчево, намира се на И. от Зиляхово на 1 1/2 ч. Същото местоположение и същата почва, както в Мандил. Църква гръцка и училище в църковния двор с 15 ученика. 60 къщи българе.[7]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Драченъ (Драчево) живеят 300 души, всички българи християни.[8]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Драчево (Dratchevo) има 320 българи патриаршисти.[9]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

След Междусъюзническата война селото остава в пределите на Гърция. Името на селото е сменено в 1926 година на Левкотеа, като официално в регистрите смяната е направена в 1927 година. В 1928 година Драчево е представено като изцяло бежанско село с 10 бежански семейства и 41 жители общо.[10]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Δράτσοβον - Λευκοθέα
  2. Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 118.
  3. Church of the Dormition in Ano Leukothea. // Corect. Посетен на 2014-11-09.
  4. Σχινά, Ν. "Οδοιπορικαί σημειώσεις, Μακεδονία", τόμος Β', Εν Αθήναις 1866, цитирано по официалния сайт на Дем Зиляхово
  5. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 146 - 147.
  6. Верковичъ, С.И. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи, СПб, 1889, стр. 240-241.
  7. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 3.
  8. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 182.
  9. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 202 – 203.
  10. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928


     Портал „Македония“         Портал „Македония