Направо към съдържанието

Конференция по сигурността и сътрудничеството в Европа

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Конференцията (Съвещанието) по сигурност и сътрудничество в Европа от 1975 г. в Хелзинки, столицата на Финландия, приема Заключителен акт, известен също като Хелзинкски заключителен акт (на английски: Helsinki Final Act), Хелзинкски споразумения/съглашения (на английски: Helsinki Accords) и Хелзинкска декларация (на английски: Helsinki Declaration) на 1 август 1975 г.[1] Той е подписан от ръководителите на 35 държави (33 от Европа, САЩ и Канада) след повече от две години интензивни консултации. Той залага нови принципи на международното сътрудничество и урежда редица ключови споразумения между Изтока и Запада във военно-политическата област, в сферата на икономиката, опазването на околната среда и човешките права и фиксира основните принципи за поведението на държавите спрямо техните граждани („Хелзинкският декалог“), а също и в отношенията помежду им. Впоследствие страните основават Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (СССЕ) (от 1995 ОССЕ), многостранен форум за диалог и преговори[2].

История

[редактиране | редактиране на кода]

Първото предложение за съвещание за общоевропейска сигурност е на Вячеслав Молотов през 1954 г. То е отхвърлено, тъй като не включва участието на САЩ и западните страни го възприемат като опит за спъване на НАТО. СССР повдига отново идеята за подобряване на отношенията между Изтока и Запада през 1966 г., но официалното предложение става факт след среща на страните от Варшавския договор през март 1969 г. Тогава СССР се съгласява САЩ да участва и оттегля искането си за разпускане на НАТО. Според Хенри Кисинджър „СССР се надяваше да замени НАТО с паневропейска система за сигурност... В течение на процеса на подготовка на срещата постепенно се установи, че на практика западните демокрации притежават психологическо и материално превъзходство“[3]:с. 312.

Срещата в Хелзинки е предшествана от дълги преговори. Съвещанието се конструира през юли 1973 г., следват предварителни разговори и през януари 1974 г. е изготвен конкретен документ.

Участници

[редактиране | редактиране на кода]

Лидерите на всички европейски страни (без Андора и Албания), Канада и САЩ се събират в двореца „Финландия“ на 1 август 1975 г. САЩ са представени от президента Джералд Форд, а СССР – от Леонид Брежнев. България е представена от Тодор Живков.

Заключителен акт

[редактиране | редактиране на кода]

Подписаният документ се състои от пет части:

  1. Въпроси, отнасящи се до сигурността на Европа: затвърждаване на политическите и териториални резултати от Втората световна война и изложение на принципите на взаимоотношения между държавите-участнички, включително нерушимост на границите, териториална цялостност на държавите, ненамеса във вътрешните работи на другите държави; съгласуване на мерки за укрепване на доверието във военната област (предварителни уведомления за военни учения и крупни придвижвания на войски, присъствие на наблюдатели на военни учения); мирно уреждане на спорове;
  2. Сътрудничество в областта на икономиката, науката, техниката и околната среда;
  3. Сътрудничество в хуманитарната и други области: съгласуване на задълженията по въпросите на правата на човека и основните свободи, включително свобода на придвижване, контакти, информация, култура и образование, право на труд, право на образование и медицинско обслужване.
  4. Въпроси за сигурността и сътрудничеството в Средиземноморието;
  5. Следващи стъпки след Съвещанието

В третата част са включени контактите между хората на основата на семейни връзки, събирането на семейства, браковете между граждани на различни държави, пътувания по лични или професионални причини, срещи на младежи, сътрудничество в различните видове информация, културата и образованието. Впоследствие тя изиграва голяма роля за настъпването на промени в социалистическите страни, като се превръща в знаме на дисидентите от Източна Европа в борбата за повече свободи[3].

Страните приемат и декларация за принципите, от които страните ще се ръководят помежду си[3]:

  1. Суверенно равенство и зачитане на правата, присъщи на суверенитета;
  2. Неупотреба на сила или заплаха със сила;
  3. Неприкосновеност на границите;
  4. Териториална цялост на държавите;
  5. Мирно уреждане на споровете;
  6. Ненамеса във вътрешните работи;
  7. Зачитане на правата на човека и основните свободи, включително свободата на мисълта, съвестта, религията и убежденията;
  8. Равноправие на народите и правата им да се разпореждат със собствената си съдба;
  9. Сътрудничество между държавите;
  10. Добросъвестно изпълнение на задълженията по международното право

Оценки

[редактиране | редактиране на кода]

Заключителният акт от Хелзинки е смятан за уникален документ в историята на международните отношения, тъй като става юридическа база за регламентация на сигурността и сътрудничеството в Европа[3]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Helsinki Final Act // OSCE. Посетен на 12 април 2015.
  2. ↑ Galbreath, David J. The Organization for Security and Co-operation in Europe (OSCE). New York, NY, Routledge, 2007. ISBN 9780203960943.
  3. ↑ а б в г Христов, Христо. Убийте „Скитник“. Сиела, 2005.

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Конференция_по_сигурността_и_сътрудничеството_в_Европа&oldid=10889539“.