Евронюз

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Euronews
Лого на Евронюз
Информация
Стартиране 1 януари 1993 г.
Притежател Euronews SA (от 2008 г.)
Media Globe Networks
NBC News[1]
Слоган All views
Картина 1080i HDTV; 576i SDTV
Език многоезичен (13 езика)
Страна Франция
Седалище Лион, Франция
Свързани канали Africanews
Уебсайт euronews.com
Разпространение
Излъчван за цял свят
Аналогово Green tickY
Цифрово Red XN
Сателит Green tickY
Кабел Green tickY
IPTV Green tickY
Web Green tickY
Euronews в Общомедия

Euronews (в български издания се среща като Евронюз или Юронюз) е многоезична новинарска медия (телевизионен канал, радиостанция, уебсайт), базирана в Лион, Франция.

Създадена в 1993 г., целта ѝ е да представя новините от паневропейска перспектива. Медията има изградено тясно сътрудничество с Европейския съюз[2].

Създадена е от 10 европейски обществени медийни компании, за да се конкурира с американския CNN International.

Разпространява се в повече от 430 милиона домакинства в 166 страни. Гледа се ежедневно от 4,2 милиона европейци, което го превръща във водещ международен канал за новини в Европа. Освен това уебсайтът се посещава от средно 7,5 милиона интернет потребители всеки месец.

Създаване[редактиране | редактиране на кода]

CNN покрива на живо Война в Персийския залив (1990 – 1991) от 1990 до 1991 г. и това циментира позицията ѝ като водеща новинарска медия на световно ниво. Този период демонстрира възможността публичното мнение да бъде повлияно от коментарното отразяване на събития, създавайки термина „Ефект CNN“[3].

На 27 февруари 1991 г. Европейският съюз за радио и телевизия (ЕСРТ/ EBU) представя на Европейската комисия своя проект за многоезичен информационен телевизионен канал Euronews, който да се конкурира с американския канал[4]. Сред ключовите принципи на агенцията е безпристрастно отразяване на събитията[5].

На 1 януари 1993, Euronews стартира на 5 езика: френски език, английски език, немски език, испански език и италиански език[6]. Каналът се управлява в началото от групата SOCEMIE (Société opératrice de la chaîne multilingue d'information Euronews), в която членуват 9 обществени новинарски агенции от различни страни[7]:

Германските ZDF и ARD и британските BBC групи се противопоставят на създаването на медията, а швейцарската SSR става акционер няколко месеца по-късно.

Лион, Франция е предпочетен за седалище на новата новинарската агенция пред Мюнхен (Германия), Болоня (Италия) и Валенсия (Испания).

Създаването на Euronews е резултат от многогодишни усилия да бъде развита паневропейска новинарска агенция. Предишните 2 значими опита – Eurikon през 1982 г. и EUROPA-TV от 1985 и 1986 г., са неуспешни[8].

С цел гарантиране на безпристрастност, моделът на Euronews е базиран върху селекция и постпродукция на световни новини с европейска насоченост вместо продукция[9]. Euronews използва услугите на журналисти от няколко националности и е клиент на известни агенции – френската Agence France-Presse, британската Reuters, испанската EFE, германската DPA и италианската Agenzia Nazionale Stampa Associata.

Развитие[редактиране | редактиране на кода]

През 1999 г. Euronews минава от предимно аналогово излъчване към предимно цифрово с изстрелването на сателита Hot Bird 3[6]. В същата година започва излъчване на португалски език[6] и стъпва на южноамериканския пазар[6]. През 2001 г. започва емисия на руски език, бивайки първия ефирен новинарски канал в Русия[6]. През 2002 г. Euronews се разраства в Северна Америка[6], а през 2004 г. и в Азия посредством сателита Eutelsat 5 West A[6]. През 2007 г. агенцията открива канал в YouTube[10]. През 2008 г. Euronews за първи път започва излъчване на неевропейски език – арабски[6] в изпълнение на подписано споразумение с ЕС предната година[2].

Периодът от 2010 г. до 2013 г. е маркиран от бързо разширяване на услугите на Euronews. През 2010 г. започват емисии на турски език и на фарси, а през 2011 г. започва излъчване на украински език. Същата година компанията променя облика си с нова визия и първата емисия във формат 16:9[11].

След офиси в Брюксел, Лондон, Кайро и Доха компанията установява постоянно присъствие в Париж, Киев, Истанбул, Дубай, Вашингтон и Пекин[11]. Засилва се и онлайн присъствието ѝ – през 2011 г. партньорствата с YouTube и Dailymotion се разширяват, започва се нова услуга в партньорство с Google и се пуска комплект от мобилни приложения за iOS и Android[11], а през 2012 г. стартира и онлайн радиото euronews.radio. В края на 2012 г. стартира излъчването на гръцки език, а на следващата година – и на унгарски език, 13-ия език на агенцията[6].

През 2014 г. компанията стартира 2 нови услуги – приложения за Windows Phone, BlackBerry OS и Flipboard, както и „Euronews on Campus“ – партньорска програма, позволяваща на университети да излъчват канала на живо и да използват програмите за своите курсове[6].

Следващата голяма стъпка в развитието на агенцията е пускането през 2016 г. на канала Africanews – многоезичен канал с панафриканска насоченост[12]. Към април 2018 г. Africanews се разпространява в 38 страни в Субсахарска Африка[13].

На 21 февруари 2005 г. Euronews подписа споразумение с Европейския съюз. Телевизията получава безвъзмездна помощ от 5 милиона евро годишно в продължение на 5 години, за да изпълни „европейска информационна мисия“. Тя се ангажира да посвети 10 % от времето си на европейска информация. Подобни споразумения са подписани през 2007 г. за предавания на арабски език и през 2009 г. за предавания на фарси. През 2010 г. ЕС и Euronews подписват многогодишно рамково споразумение за партньорство, последвано от решение за финансиране през 2013 г.[2]

Разширение[редактиране | редактиране на кода]

Euronews е достъпен в 166 страни и 430 милиона домакинства и към 2016 г. е най-гледаният международен новинарски канал[1].

Към април 2018 г. програмата на Euronews се излъчва денонощно на арабски, английски, френски, немски, унгарски, гръцки, италиански, фарси, португалски, руски, испански и турски език[1]. През 2011 г. започва емисия на украински език, но през 2017 г. е спряна поради прекъснато финансиране от украинското правителство[14].

Програмата се разпространява чрез разнообразие от преносни среди – ефирно, сателит, кабел, IPTV и онлайн. Каналът на Euronews в YouTube става най-гледаният новинарски канал през декември 2013 г.[6] Разработени са мобилни приложения за Android, iOS, Windows Phone, BlackBerry OS и „умни“ телевизори[6] Съдържанието се излъчва и на официалния сайт безплатно с възможност за гледане на живо на всички поддържани езици и достъп до архивирани материали[6] Благодарение на програмата „Euronews on Campus“ каналът се излъчва на живо в 20 университета и предаванията се използват в обучението[15]. Монитори излъчват емисията на Euronews в централите на НАТО и Европейската комисия в Брюксел и Страсбург, както и в сградата на парламента на Франция в Париж[6]. Благодарение на сключени споразумения програмата е достъпна на борда на 30 авиолинии и 8 круизни компании[15]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в About Euronews, corporate information. // Посетен на 26 април 2018. (на английски)
  2. а б в Препоръка на Европейския парламент до Съвета, Комисията и Европейската служба за външна дейност от 2 април 2014 г. относно ролята на радиото и телевизията за представянето на ЕС и неговите ценности (2013/2187(INI)). // Посетен на 26 април 2018.
  3. Clarifying the CNN Effect: An Examination of Media Effects According to Type of Military Intervention. // Посетен на 26 април 2018. (на английски)
  4. Présentation de la chaîne d'information Euronews. // Посетен на 26 април 2018. (на френски)
  5. Editorial Charter for European Union Contract. // Посетен на 27 април 2018. (на английски)
  6. а б в г д е ж з и к л м н о Euronews mediapack in 2016. // Посетен на 26 април 2018. (на английски)
  7. Collins, Richard (1998). From Satellite to Single Market: New Communication Technology and European Public Service Television. London: Routledge. p. 130. ISBN 978-0-415-17970-6.
  8. Public service broadcasting by satellite in Europe: Eurikon and Europa. // Посетен на 27 април 2018. (на английски)
  9. Olivier Baisnée et Dominique Marchetti – Euronews, un laboratoire de la production de l’information « européenne ». // Посетен на 27 април 2018. (на френски)
  10. euronews (en français) – YouTube. // Посетен на 27 април 2018. (на английски)
  11. а б в takes-new-dimension-2011  euronews, the international news channel, takes on a new dimension in 2011. // Посетен на 27 април 2018. (на английски)
  12. About Africanews, corporation information. // Посетен на 27 април 2018. (на английски)
  13. Distribution, check how to receive and watch Africanews. // Посетен на 27 април 2018. (на английски)
  14. Euronews closes Ukrainian service. // Посетен на 27 април 2018. (на английски)
  15. а б Distribution – Find out how to receive and watch Euronews. // Посетен на 27 април 2018. (на английски)