Мария-Аделаида Савойска
| Мария-Аделаида Савойска | |
|---|---|
| дофина на Франция | |
 | |
| Родена |
6 декември 1685 г.
|
| Починала | 12 февруари 1712 г.
|
| Погребана | Базилика „Сен Дени“, Сен Дени, Франция |
| Други титли | херцогиня на Бургундия |
 | |
| Семейство | |
| Род | Савойска династия |
| Баща | Виктор-Амадей II |
| Майка | Анна-Мария Орлеанска |
| Братя/сестри | Мария-Луиза Савойска Карл Емануил III Савойски |
| Съпруг | Луи дьо Бургон (7 декември 1697) |
| Деца | Луи XV Луи дьо Бретан |
| Мария-Аделаида Савойска в Общомедия | |
Мария-Аделаида Савоийска е савойска принцеса, дофинa на Франция и майка на френския крал Луи XV.
Произход и младост[редактиране | редактиране на кода]
Мария-Аделаида е родена на 6 декември 1685 г. в кралския дворец в Торино. Тя е най-възрастната дъщеря на савойския херцог Виктор-Амадей II и на френската принцеса Анна-Мария Орлеанска.[1] Майката на Мария-Аеделаида е племенница на френския крал Луи XIV и внучка на английския крал Чарлз I.[2]
Противно на протокола, Мария-Аедалида, братята и сестрите ѝ са отгледани и възпитани под грижите собствената си майка, което е доста необичайно за владетелските домове през тази епоха. Това става причина принцесата да поддържа изключително топли отношения с майка си.
Годеница на Луи дьо Бургон[редактиране | редактиране на кода]
Първоначално Мария-Аделаида е предложена за съпруга на ерцхерцог Йозеф Австрийски.[3] Император Леополд I отхвърля предложението поради прекалено малката възраст и на двамата. С подписването на договора от Торино (29 август 1696 г.), с който бащата на Мария-Аделаида поема ангажимент да подкрепи Франция в Деветгодишната война, е уреден и брак между Мария-Аделаида и Луи дьо Бургон (херцог на Бургундия) – най-големия внук на Луи XIV.[4] По предложение на маршал Дьо Фльори, Мария-Аделаида е изпратена във Франция, за да получи по-високо образование, преди да се омъжи за френския принц.[5] Посрещната от самия крал в Монтаржи, младата принцеса успява да очарова Луи XIV.[6] Поради малолетието на Мария-Аделаида бракът ѝ с Луи дьо Бургон е отложен с няколко месеца. През това време тя редовно посещава Кралското училище в Сен-Сир, организирано от мадам дьо Ментнон.
На 6 декември 1697 г., на дванадесетия ѝ рожден ден, Мария-Аделаида официално е омъжена за Луи дьо Бургон, като сватбата им е отпразнувана във Версай. Съпругът на принцесата е най-голям син на великия дофин Луи и съпругата му Мария Анна Виктория Баварска.[7]
Херцогиня на Бургундия[редактиране | редактиране на кода]
_by_a_member_of_the_%C3%89cole_Fran%C3%A7aise.jpg)
Новата бургундска херцогиня поддържа изключително близки отношения с краля и съпругата му, мадам дьо Ментнон. Пристигането ѝ във Версай често е определяно като „глътка свеж въздух“. В същото време Мари-Аделаид, както става известна във Версай, продължава да поддържа активна кореспонденция с роднините си в Савоя.
Мари-Аделаид използва влиянието си над краля, за да пречи на противниците си в двора да постигнат своите цели. Като най-голям противник на савойската принцеса се очертава херцогиня Дьо Бурбон, която е призната извънбрачна дъщеря на краля от мадам Дьо Монтеспан. Херцогиня Дьо Бурбон се опитва да уреди брак между дъщеря си и херцога на Бери – Шарл, който е девер на Мария-Аделаида. Мария-Аделаида обаче успява да убеди краля да ожени внука си за първата ѝ братовчедка – Мари Луиз Елизабет Орлеанска.[8] Влиятелната Мария-Аделаида има принос и за изпадането в немилост на херцога на Вандом – един от великите френски военачалници по онова време.[9]
Мария-Аделаида ражда на съпруга си деца, две от които умират в детска възраст.
Дофина на Франция[редактиране | редактиране на кода]
През април 1711 г. от шарка умира свекърът на Мария-Аделаида – великия дофин Луи.[10] Като негов най-голям син Луи дьо Бургон става наследник на френската корона и получава титлата Дофин на Франция, а Мария-Аделаида става нова дофина на Франция.
През февруари 1712 г. намиращият се все още в траур френски двор се мести във Фонтенбло, където Мария-Аделаида вдига температура, която бързо преминава в шарка.[11] След обилно кръвопускане и повръщане 26-годишната дофина умира във Версай на 12 февруари 1712 г. Смъртта ѝ шокира краля и съпругата му, която пише в мемоарите си, че Мария-Аделаида е втората жена, която кралят някога е обичал истински (първата е Анна Австрийска, майка му). След смъртта на дофината дворът се премества в Марли, за да избегне по-нататъшно разпространение на заразата. В Марли обаче умира и съпругът на Мария-Аделаида.[12]
Нов наследник на престола се оказва най-възрастният син на Мария-Аделаида – херцогът на Бретан. Той обаче умира през март 1712 отново от шарка. Единственият оцелял от епидемията се оказва по-малкият син – бъдещият крал Луи XV, който е заключен в апартамента си заедно с гувернантката си, за да избегне кръвопускане до смърт, каквото лекарите са приложили преди това на брат му.[13]
Деца[редактиране | редактиране на кода]
От брака ѝ с Луи дьо Бургон има децата:
- Луи, херцог на Бретан (1704 – 1705);
- Луи, херцог на Бретан (1707 – 1712);
- Луи XV, крал на Франция (1710 – 1774).
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Symcox 1983, с. 79.
- ↑ Mitford 1966, с. 87.
- ↑ Williams 1909, с. 59.
- ↑ Symcox 1983, с. 116.
- ↑ Williams 1909, с. 55.
- ↑ Mitford 2011, с. 192.
- ↑ Fraser 2007, с. 295.
- ↑ Fraser 2007, с. 238.
- ↑ Mitford 2011, с. 219.
- ↑ Mitford 2011, с. 226.
- ↑ Williams 1909, с. 452.
- ↑ Mitford 2011, с. 231.
- ↑ Williams 1909, с. 465.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Fraser, Antonia. Love and Louis XIV; The Women in the Life of the Sun King. London, Anchor Books, 2006. ISBN 0-7538-2293-8.
- Mitford, Nancy. The Sun King. London, Random House, 2011. ISBN 1448103487, 9781448103485.
- Symcox, Geoffrey. Victor Amadeus II: absolutism in the Savoyard State, 1675 – 1730. University of California Press, 1983. ISBN 978-0-520-04974-1.
- Williams, H. Noel. A Rose of Savoy, Marie Adelaide of Savoy, duchesse de Bourgogne, Mother of Louis XV. New York, Charles Scribner's Sons, 1909.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Princess Marie Adélaïde of Savoy в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |