Евронюз

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Euronews
Euronews 2016 logo.svg

Дата на стартиране 1 януари 1993 г.
Притежава се от Media Globe Networks (60%)
Universal Studios Limited (NBC News) (25%)
Държавни акционери и местни власти (15%)[1]
Слоган "All views"
Формат на картината 576i (16:9 SDTV)
(1080i HDTV)
Език Многоезичен (12 езика)
Седалище Лион, Франция
Свързани канали Africanews
Уебсайт euronews.com
Разпространение
Аналогово ефирно Green tickY
Сателит Green tickY
Кабел Green tickY
IPTV Green tickY
Web Green tickY
Euronews в Общомедия

Евронюз (оригинално име: Euronews) е многоезичен информационен телевизионен канал и новинарска медия, базирана в Лион, Франция. Създадена в 1993 г., целта ѝ е да представя новините от паневропейска перспектива. Агенцията има изградено близко партньорство с Европейски съюз.[2]

Каналът е създаден от 10 европейски обществени медийни компании, за да се конкурира с американския CNN International.

Разпространява се в повече от 430 милиона домове в 166 страни. Евронюз се гледа ежедневно от 4,2 милиона европейци, което го превръща в водещ международен канал за новини в Европа. Освен това уебсайта се посещава от средно 7,5 милиона интернет потребители всеки месец.

Създаване на Евронюз[редактиране | редактиране на кода]

CNN покрива на живо Война в Персийския залив (1990 – 1991) между 1990 г. и 1991 г. и това циментира позицията ѝ като водеща новинарска медия на световно ниво. Този период демонстрира възможността публичното мнение да бъде повлияно от пристрастното отразяване на събития, създавайки терминът „Ефект CNN“.[3]

На 27 февруари 1991 г. Европейски съюз за радио и телевизия (ЕСРТ) представя на Европейска комисия своя проект за многоезичен информационен телевизионен канал Euronews, който ще се конкурира с американския канал.[4] Един от ключовите принципи на агенцията е безпристрастно отразяване на събитията.[5]

На 1 януари 1993, Евронюз стартира на пет езика: френски език, английски език, немски език, испански език и италиански език.[6] Каналът се управлява в началото си от групата SOCEMIE (Société opératrice de la chaîne multilingue d'information Euronews), в която членуват 9 обществени новинарски агенции от различни страни:[7]

Германските ZDF и ARD и британските BBC групи се противопоставят на създаването на канал, а швейцарската SSR става акционер няколко месеца по-късно.

Лион, Франция е предпочетен за седалище на новата новинарската агенция пред Мюнхен (Германия), Болоня (Италия) и Валенсия (Испания).

Създаването на Евронюз е резултат от многогодишни усилия да бъде развита паневропейска новинарска агенция. Предишните два значими опита - Eurikon през 1982 г. и EUROPA-TV между 1985 г. и 1986 г., са неуспешни.[8]

С цел гарантиране на безпристрастност, моделът на Евронюз е базиран върху селекция и пост-продукция на световни новини с европейска насоченост, вместо продукция.[9] Използват се услугите на журналисти от няколко националности и е клиент на френските агенции Агенция Франс Прес, Ройтерс, испанските EFE, немските Deutsche Presse-Agentur и италианската Agenzia Nazionale Stampa Associata.

Развитие на канала[редактиране | редактиране на кода]

През 1999 г. Евронюз минава от предимно аналогово излъчване към предимно цифрово с изстрелването на сателита Hot Bird 3.[6] В същата година започва излъчване на португалски език.[6] 1999 г. също така е годината, в която Евронюз стъпва на южноамериканския пазар.[6] През 2001 г. започва емисия на руски език, бивайки първият ефирен новинарски канал в Русия.[6] През 2002 г. Евронюз се разраства в Северна Америка,[6] а през 2004 г. и в Азия посредством сателита Eutelsat 5 West A.[6] През 2007 г. агенцията започва канал в YouTube.[10] През 2008 г. Евронюз за първи път започва излъчване на неевропейски език - арабски език[6] в изпълнение на подписано споразумение с ЕС предната година.[2]

Периодът от 2010 г. до 2013 г. е маркиран от бързо разширяване на услугите на Евронюз. През 2010 г. започват емисии на турски език и на фарси, а през 2011 г. агенцията започва излъчване на украински език. Същата година е компанията променя облика си с нова визия и първата емисия във формат 16:9.[11] След офиси в Брюксел, Лондон, Кайро и Доха, компанията установява постоянно присъствие в Париж, Киев, Истанбул, Дубай, Вашингтон и Пекин.[11] Засилва се и онлайн присъствието - през 2011 г. партньорствата с YouTube и Dailymotion се разширяват, започва се нова услуга в партньорство с Google и се пуска комплект от мобилни приложения за iOS и Android,[11] а през 2012 г. стартира и онлайн радиото euronews.radio. В края на 2012 г. стартира излъчването на гръцки език, а на следващата година и на унгарски език, 13-тия език на агенцията.[6]

През 2014 г. компанията стартира две нови услуги - приложения за Windows Phone, BlackBerry OS и Flipboard, и Euronews on Campus, партньорска програма позволява на университети да излъчват канала на живо и да използват програмите си за своите курсове.[6]

Следващата голяма стъпка в развитието на агенцията е през 2016 г. с пускането на канала Africanews - многоезичен канал с панафриканска насоченост.[12] Към април 2018 г., Africanews се разпространява в 38 страни в Субсахарска Африка.[13]

На 21 февруари 2005 г. Евронюз подписа споразумение с Европейския съюз. Тя получава безвъзмездна помощ от 5 милиона евро годишно в продължение на пет години, за да изпълни „европейска информационна мисия“. Тя се ангажира да посвети 10% от времето си на европейска информация. Подобни споразумения са подписани през 2007 г. за предавания на арабски език и 2009 г. за предавания на фарси, а през 2010 г. ЕС и Евронюз подписват многогодишно рамково споразумение за партньорство, последвано от решение за финансиране през 2013 г.[2]

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Евронюз е достъпен в 166 страни и 430 милиона домакинства и към 2016 г. е най-гледаният международен новинарски канал.[1]

Към април 2018 г., програмата на Евронюз се излъчва денонощно на арабски, английски, френски, немски, унгарски, гръцки, италиански, фарси, португалски, руски, испански и турски език.[1] През 2011 г. започва емисия на украински език, но през 2017 г. е спряна поради прекъснато финансиране от украинското правителство.[14]

Програмата се разпространява чрез разнообразие от преносни среди – ефирно, сателит, кабел, IPTV и онлайн. Каналът на Евронюз в YouTube става най-гледаният новинарски канал през декември 2013 г.[6] Разработени са мобилни приложения за Android, iOS, Windows Phone, BlackBerry OS и „умни“ телевизори.[6] Съдържанието се излъчва и на официалния сайт безплатно с възможност за гледане на живо на всички поддържани езици и достъп до архивирани материали.[6]

Благодарение на програмата „Euronews on Campus“, каналът се излъчва на живо в 20 университета и програмите се използват в обучението.[15] Монитори излъчват емисията на Евронюз в централите на НАТО и Европейската комисия в Страсбург и Брюксел и в сградата на парламента на Франция в Париж.[6] Благодарение на сключени споразумения, програмата е достъпна на борда на 30 авиолинии и 8 круиз компании.[15]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в ((en))  About Euronews, corporate information. // Посетен на 26 април 2018.
  2. а б в ((bg))  Препоръка на Европейския парламент до Съвета, Комисията и Европейската служба за външна дейност от 2 април 2014 г. относно ролята на радиото и телевизията за представянето на ЕС и неговите ценности (2013/2187(INI)). // Посетен на 26 април 2018.
  3. ((en))  Clarifying the CNN Effect: An Examination of Media Effects According to Type of Military Intervention. // Посетен на 26 април 2018.
  4. ((fr))  Présentation de la chaîne d'information Euronews. // Посетен на 26 април 2018.
  5. ((en))  Editorial Charter for European Union Contract. // Посетен на 27 април 2018.
  6. а б в г д е ж з и к л м н о ((en))  Euronews mediapack in 2016. // Посетен на 26 април 2018.
  7. Collins, Richard (1998). From Satellite to Single Market: New Communication Technology and European Public Service Television. London: Routledge. p. 130. ISBN 9780415179706.
  8. ((en))  Public service broadcasting by satellite in Europe: Eurikon and Europa. // Посетен на 27 април 2018.
  9. ((fr))  Olivier Baisnée et Dominique Marchetti - Euronews, un laboratoire de la production de l’information « européenne ». // Посетен на 27 април 2018.
  10. ((en))  euronews (en français) - YouTube. // Посетен на 27 април 2018.
  11. а б в ((en))  takes-new-dimension-2011 euronews, the international news channel, takes on a new dimension in 2011. // Посетен на 27 април 2018.
  12. ((en))  About Africanews, corporation information. // Посетен на 27 април 2018.
  13. ((en))  Distribution, check how to receive and watch Africanews. // Посетен на 27 април 2018.
  14. ((en))  Euronews closes Ukrainian service. // Посетен на 27 април 2018.
  15. а б ((en))  Distribution – Find out how to receive and watch Euronews. // Посетен на 27 април 2018.