Луиз Савойска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Луиза Савойска
графиня на Ангулем, херцогиня дьо Бурбон
Bemberg fondation Toulouse - Portrait de Louise de Savoie, mère de François Ier - École De Jean Clouet (1475;1485-1540) 22x17 Inv.1013.jpg
ателието на Клуе
Лични данни
Регент на Франсоа І
Регентство 1526-
Други титли принцеса на Савоя,
Родена 11 септември 1476
Починала 22 септември 1531
Погребана в Сен Дени (базилика)
Потомци Франсоа I, Маргарита Наварска
Династия Савойска династия
Баща Филип II Безземни Савойски
Майка Маргарита дьо Бурбон
Герб Armes louise de savoie.png
Луиза Савойска в Общомедия

Луиза Савойска (фр. Louise de Savoie; род. 11 септември 1476, ум. 22 септември 1531) – принцеса на Савоя; съпруга на графШарл Ангулем; майка на френския крал Франсоа I. Тя играе ключова роля в събитията по време на неговото царуване. Освен Франсоа I, тя има дъщеря — писателката Маргарита Наварска.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Луиза Савойска и Шарл Ангулем играят шах

Луиза се ражда в семейството на херцог Филип II Безземни Савойски и Маргарита дьо Бурбон — дъщеря на Шарл I дьо Бурбон от брака му с Агнес Бургундска, дъщеря на херцогЖан Безстрашни Бургундски.

Млади години[редактиране | редактиране на кода]

Възпитанието си получава при двора на втората си братовчедка херцогиня Ан дьо Божьо /дъщеря на Луи XI/. Там тя се сближава с Маргарита Австрийска, която като бъдеща съпруга на дофина Шарл, живее при френския двор. Впоследствие тяхната дружба помага да се постигне примирие между Испания и Франция.

Женитба[редактиране | редактиране на кода]

На 16 февруари 1488 година, когато е още на 11 години е омъжена за Шарл Ангулемски от Орлеанския клон на управляващата династия Валоа. На 20 години Луиза Савойска остава вдовица и през остатъка на живота си носи само черни дрехи.

Луиза Савойска с корабно кормило, символ на регентството

От брака си има две деца:

  • Франсоа I (12 септември 1494 — 31 март 1547), граф дьо Ангулем от 1496 година, крал на Франция от 1515 година;
  • Маргарита Наварска (11 април 1492 — 21 декември 1549), херцогиня дьо Бери от 1517 година; 1-ви съпруг: от 2 декември 1509 година Шарл IV (2 септември 1489 — 11 април 1525 година), херцог дьо Алансон; 2-ри съпруг:от 24 януари 1527 година - Анри II д’Албре(род.18 април 1503 — ум. 25 май 1555 година), крал на Навара.

Регентство[редактиране | редактиране на кода]

Луиза Савойска е неофициално глава на правителството в началото на управлението на сина си, през 1515–1525 години, и официален регент в годините на испанския плен на Франсоа I, който последва неговото пленяване при Павия.

Тя се обкръжава с италианци и привлича в двора своите братя – Рене и Филип (от последния произхожда Савойско-Немурския дом). Тя провежда политика на семейни съюзи, която впоследствие без особен успех се опитва да продължи Екатерина Медичи.

Конфликт за херцогство Бурбон[редактиране | редактиране на кода]

През 1523 година тя предлага своята ръка на току що овдовелия херцог Шарл III дьо Бурбон. Получава отказ и започва да го преследва, прикривайки се зад съмнителни права на своята майка над бурбонското наследство. Кралят отсъжда в нейна полза и това способства за измяната на херцога и конфискация на неговите владения. След това в нейни ръце се съсредоточава огромен феодален домен, включващ Бурбон, Божоле, Оверн, Марш, Ангумоа, Мен и Анжу.  Тя отстъпва херцогство Немюр на брат си Филип.

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

След смъртта на Луиза Савойска, (според легендата, тя умира от страх, когато вижда комета), нейният син Франсоа I, предявява своите претенции спрямо Савойския трон към херцог Карл IIIСавойски (1504–1553), който му се пада чичо.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Paule Henry-Bordeaux: Louise de Savoie, roi de France. Perrin, Paris 1971.
  • Gilbert Jacqueton: La politique extérieure de Louise de Savoie. Relations diplomatiques de la France et de l’Angleterre, pendant la captivité de François Ier. 1525—1526. Bouillon, Paris 1892 (online).
  • René Maulde-La-Clavière: Louise de Savoie et François Ier. Trente ans de jeunesse (1485—1515). Perrin, Paris 1895 (PDF; 16 MB).
  • Claude-Bernard Petitot (Ed.):Collection complète des mémoires relatifs à l’histoire de France. Band 16., S. 385—408 (online).
  • Ernest Quentin-Bauchart: Les femmes bibliophiles de France (XVIe, XVIIe, & XVIIIe siècles). Band 1. Damascène Morgand, Paris 1886, S. 11-23 (PDF; 15 MB).
  • Edith Helen Sichel: Women and Men of the French Renaissance. Archibald Constable & Co., Westminster 1903, S. 77-95 (PDF; 10,5 MB)
  • Hacket, Francis (1937). Francis the First. Garden City, New York: Doubleday, Doran and Company, Inc. ASIN B001DW6NR8.
  • Jansen, Sharon L. (2002). The monstrous regiment of women: female rulers in early modern Europe. Palgrave Macmillan. p. 182.
  • Knecht, R. J. (1994). Renaissance Warrior and Patron: The Reign of Francis I. Tuckwell Press. p. 1.