Марин Петров (лекар)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Марин Петров.

Марин Петров
български хирург
Роден
Марин Асенов Петров
Починал
Погребан Централни софийски гробища, София, България
Семейство
Баща Асен Петров
Майка Елена Радева-Петрова
Братя/сестри Милка Петрова-Коралова

Марин Асенов Петров е български хирург, учен и университетски преподавател, професор доктор[1].

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 13 ноември 1904 година в София. Майка му е учителката и общественичка Елена Григорова Радева-Петрова - учредителка и първа председателка до кончината си на Дружеството на българките с висше образование. Баща му е хирургът д-р Асен Маринчов Петров[2].

Женен е (София, 9 септември 1943 г.) за Надежда Панчева Накашева-Петрова (родена на 12 август 1913 в София – починала на 8 април 1996 в София), дъщеря на Панчо Накашев, изтъкнат магистър-фармацевт, деец на ВМОРО. Имат 2 дъщери: Елена – архитект, и Марина-Елисавета – биохимик.

Проф. д-р Марин Асенов Петров почива на 24 април 1981 година в София.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Възпитаник на Първа мъжка гимназия в София. Той учи и се дипломира по обща биология в Монпелие (1928 г.) и учи и се дипломира по медицина в Париж (1932 г.). Като студент в Париж работи като екстерн (1928 – 1932 г.). Специализира хирургия в Париж, Лион, Страсбург, Рим (Istituto „Carlo Forlanini“, 1942 – 43)[3] и София. В Катедрата по пропедевтика на хирургичните болести с клиника (Първа хирургия) той извървява целия йерархичен път от доброволен лекар до неин ръководител (1932 – 1970 г.).[2][4][5]

Втора световна война[редактиране | редактиране на кода]

През време на Втората световна война, в периода 1944 – 1945 година, създава хирургичното отделение в Банкя, което постепенно прераства във военновременен болничен център. На фронта в Югославия (Нови Сад) и Унгария (Печ) той създава първото българско неврохирургично отделение, което поема голяма част от ранените при боевете на Драва.[6] За тази своя дейност е награден с ордена „Св. Александър" за военни заслуги, с български и съветски медали. Има чин полковник.[4]

Научна работа[редактиране | редактиране на кода]

Издава учебниците: „Обща хирургия[7]", „Оперативна хирургия и топографска анатомия[8]" и „Хирургична пропедевтика[9]".

Има 153 научни публикации. Петдесет от тях са на чужди езици – френски, немски, английски, полски, италиански, румънски. Те засягат следните области: коремна (31), обща (11), съдова (32), мозъчна и периферно-нервна (31), гръдна (6), ортопедична (12), ендокринна хирургия (3), учебници и проблеми на обучението (10) и други (17). Седем от трудовете му са експериментални върху кучета, зайци или трупове.

Той изнася множество научни доклади и лекции в редица факултети, научни дружества и на конгреси във Франция (Париж, Лион, Страсбург, Тур, Тулуза), Германия – ФРГ (Дюселдорф, Мюнхен, Берлин) и ГДР (Берлин), Съветския съюз (Москва), Румъния (Букурещ, Клуж, Търгу-Муреш), Полша (Варшава), Италия (Рим, Милано, Флоренция, Салерно), Ливан (Бейрут), Турция (Истанбул, Анкара), Югославия (Белград), Швейцария (Женева, Лозана), Белгия (Брюксел, Лувен/Льовен), Гърция (Атина) и др.

Научни и практически приноси[редактиране | редактиране на кода]

Fey B et al., Traite de Technique Chirurgicale, Tome I, 1955, Paris

Най-съществените научни публикации на Проф. Марин Ас. Петров са от областта на периферно-нервната, съдовата, коремната, гръдната и общата хирургия[4]:

  1. Етиопатогенеза и оперативно лечение на пробивите на пиосалпинкс в перитонеума (1932 г.);
  2. Нов (за 1936 г.) диагнозен метод при вътречерепните хематоми;
  3. Пътища за разпространение на гнойните процеси в долния крайник (1937 г.);
  4. Реконструкция, включително с автоприсадъци, на прекъснатите нервни стволове (1935 – 1943 г.);
  5. Етиопатогенеза и обусловеното от нея лечение на лицевата парализа (a. frigore) (1942 г.);
  6. Патогенеза на рецидивиращите следтравмени артериални кръвоизливи (1945 г.);
  7. Етиопатогенеза и лечение на синдрома шийното ребро – м. скаленус ант. (1954 г.);[10][11][12]
  8. Невралгиите и невритите на n. ischiadicus (1955 г.);
  9. Артрозите, миалгиите и миозитите при т. нар. хроничен ревматизъм (1955 г.);
  10. Тромбоемболната болест (1957 г.);
  11. Спонтанно запушване на артериите (Morbus Bürgeri) (1954 – 1962 г.);
  12. Определение на травмения процес (1956 – 1972 г.);
  13. Включване на резерпин към лечението на хипертиреозите (1958 г.);
  14. Комплексно лечение на анкилозиращия болезнен полиартрит (1962 г.);
  15. Ново определение на ileus biliari (1964 г.);
  16. Микроциркулация при шока и патогенеза на действието на ензимния инхибитор Тразилол (1970 г.);
  17. Патогенеза на стомашно-дуоденалните кръвотечения при стрес (1972 – 1974 г.);

Описва и прилага нови оперативни методи:

  • присаждане на стволовете на plexus brachialis (1941 г.);[13]
  • апиколиза на белия дроб по аксиларен път (1942 г.);
  • присаждане на коренчетата на cauda equina (1945 г.);
  • реконструкция на артерията при артерио-венозна аневризма на a. subclavia (1945 г.);
  • присаждане на galea aponeurotica при дефекти на dura mater (1945 г.);
  • достъп под основата на черепа в spatium retrostyloideum до а. carotis int., v. jugularis int. и нервния сноп на шията (1959 г.);[14]
  • свързване посредством присадъци на гръбначно-мозъчните нерви, разположени над и под мястото на увреждане на гръбначния мозък в експеримент (1968 – 1971 г.) и други.[4]

Признание и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Член е на българските научни сдружения по: хирургия, невро – психиатрия, история на медицината, геронтология и гериатрия, гастро – ентерология; на Съюза на научните работници; на Научния съвет на Народна библиотека „Кирил и Методий"; на редакционните колегии при издателство „Медицина и физкултура" и „Медицински архив", на Алпийския клуб в България и други. Той е член-кореспондент на Националната академия по медицина, Академията по хирургия и Лионското хирургично дружество във Франция, член на Френското, Италианското и Международното дружество по хирургия, на Френското дружество по ортопедия и травматология, на Европейското дружество по експериментална хирургия, на Европейското и Международното дружество по гастро – ентерология и други.

За своята дейност той е удостоен с ордените „Св. св. Кирил и Методий" – I степен, „Св. Александър" (за военни заслуги), Офицер на Почетния легион на Франция. Награден е с медалите на Софийския университет „Свети Климент Охридски“ и на Букурещкия университет, Балканския медицински съюз, на Българския туристически съюз (БТС) – златен и други.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Тотко Найденов и Дамян Дамянов. „Книга за българските хирурзи“.
  2. а б Дамян Дамянов и Миладин Апостолов. „История на хирургията в България“. Горекс Прес, 2008. ISBN 9789546161789.
  3. Zorini, D. Omodei (con G. L Eltore), G. Fegiz, A. Monaco – L Institut „Carlo Forlanini“ de L I.N.P.S., стр. 171 – Rome 1971
  4. а б в г Марин Петров и Агоп Чакъров. „Създаване и развитие на българската хирургия до 1978 г.“. ИК „Коралов и сие“.
  5. 90 ГОДИНИ МЕДИЦИНСКИ ФАКУЛТЕТ – СОФИЯ (1917 – 2007) Минчо Георгиев, Николай Цанков София, 2007 © Минчо Георгиев, Николай Цанков, 2007 ISBN 978-954-450-148-8
  6. Снимка на персонала на Неврохирургическото отделение с началник д-р Марин Петров при завръщането от фронта. Б.м., 2 юни 1945 г., Държавна агенция „Архиви“, ДА – Кюстендил, ф. 739, оп. 1, а.е. 66, л. 1
  7. Марин Ас. Петров. Обща хирургия – изд. Медицина и физкултура, София, 1972
  8. Марин Ас. Петров. Оперативна хирургия и топографска анатомия – изд. Медицина и физкултура, София, 1958
  9. Марин Ас. Петров. Хирургична пропедевтика – изд. Наука и изкуство, София, 1956
  10. Endoanévrysmorraphie intra-sacculaire pour anévrysme artério-veineux du segment endoscalénique des vaisseaux sous-claviers gauches. PETROV M. J Chir (Paris). 1949;65(9):511 – 9.
  11. Cervical rib & the scalenus syndrome]. PETROV MA, GANCHEV G, CHOKANOV K. Izv Meditsinskite Inst Bulg Akad Naukite Sofia Otd Biol Meditsinski Nauki. 1957;14:303 – 38. Bulgarian. No abstract available.
  12. Fey B et al., Traite de Technique Chirurgicale, Tome I, 1955, Paris
  13. [121 CASES OF INJURIES OF THE PERIPHERAL NERVES]. PETROV MA, SOLAROV T. Mem Acad Chir (Paris). 1964 Nov 25;90:889 – 92.
  14. SURGICAL APPROACH TO THE RETROSTYLOID SPACE. PETROV M, GUROVSKI A, DIMITROV I. J Chir (Paris). 1965 Feb;89:189 – 95.