Марш маньовър на Българската армия през 1885 г.

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Марш маньовър на Българската армия през 1885 г.
Сръбско-българска война
Информация
Период2-8 ноември 1885 г.
МястоЮжна граница – Западна граница на Княжество България
РезултатПобеда за Княжество България
ТериторияБалкански полуостров
Страни в конфликта
Княжество България Кралство Сърбия
Командири и лидери
майор Аврам Гуджев, подполковник Данаил Николаев
Сили
Западен корпус, Източен корпус

Марш маньовър на Българската армия през 1885 г. е марш-маньовър на Западния корпус и Източния корпус от Армията на Княжество България по време на Сръбско-българската война.

Прехвърлят се от българо-турската граница на българо-сръбската граница за защита на Сливнишката позиция и за провеждане на контранастъпление.

Оперативна обстановка[редактиране | редактиране на кода]

На 2 ноември 1885 г. започва Сръбско-българската война. Армията на Кралство Сърбия настъпва по направленията НишПиротСофия и ЗайчарВидин. Непосредствено застрашава столицата София.

Основните сили на Армията на Княжество България – Западният корпус (начело с майор Аврам Гуджев) и Източният корпус (наело с подполковник Данаил Николаев), са съсредоточени на българо-турската граница. Западният корпус е разположен в района КюстендилКадин мост и РадомирБобошевоДупница. Източният корпус е в района р. Арда – р. Тунджа – р. Марица.

Бойна задача[редактиране | редактиране на кода]

Българското командване оценява създалата се обстановка и разпорежда силите на Западния и Източния корпус да се изнесат от южната към западната държавна граница. Действието да се извърши с ускорен марш-маньовър, като се използва железопътната линия Търново СейменСаранбей. В останалите участъци на марша движението да се извърши пеша.

Марш-маньовър[редактиране | редактиране на кода]

Западният корпус е в непосредствена близoст до застрашената западна граница. Неговото прегрупиране се извършва бързо в рамките на 2-3 денонощия.

Източният корпус е с голямо отдалечение от западната граница. Щабът на корпуса разработва подробен план за прегрупиране. Първи преминава в движение вечерта на 2 ноември от ж. п. гара Пловдив Първи пехотен софийски полк. Спешава се на ж. п. гара Сарнбей и за 3 денонощия изминава 136 км, като вечерта на 5 ноември е на Сливнишката позиция. Девета харманлийска дружина от 2 до 7 ноември изминава пътя от Харманли до Сливница без изоставащ войник. Шести пехотен търновски полк получава заповед: Оставете раниците в обоза и следвайте непрекъснато към Сливница. Положението е критическо. Преминавайки през София, войниците викат Ура и повдигат духа на населението. По пътя е настигнат от Осми пехотен приморски полк. Рано сутринта на 8 ноември са на Сливнишката позиция и от движение се включват в започналото настъпление. Пета артилерийска батарея за 2 денонощия изминава 146 км и на 6 ноември незабавно се включва в боя при Сливица. Последователно пристигат и останалите подразделения и части на Източния корпус.

Марш-маньовърът осигурява натрупване на сили на Сливнишката позиция, условия за успешната и защита и преминаването в настъпление.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Съединението 1885 г., С., 1985, с. 141-142