Железопътна линия Горна Оряховица – Елена

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Железопътна линия 41
Информация
Тип нормално междурелсие (1435 mm)
Статус закрита
Крайни гари Горна Оряховица-Елена
Започва от Горна Оряховица
Свързани линии Железопътна линия 4
Станции 4
Номер линия 41
Пусната 29 януари 1912 г.
Собственик НКЖИ
Оператори БДЖ“ ЕАД
Дължина 43,341 km
Брой линии единична
Междурелсие 1435 mm
Електрификация не
Работна скорост 60 km/h
Максимален наклон 25 ‰

Железопътна линия Горна Оряховица – Елена е единична, неелектрифицирана, отклонение на главна линия № 4.

История[редактиране | редактиране на кода]

Първите проучвания за нея са правени още през 1895 г. във връзка с търсенето на подходящо трасе за презбалканска линия с направление Горна Оряховица – Елена – Сливен. Второ проучване на участъка Горна Оряховица – Елена се извършва през 1912 г., но поради войните не е имало възможност да се започне строителството. През 1922 г. Общинският съвет на град Елена прави постъпки да получи концесия за построяване на железопътна линия. Две години по-късно Министерският съвет взема решение за построяване на линията Горна Оряховица – Елена като държавна. През ноември същата година започва строежът, но поради липса на средства работата върви бавно и с прекъсвания. На 26 октомври 1930 г. се завършва и пуска в експлоатация само участъка до град Лясковец с дължина 6,275 km. Участъкът е построен с временна и редовна трудова повинност.

Втората част Лясковец – Златарица, с дължина 22,484 km е построена и открита през 1949 г., чието платно е било завършено още през 1930 г.

Останалата част – Златарица – Елена, се завършва и открива за експлоатация през 1974 г. Преди да започне строителството на този най-труден участък, се извършват проучвания за ново трасе, при което се избягват предвидените в първоначалния проект тунели.

Дължината на линията Горна Оряховица – Елена е около 43,410 km, минимален радиус на кривите 250 m, а максималният наклон – 25 ‰. По линията са построени 16 моста с обща дължина 1073,25 метра. Най-дългият мост е с дължина 128,50 метра.

Горна Оряховица – Елена
BSicon CONTg.svg (Линия 4) Стара Загора
BSicon ABZg+l.svgBSicon CONTfq.svg (Линия 2) София
BSicon BHF.svg 0+000 Горна Оряховица
BSicon exSTR+l.svgBSicon ABZglxr.svgBSicon CONTfq.svg (Линия 4) Русе
BSicon exSTR.svgBSicon CONTf.svg (Линия 2) Варна
BSicon exHST.svg 3+200 сп. „Г. Оряховица“
BSicon exBHF.svg 6+150 Лясковец
BSicon exHST.svg 9+700 км „10+000“
BSicon exHST.svg 13+400 Драгижево
BSicon exHST.svg 17+300 Церова кория
BSicon exHST.svg 21+920 Капиново
BSicon exHST.svg 24+900 Миндя
BSicon exBHF.svg 28+510 Златарица
BSicon exHST.svg 30+140 сп. „Златарица“
BSicon exHST.svg 32+050 сп. „Ст. Попов“
BSicon exHST.svg 38+700 Боаза
BSicon exKBHFe.svg 43+410 Елена

Трасе[редактиране | редактиране на кода]

Железопътната линия Горна Оряховица – Елена се отделя от гара Горна Оряховица в източната ѝ част. След това изкачва възвишенията между гарата и градовете Горна Оряховица и Лясковец. Достига град Лясковец в северната му част. След това трасето преминава през няколко рида на Търновските височини, най-високият от които е този при Церова кория – 242 m надморска височина. След това се спуска към долината на река Веселина, пресича я и достига до град Златарица. Този участък е характерен с големите си наклони. От град Златарица линията продължава в южна посока, като следва долината на Златаришка река, пресича я с няколко моста, преодолява пролома Боаза в Еленска планина и навлиза от североизточна посока в град Елена.

В днешни дни[редактиране | редактиране на кода]

До спирането на пътническото движение през 2002 г., участъкът се е обслужвал от локомотиви серия 07 и серия 55 на депо Горна Оряховица. Последните влакове по линията са били смесени, като в състава им влизаше един пътнически вагон серия 17 или 47 и товарни вагони за превоз на дървесина и стъклен материал. Разписанието на последните влакове е било сезонно, т.е. влаковете се движеха само в събота и неделя от април до ноември. През останалото време са се движели само товарни влакове.

Със заповед на Министерски съвет пътническото движение по линията е преустановено през 2002 г. През 2003 г. линията е закрита като нерентабилна с постановление на Министерски съвет[1]. През 2011 г. Народното събрание приема наредба за демонтирането на по-голямата част от линиите с преустановено пътническо движение[2]. Линията и днес съществува, макар и в много тежко техническо състояние – на места е пропаднала, обрасла с растителност, с демонтирани контрарелси и скрепления. Последно скоростта на влаковете по нея е била 25 км/ч. Днес линията се използва само в частта си от Горна Оряховица до Лясковец, като се води маневрен район Лясковец. На бившата гара Лясковец се намира една от базите на Държавно предприятие „Транспортно строителство и възстановяване“. Също така по клона се движат и товарни влакове, които возят скрап.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Симеонов, Начо. Железопътният транспорт в България – 1866 – 1983 година. София, Държавно издателство „Техника“, 1987.
  • Деянов, Димитър. Железопътната мрежа в България – 1866 – 1975 година. София, ВТУ „Т. Каблешков“, 2005.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Постановление № 324 от 23 декември 2003 г.
  2. Постановление № 88 от 7 април 2011 г. за изменение и допълнение на постановление № 324 на министерския съвет от 2003 г.