Мице Чегански

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Мицо Чегански)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мице Чегански
български революционер

Роден
1875 г.
Починал
октомври 1970 г. (95 г.)
Мице Чегански в Общомедия

Димитър Христов, известен като Мице Чегански[1], е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Вътрешната македонска революционна организация, воденски околийски войвода.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Григор Джинджифилов (1), Мице Чегански (2) и Васил от Воденско (3)
Четата на Мице Чегански
Блаже Видов, Петър Шанданов, Михаил Шкартов, Петър Трайков и Мице Чегански в изолационен лагер в Карлово след забраната на организацията, 1935 - 1936 г.

Христов е роден в 1875 година във воденското село Чеган, тогава в Османската империя, днес Агиос Атанасиос, Гърция. Влиза във ВМОРО в 1903 година и участва в Илинденско-Преображенското въстание през лятото на същата година. Четник е при Тане Стойчев, Алексо Джорлев и Кръсте Льондев. След въстанието е воденски околийски войвода.

След Първата световна война участва във възстановяването на революционната организация и от май 1923 до 1926 година отново е воденски околийски войвода на ВМРО.[2] Организира околията и действа заедно с войводите Станко Тушинки и Атанас Гандачки. Четите се сражават през юни 1923 година при Саракиново без жертви и същия месец при Дървош, като е убит четникът Георги Тубешков от Мачуково. През юни 1924 година при Смолари загива четникът Велчо Динев от Крушево. През август следва ново сражение във Воденско, а в Дойранско при сражение изчезва безследно четникът Трайко Иванов от Дебър.[3]

През 1924 година участва като делегат на Солунския окръжен конгрес на ВМРО и е избран за запасен член на окръжното ръководство[4]. На 25 април 1925 година е назначен за боеви инструктор в Мелнишка околия.[5] След убийството на Александър Протогеров в 1928 година е в лагера на протогеровистите.[6] През 1929 година преминава в Битолско заедно с Георги Попхристов, Крум Петишев, Петър Ангелов и Андон Попщерев[7].

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.67
  2. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 108.
  3. Пърличев, Кирил. VІ конгрес на ВМРО (1925), Веда МЖ, София, 2005, стр. 136.
  4. Пърличев, Кирил. VІ конгрес на ВМРО (1925), Веда МЖ, София, 2005, стр. 27, 87 - 91.
  5. Тюлеков, Димитър. Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919-1934
  6. Тюлеков, Димитър. Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919-1934
  7. Спомени на Георги Попхристов [1]
     Портал „Македония“         Портал „Македония