Евронюз

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Euronews
Лого на Евронюз
Стартиране1 януари 1993 г.
ПритежателEuronews SA (от 2008 г.)
Media Globe Networks
NBC News[1]
СлоганAll views
Картина1080i HDTV; 576i SDTV
Езикмногоезичен (13 езика)
СтранаФранция
СедалищеЛион, Франция
Свързани каналиАфриканюз
Уебсайтeuronews.com
Разпространение
Излъчван зацял свят
АналоговоGreen tickY
ЦифровоRed XN
СателитGreen tickY
КабелGreen tickY
IPTVGreen tickY
WebGreen tickY
Евронюз в Общомедия

Евронюз (на английски: Euronews, в български издания се среща и като Юронюз) е многоезична новинарска медия (телевизионен канал, радиостанция, уебсайт), базирана в Лион, Франция.

Създадена в 1993 г., целта ѝ е да представя новините от паневропейска перспектива. Медията има изградено тясно сътрудничество с Европейския съюз[2].

Създадена е от 10 европейски обществени медийни компании, за да се конкурира с американския Си Ен Ен Интърнешънъл.

Разпространява се в повече от 430 милиона домакинства в 166 страни. Гледа се ежедневно от 4,2 милиона европейци, което го превръща във водещ международен канал за новини в Европа. Освен това уебсайтът се посещава от средно 7,5 милиона интернет потребители всеки месец.

Създаване[редактиране | редактиране на кода]

Си Ен Ен покрива на живо Война в Персийския залив (1990 – 1991) от 1990 до 1991 г. и това циментира позицията ѝ като водеща новинарска медия на световно ниво. Този период демонстрира възможността публичното мнение да бъде повлияно от коментарното отразяване на събития, създавайки термина „Ефект Си Ен Ен“[3].

На 27 февруари 1991 г. Европейският съюз за радио и телевизия (ЕСРТ/ EBU) представя на Европейската комисия своя проект за многоезичен информационен телевизионен канал Евронюз, който да се конкурира с американския канал[4]. Сред ключовите принципи на агенцията е безпристрастно отразяване на събитията[5].

На 1 януари 1993 година, Евронюз стартира на 5 езика: френски език, английски език, немски език, испански език и италиански език[6]. Каналът се управлява в началото от групата SOCEMIE (Société opératrice de la chaîne multilingue d'information Euronews), в която членуват 9 обществени новинарски агенции от различни страни[7]:

Германските Цет Де Еф и ARD и британските Би Би Си групи се противопоставят на създаването на медията, а швейцарската SSR става акционер няколко месеца по-късно.

Лион, Франция е предпочетен за седалище на новата новинарската агенция пред Мюнхен (Германия), Болоня (Италия) и Валенсия (Испания).

Създаването на Euronews е резултат от многогодишни усилия да бъде развита паневропейска новинарска агенция. Предишните 2 значими опита – Юрикон през 1982 г. и Юропа-Ти Ви от 1985 и 1986 г., са неуспешни[8].

С цел гарантиране на безпристрастност, моделът на Евронюз е базиран върху селекция и постпродукция на световни новини с европейска насоченост вместо продукция[9]. Euronews използва услугите на журналисти от няколко националности и е клиент на известни агенции – френската Agence France-Presse, британската Reuters, испанската EFE, германската DPA и италианската Agenzia Nazionale Stampa Associata.

Развитие[редактиране | редактиране на кода]

През 1999 г. Евронюз минава от предимно аналогово излъчване към предимно цифрово с изстрелването на сателита Hot Bird 3[6]. В същата година започва излъчване на португалски език[6] и стъпва на южноамериканския пазар[6]. През 2001 г. започва емисия на руски език, бивайки първия ефирен новинарски канал в Русия[6]. През 2002 г. Евронюз се разраства в Северна Америка[6], а през 2004 г. и в Азия посредством сателита Eutelsat 5 West A[6]. През 2007 г. агенцията открива канал в Ютюб[10]. През 2008 г. Euronews за първи път започва излъчване на неевропейски език – арабски[6] в изпълнение на подписано споразумение с ЕС предната година[2].

Периодът от 2010 г. до 2013 г. е маркиран от бързо разширяване на услугите на Евронюз. През 2010 г. започват емисии на турски език и на фарси, а през 2011 г. започва излъчване на украински език. Същата година компанията променя облика си с нова визия и първата емисия във формат 16:9[11].

След офиси в Брюксел, Лондон, Кайро и Доха компанията установява постоянно присъствие в Париж, Киев, Истанбул, Дубай, Вашингтон и Пекин[11]. Засилва се и онлайн присъствието ѝ – през 2011 г. партньорствата с YouTube и Dailymotion се разширяват, започва се нова услуга в партньорство с Google и се пуска комплект от мобилни приложения за iOS и Android[11], а през 2012 г. стартира и онлайн радиото euronews.radio. В края на 2012 г. стартира излъчването на гръцки език, а на следващата година – и на унгарски език, 13-ия език на агенцията[6].

През 2014 г. компанията стартира 2 нови услуги – приложения за Windows Phone, BlackBerry OS и Flipboard, както и „Euronews on Campus“ – партньорска програма, позволяваща на университети да излъчват канала на живо и да използват програмите за своите курсове[6].

Следващата голяма стъпка в развитието на агенцията е пускането през 2016 г. на канала Африканюз – многоезичен канал с панафриканска насоченост[12]. Към април 2018 г. Африканюз се разпространява в 38 страни в Субсахарска Африка[13].

На 21 февруари 2005 г. Евронюз подписа споразумение с Европейския съюз. Телевизията получава безвъзмездна помощ от 5 милиона евро годишно в продължение на 5 години, за да изпълни „европейска информационна мисия“. Тя се ангажира да посвети 10 % от времето си на европейска информация. Подобни споразумения са подписани през 2007 г. за предавания на арабски език и през 2009 г. за предавания на фарси. През 2010 г. ЕС и Евронюз подписват многогодишно рамково споразумение за партньорство, последвано от решение за финансиране през 2013 г.[2]

Разширение[редактиране | редактиране на кода]

Euronews е достъпен в 166 страни и 430 милиона домакинства и към 2016 г. е най-гледаният международен новинарски канал[1].

Към април 2018 г. програмата на Евронюз се излъчва денонощно на арабски, английски, френски, немски, унгарски, гръцки, италиански, фарси, португалски, руски, испански и турски език[1]. През 2011 г. започва емисия на украински език, но през 2017 г. е спряна поради прекъснато финансиране от украинското правителство[14].

Програмата се разпространява чрез разнообразие от преносни среди – ефирно, сателит, кабел, IPTV и онлайн. Каналът на Euronews в YouTube става най-гледаният новинарски канал през декември 2013 г.[6] Разработени са мобилни приложения за Android, iOS, Windows Phone, BlackBerry OS и „умни“ телевизори[6] Съдържанието се излъчва и на официалния сайт безплатно с възможност за гледане на живо на всички поддържани езици и достъп до архивирани материали[6] Благодарение на програмата „Euronews on Campus“ каналът се излъчва на живо в 20 университета и предаванията се използват в обучението[15]. Монитори излъчват емисията на Евронюз в централите на НАТО и Европейската комисия в Брюксел и Страсбург, както и в сградата на парламента на Франция в Париж[6]. Благодарение на сключени споразумения програмата е достъпна на борда на 30 авиолинии и 8 круизни компании[15]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в About Euronews, corporate information. // Посетен на 26 април 2018. (на английски)
  2. а б в Препоръка на Европейския парламент до Съвета, Комисията и Европейската служба за външна дейност от 2 април 2014 г. относно ролята на радиото и телевизията за представянето на ЕС и неговите ценности (2013/2187(INI)). // Посетен на 26 април 2018.
  3. Clarifying the CNN Effect: An Examination of Media Effects According to Type of Military Intervention. // Посетен на 26 април 2018. (на английски)
  4. Présentation de la chaîne d'information Euronews. // Посетен на 26 април 2018. (на френски)
  5. Editorial Charter for European Union Contract. // Посетен на 27 април 2018. (на английски)
  6. а б в г д е ж з и к л м н о Euronews mediapack in 2016. // Посетен на 26 април 2018. (на английски)
  7. Collins, Richard (1998). From Satellite to Single Market: New Communication Technology and European Public Service Television. London: Routledge. p. 130. ISBN 978-0-415-17970-6.
  8. Public service broadcasting by satellite in Europe: Eurikon and Europa. // Посетен на 27 април 2018. (на английски)
  9. Olivier Baisnée et Dominique Marchetti – Euronews, un laboratoire de la production de l’information « européenne ». // Посетен на 27 април 2018. (на френски)
  10. euronews (en français) – YouTube. // Посетен на 27 април 2018. (на английски)
  11. а б в takes-new-dimension-2011  euronews, the international news channel, takes on a new dimension in 2011. // Посетен на 27 април 2018. (на английски)
  12. About Africanews, corporation information. // Посетен на 27 април 2018. (на английски)
  13. Distribution, check how to receive and watch Africanews. // Посетен на 27 април 2018. (на английски)
  14. Euronews closes Ukrainian service. // Посетен на 27 април 2018. (на английски)
  15. а б Distribution – Find out how to receive and watch Euronews. // Посетен на 27 април 2018. (на английски)