Емил Наумов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емил Наумов
Émile Naoumoff
български композитор
Emile Naoumoff Pianist.jpg
Роден

Националност Флаг на България България
Професия музикант, композитор, музикален педагог
Музикална кариера
Инструменти пиано
Музикален издател Wego-Schott, Orfeo, Naxos, Gega New
Семейство
Баща Георги Наумов
Съпруга Катрин Маркезе
Деца син Владимир и дъщеря Надя

Емил Георгиев Наумов (на френски: Émile Naoumoff; на английски: Emile Naoumoff) е български музикант – пианист, композитор, музикален педагог. Френски възпитаник.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Емил Наумов е роден в София на 20 февруари 1962 г. в семейството на интелектуалци с интереси към музиката. Дядо му е известният художник Владимир Наумов (1897 – 1947), а баба му Свобода е преподавател по солфеж. Баща му Георги Наумов е известен професор рентгенолог, свирил на обой, цигулка и акордеон, автор на музикални школи по акордеон. Музикалните заложби на детето проличават на 5-годишна възраст. Родителите му го насочват към неговата първа учителка по пиано Лиляна Панайотова. Импровизаторските му способности правят силно впечатление на композитора Парашкев Хаджиев и музикалния педагог Константин Станкович. По техен съвет неговият баща взема решение да представи детето за прослушване на известната френска музикална педагожка Надя Буланже.[1] Тя е силно впечатлена и на осемгодишна възраст през 1970 г. Наумов става последния неин ученик наравно със 17-20-годишни студенти в Американската консерватория във Фонтенбло.[2] Буланже се изказва ласкаво за него: „Той е подаръкът на моята старост“. Учи композиция при нея до смъртта ѝ през 1979. Работата с Буланже му осигурява възможността да се запознае и работи с известни музиканти на 20 век като Клифорд Кързън, Игор Маркевич, Роберт и Габи Казадесю, Никита Магалов, Жан Франсе, Ленард Бърнстейн, Солима Стравински, Арам Хачатурян, Йехуди Менухин, Святослав Рихтер и др.[2][3]

Първият му публичен рецитал в чужбина е на 8 години в зала „Пиемонтеза“ в Рим[4]. В самостоятелната програма на Наумов са включени Бетовен, Йохан Себастиан Бах, Шуман, Владигеров, Роселини и негови собствени композиции.

Първият му концерт за пиано и струнен оркестър е композиран през 1971 на 9-годишна възраст. Световната премиера е осъществена в авторско изпълнение в парижката зала „Полиняк“ през 1972 г. под диригентската палка на Йехуди Менухин. Оттогава започва и активната концертна и композиторска дейност на Емил Наумов по световните сцени – Берлин, Амстердам, Хага, Мюнхен, Щутгарт, без да прекъсва обучението си.

Учи пиано през 1971 – 1978 г. в Американската консерватория във Фонтенбло при Габи Казадезю, Клифорд Кързън, Никита Магалов и дирижиране при Игор Маркевич. Завършва Висшата национална музикална консерватория в Париж (1985) и Екол нормал дьо мюзик (1987) в класа по дирижиране на Пиер Дерво.[3] Професор по композиция и камерна музика в Американската консерватория във Фонтенбло, професор по пиано в Парижката висша национална консерватория. Oт 1998 г. е редовен професор по пиано и музикален анализ в Университета Индиана в Блумингтън, щата Индиана, САЩ.[3] През 1981 г. на 19-годишна възраст влиза в списъка „Стоте композитори на века“ на музикалния издател Шот, Майнц, Германия като най-младия композитор за времето си и издава композициите му (над 40).[4] В плакат на издателството с портрети на най-големите композитори на 20 век Емил Наумов е в компанията на Игор Стравински, Сергей Прокофиев, Бенджамин Бритън. Развива успешна кариера на пианист с международно признание. Работил е с музиканти като Жан Франсе, Ленард Бърнстейн, Йехуди Менухин, Мстислав Ростропович. След смъртта на Надя Буланже Емил поема обучението на някои от нейните класове по време на летните сесии на Американската консерватория във Фонтенбло, на която тя е била съоснователка през 1921 г. Като солиращ пианист Емил Наумов прави изключителни изпълнения на концерта от Едвард Григ с филхармонията на Лос Анжелис в зала „Холивуд Боул“, както и изпълнение на версията му за пиано и оркестър на „Картини от една изложба“ на Модест Мусоргски с Националния симфоничен оркестър в Кенеди център, Вашингтон, под диригентската палка на Ростропович.

Репутацията на Наумов като виртуоз на пианото датира от 1984 г. когато замества внезапно заболял пианист, изпълнявайки първия концерт за пиано на Чайковски в Монте Карло.

Канен е като солист на оркестри като филхармониите на Лос Анджелис, Берлин, Виена, Сан Франциско, Вашингтон, Москва, оркестърът на Радио Франс, Камерата Берн, NHK. Работи с диригенти като Ленард Бърнстейн, Игор Маркевич, Леонар Сладкин, Мстислав Ростропович, Елиаху Инбал и др. Сътрудничи си с музиканти като Жан-Пиер Рампал, Джерард Сузей, Йо-Йо Ма, Гари Хофман, Оливие Шарлие, Патрис Фонтанароса, Регис Паскуе, Филип Графин, Филип Бернолт, Джерард Гусе, Джейн Ферандис, Доминик де Виленкурт, Fine Arts Quartet. Участвал е в музикални фестивали като семинарите на Йехуди Менухин „Приятели на камерната музика“ в Сан Франциско, майсторски класове в Сантандер, Академичен фестивал във Вербие, резиденциите на консерваторията в Барселона ESMUSIC.

През 1996 г. в памет на Надя Буланже основава и става пръв артистичен директор на Международната лятна академия за музика в Chateau de Rangiport в Гарженвил, Франция. Целта на академията е да открива и развива млади таланти от цял свят. Води майсторски класове по пиано в Япония, Франция, САЩ, Испания.[5] Изнася рецитали и концерти в Европа, САЩ, Азия, Южна Америка.

В България изнася концерти през 1974/1975 със Софийската филхармония в концертна зала „България“, когато свири своя първи концерт за пиано и първи концерт за пиано от Моцарт под палката на Иван Маринов и на 28 декември 2005 в НДК, изпълнявайки първия концерт за пиано и оркестър на Чайковски с оркестъра на БНР, дирижиран от Росен Миланов.[4] Поддържа свой видео канал с импровизации за пиано в YouTube.[6] От брака си с американската фаготистка Катрин Маркезе има син Владимир и дъщеря Надя.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Автор е на над 60 опуса. По-важните от тях са:[3][7]

Музикално-сценични
Камерна музика
За флейта и пиано
  • Малка сюита
  • 3 детски пиеси (1984)
За фагот и пиано
За пиано
  • „Музика за двама“ за 2 пиана (1976)
  • „Светът в музиката на едно дете“ (1979)
  • 12 пиеси (1980)
  • Соната (1981)
  • „Безизходица“ (1981)
  • Сюита „Върху името на Бах“ (1986)
  • 4 прелюда; 13 анекдота (1991)
  • Рапсодия (1995)
  • Валс за Надя“ ­ пиано на четири ръце (1997)
  • Рефлексии (1998)
  • 3 химнопедии (1999)
Вокална музика
За орган
  • Фантазия (1987)
Хорова музика
  • „Свещен концерт“ за пиано и смесен хор по латински текстове (2000)
Хорово-оркестрова
За симфоничен оркестър
  • Симфониета-концертанте „Картините на моя дядо“ (1973)
  • Симфонична поемаБългария 1300“ (1976)
  • Капричио „Уловени мигове“ (1978)
Концерти за пиано
За цигулка и симфоничен оркестър
  • Концерт за цигулка „В памет на Надя Буланже“ (1988)
  • Триптих

Дискография[редактиране | редактиране на кода]

Всичките му произведения са издадени на над 43 самостоятелни CD от музикални издателства по цял свят.

Има над 52 CD като пианист от издателства като Wego-Schott, Orfeo, Naxos, Gega New и др. Между основните записи на Наумов преобладава френска музика:

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • 1980 г. Mузикалното издателство „Шот“ обявява Емил Наумов за най-младия композитор и тиражира композициите му (40) по цял свят.
  • 1994 г. Oбявен за музикант на годината на Франция.
  • 1994 г. Носител на медала на Париж.
  • 1994 г. Две награди за композиция на френската академия за изящно изкуство.
  • 1996 г. Удостоен с медал „Иван Вазов“.[3][4]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Паспорт от един любознателен музикант. София: НБКМ, 1997, 46 стр.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]