Мице Чегански
| Мице Чегански | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
1875 г.
|
|---|---|
| Починал | 12 октомври 1970 г.
|
| Мице Чегански в Общомедия | |
Димитър Христов Мулов, известен като Мице Чегански[1], е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Вътрешната македонска революционна организация, воденски околийски войвода.[2]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Христов е роден в 1875 година във воденското село Чеган, тогава в Османската империя, днес Агиос Атанасиос, Гърция. Влиза във ВМОРО в 1903 година и участва в Илинденско-Преображенското въстание през лятото на същата година. Четник е при Тане Стойчев, Алексо Джорлев и Кръсте Льондев. След въстанието е воденски околийски войвода.
След Първата световна война участва във възстановяването на революционната организация. През 1920 година заедно с Георги Хазнатарски, Никола Хаджиев, Гоце Манолев, Петър Говедаров, Тома Радовски, Динчо Балкански, Илия Которкин и Кирил Лерински участва в дейността на митницата Попови ливади в Пирин. Целта е да се набират средства за дейността на организацията. Всички търговци са плащали мита, като най-важни са били приходите от дървен материал и животни за Гърция, тютюн и вино.[3] От май 1923 до 1926 година отново е воденски околийски войвода на ВМРО.[4] Организира околията и действа заедно с войводите Станко Тушински и Атанас Гандачки. Четите се сражават през юни 1923 година при Саракиново без жертви и същия месец при Дървош, като е убит четникът Георги Тубешков от Мачуково. През юни 1924 година при Смолари загива четникът Велчо Динев от Крушево. През август следва ново сражение във Воденско, а в Дойранско при сражение изчезва безследно четникът Трайко Иванов от Дебър.[5]
През 1924 година участва като делегат на Солунския окръжен конгрес на ВМРО и е избран за запасен член на окръжното ръководство.[6] На 25 април 1925 година е назначен за боеви инструктор в Мелнишка околия.[7] Мице Чегански става мелнишки околийски войвода и е такъв до месец март 1926 г.[8] След убийството на Александър Протогеров в 1928 година е в лагера на протогеровистите.[9][10] През 1929 година преминава в Битолско заедно с Георги Попхристов, Крум Петишев, Петър Ангелов и Андон Попщерев[11]. Мицe Чегански е арестуван през месец юли 1933 г. в София за неговата революционна дейност, като член на ВМРО от българската царска полиция. Мицe Чегански попада в изолационни лагери и затвори, заради членството си в организацията. Той подпомага германското настъпление в Гърция през 1941 г. като водач. Мице Чегански познава отлично пътищата и релефа в Егейска Македония. В края на 1951 година югославското правителство внася меморандум в ООН, в който населението в Пиринска Македония е обявено за „югославско малцинство“, преследвано и тероризирано от властите в София. Мицe Чегански подкрепя видните стари македонски революционери начело с Андон Кьосето – Велешанеца, Георги Попхристов – Кръстофореца, съпругата на обезглавения главен войвода в Костурско Васил Чекаларов – Олга Чекаларова и много други. Те се обявяват в специална декларация против югославските претенции. Мицe Чегански умира в град София през месец октомври на 1970 година от естествена смърт на достолепните 95 години.[12]
През януари 1970 година е награден с орден „За гражданска доблест и заслуга“, II степен, по повод годишнината от Илинденско-Преображенското въстание.[13]
Семейство[редактиране | редактиране на кода]
На 20 септември 1933 година Чегански попълва въпросник за установяване самоличност на лице в Дирекцията на полицията и дава пълна информация за своето семейство. В него той посочва, че е Мице Христов Мулов, роден 1878 година, месец октомври в село Чеган, Македония, местожителство в София, православно вероизповедание, народност българин, поданство българско, главно занятие общ работник, женен, съпруга: Донка Мицова Чеганска. Двамата имат четири деца: Цана 20 г., Зака 11 г., Фила 8 г. и Христо 5 г., баща Христо Мулов роден в с. Чеган (починал), майка Фила Краева родена в с. Чеган (починала), няма братя и сестри, влязъл в България през 1918 г. през граничен пункт Клисура, няма паспорт, няма билет за свободно пребиваване в България, няма лични документи, живее в София – Красно село, не е служил войник, не е осъждан, говори български език, няма образование – може да чете, развито телосложение, висок ръст, обло лице, мургав цвят на лицето, ниско чело, кестеняви очи, обикновен нос, нормални уши, обикновена уста, бръсната брада, разделени вежди, кестенява коса, небръснати мустаци, прическа коса права, няма особени белези. На същата дата Чегански декларира пред Дирекция на полицията, че в бъдеще няма да се занимава с никаква конспиративна, терористична или нелегална дейност в македонските национални борби в България.[14]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 67.
- ↑ Наумов, Анастас. За Мице Чегански // Бюлетин на Съюза на македонските културно-просветни дружества в България VII (11). София, СМКПДБ – Централно ръководство, Декември 1973. с. 28 – 30.
- ↑ Радовски, Александър. Комити от Македония. Сборник част 1. Велико Търново, Фабер, 2022. ISBN 978-619-00-1431-7. с. 16-17.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 108.
- ↑ Пърличев, Кирил. VІ конгрес на ВМРО (1925). София, Веда-МЖ, 2005. ISBN 954-8090-03-1. с. 136.
- ↑ Пърличев, Кирил. VІ конгрес на ВМРО (1925). София, Веда-МЖ, 2005. ISBN 954-8090-03-1. с. 27, 87-91.
- ↑ Тюлеков, Димитър. Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919-1934
- ↑ Радовски, Александър. Мице Чегански, Фабер, Велико Търново, 2020, стр. 80.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 518.
- ↑ Тюлеков, Димитър. Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919-1934
- ↑ Спомени на Георги Попхристов
- ↑ Радовски, Александър. Мице Чегански, Фабер, Велико Търново, 2020, стр. 8.
- ↑ Честване на герои-ветерани от Илинденската епопея // Бюлетин на Съюза на македонските културно-просветни дружества в България VI (1). София, СМКПДБ – Централно ръководство, 1970. с. 25.
- ↑ Радовски, Александър. Мице Чегански, Фабер, Велико Търново, 2020, стр. 10, 12 - 13.
