Мфангано

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мфангано
Mfangano
Mfangano Island OnEarth WMS.png
Сателитна снимка на остров Мфангано
Страна Flag of Kenya.svg Кения
Адм. единица Нянза
Акватория езеро Виктория
Площ 65 km²
Население (1999) 16 282 жители
250 души/km²
Най-висока точка Квитуту – 1694 m н.в.
Kenya relief location map.jpg
-0.4667° с. ш. 34.0167° и. д.
Местоположение в Кения

Мфангано (на английски: Mfangano) е най-големият остров на Кения, разположен в източната част на езерото Виктория. Това е скалист и стръмен остров с неравен терен, намиращ се в близост до входа на залива Уинам. Общата му площ е 65 km2, a най-високата му точка е връх Квитуту, разположен в източната част на острова с надморска височина 1694 m. Населението към 1999 е било 16 282 души. Административно островът е едно от петте поделения на окръг Суба, който е част от провинция Нянза. Известен е с геометричните си скални рисунки от преди около 2000 години.[1][2]

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Островът се издига стръмно над водите на езерото Виктория, а склоновете му са обрасли с екваториална растителност. Най-високият му връх се извисява на около 300 метра над нивото на езерото и завършва със стръмни червеникави скали. Бреговете са опасани с черни скали, плажове с тъмен вулканичен пясък, тесни ивици от тръстика и високи единични смокинови дървета. Малки селца са разположени както по тесните брегови ивици, така и по склоновете на планината. Тесни пътища се изкачват нагоре по стръмнините, почвата е плитка и скалиста, а по най-високите склонове се виждат изсъхнали маслинови дръвчета. В южната част на острова климатът е малко по-сух, а растителността – гъста и трънлива. Срещат се акациеви дръвчета, храсти от Phyla canescens и Lantana camara. В северните и западните части количеството на дъжда е малко повече и горите са по-разнообразни.[3] Тук могат да се видят алое, различни видове орхидеи, жасмин, кактус канделабър.[4]

Наименование[редактиране | редактиране на кода]

Островът е получил името си от думата „okuwangana“, което означава място, където хората се обединяват. Вероятно това е следствие от факта, че тук са намерили убежище групи от племето суба (абасуба), прогонени от местата където са живели от по-многобройните луо.[5]

Местните абасуба наричат острова Ivangano, което означава примирие. Това име островът получава след ХVІІ век, когато враждите между местните племена стихват и е извършена церемония за помирение. По това време абасуба дават обещание да живеят в мир и да спазват ценностите на помирение и прошка в рамките на собствената си общност и извън нея. Това обещание се спазва от племената и до наши дни.[3]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Абасуба пристигат на острова преди около 200 години, напускайки Уганда.[6] Преди тук да се настанят суба и луо, преди около 4 до 11 поколения, островът е бил обитаван от племената уисоколуа, какимба-уирамба, уасамо, уагире, уакула, уакинга, уакисори, уакисаси, уаози, уалунду, уиокия, уалоуа, уаганда и уакиая. Основната част от населението на острова сега принадлежи към народа суба, част от източноафриканските народи банту. В източната част живеят предимно хора от племето луо. Абасуба са силно повлияни от доминиращите на острова луо чрез контакти и смесени бракове.[5]

Езиците, които се говорят са суба, луо, суахили и английски.[1] Като резултат от асимилацията на абасуба от луо езикът суба почти е изчезнал. През 2003 г. е включен в Червената книга на застрашените езици на ЮНЕСКО.[7]

Бит и поминък[редактиране | редактиране на кода]

Хора от народа луо на риболов в ез. Виктория

Основният поминък на населението е предимно риболов и земеделие. Риболовът се извършва с многоцветни ръчно изработени лодки, тип кану, понякога снабдени с платна. Част от уловената риба се изнася в големите градове на Кения и даже в Европа. Земеделските производители обработват малки парчета земя и отглеждат царевица, просо, маниока, боб и плодове. Овощните градини са заети главно с портокали и банани. Животновъдството е представено от едър рогат добитък, кози, овце, патици и кокошки.[3][7]

Общността на абасуба е разделена на 14 клана, всеки от които има различни отговорности по отношение на ритуалите. Някои отговарят за предизвикването на дъжд, други – за прочистването и т.н. Всеки от тях има свои собствени и различни отношения с останалите кланове. В културата на племената обрязването е важна и задължителна церемония. Само обрязаните мъже могат да бъдат войни и да участват във военни сблъсъци или пък да посещават свещените места.[7]

Племената бързо се адаптират към нововъведенията. Отдавна жилищата им се покриват с ламарина вместо с традиционната слама, която трудно се поддържа и става все по-оскъдна в околността. Телевизията и мобилните телефони също са намерили широко разпространение из острова.[7]

Главното и най-голямо селище на острова е Сена, достъпно преди всичко по вода.[2] Абасуба са много мобилни като основно се придвижват с лодки, с които извършват и голяма част от търговията си.[7] Поради липса на пътища придвижването по острова става с велосипеди и мотоциклети.[3] Съвсем наскоро на острова започва да се прокарва първият път, изграждан като обиколка по периферията му. През 2007 г. са построени началните 500 m и на 2 февруари по тях преминава първата кола.[1][2] Съществува и една къса неасфалтирана писта за кацане на малки самолети.[1]

Скални рисунки[редактиране | редактиране на кода]

Мфангано е известен със скалните си рисунки в геометричен стил, които са на повече от 2000 години и за които се смята, че са създадени от народа туа, наричан още батуа. Това са племена от ловци-събирачи, принадлежащи към групата на пигмеите и обитавали териториите край Великите африкански езера. Информацията за тях е много оскъдна. Скалните рисунки представляват основно концентрични кръгове, изпълнени в два или три цвята – главно бяло, черно и червено. Те са типични за тъй нареченото „туа изкуство“, разпространило се от Северна Кения до Северен Мозамбик, а в някои случаи достигащо чак до река Замбези[5], с които изобилстват териториите по островите и около езерото Виктория. Скалните рисунки представляват някои от най-ранните артистичните изяви на човешкия род и затова са изключително ценни.[6] Абасуба отдавна са приели, че това е изкуството на техните собствени предци.[7]

Куитоне – Това е местност, която се намира в северната планинската част на острова. Скалните рисунки тук са разпръснати под надвесените склонове на хълма Итоне по протежение на около 40 метра. Скалите са изрисувани на височина от около 3 m над околния терен. Рисунките се състоят от редуващи се концентрични черни и бели кръгове и елипси, пресечени на някои места с линии, наподобяващи спици на колело. Под тях има нещо като вдлъбнат перваз, на който се предполага, че са поставяни храна и вода, а проучванията доказват продължителна човешка употреба. Скалните рисунки са свързани с митологията на острова, чудотворни и свръхестествени събития и се предполага, че край тях са извършвани ритуали основно за предизвикване на дъжд.[5] Въпреки че в Куитоне вече не се извършват церемонии, счита се, че дърветата около мястото са свещени и не се секат.[6]

Мауанга – Местност в планинската част до входа на една от пещерите, където почти същите скални рисунки покриват площ от около 8 m2. Скалите са изпъстрени отново с концентрични кръгове, преливащи от бяло към черно и често застъпващи се един друг, както и рисунки, напомнящи слънца с лъчи. В основата им се намира природно образувание, наподобяващо следи от пръсти и известно като „Ръката на Бога“. Племената на острова вярват, че Ръката на Бога има лечебни свойства и много болни идват тук за да се докоснат до нея. Старейшините са убедени, че концентричните кръгове са изрисувани от техните далечни предци и представляват щитове, с които едновременно да се предпазват и да плашат враговете.[5] Твърдят, че картините са били използвани до 1980 г. в церемонии за предизвикване на дъжд, като червените кръгове символизират Луната, а белите – Слънцето.[6] Отдават скалните рисунки на своите прабаби, въпреки че са правени със сигурност много преди абасуба да се заселят на острова.[6]

Кактус-канделабър

Чашковидни вдлъбнатини и скални гонгове – В някои части на острова се намират интересни изкуствени образувания във вид на чашковидни вдлъбнатини в скалите. Предполага се, че са използвани за ритуални цели, вероятно по време на инициация. Такива форми се намират по целия свят, включително и в България и се смятат за едни от най-старите форми на скално изкуство, предхождащи всички останали. Често тези вдлъбнатини са направени около т.нар. скални гонгове. Те представляват балансиращи един върху друг по-големи или по-малки скални късове с естествен резонанс. Когато се ударят с камък издават звук с определен тон наподобяващ гонг, като всеки от тях звучи в различна тоналност. Ритмичното им почукване издава серия от тонове, които се чуват на голямо разстояние. Много такива гонгове са намерени по островите в езерото Виктория, в Националния парк Серенгети в Танзания и в региона на планината Кения. Известно е, че в други части на Африка тези гонгове се използват за гадателски цели.[6]

Вярвания[редактиране | редактиране на кода]

На острова присъстват 36 различни видове свещени места, 19 от които са запазени непокътнати. Макар и останалите 17 да са унищожени, тяхната история все още се разказва от старейшините и възрастните хора в племената. Повечето от тези обекти са свързани с измолване на дъжд и представляват непосредствената връзка между хората и боговете. Местните хора вярват например, че свещените горички ги предупреждават за предстоящи опасности като издават някакви по-особени шумове, или пък потъват в мъгла. В тези случаи общността се опитва да успокои духовете с жертвоприношения на животни. Свещените гори се населяват от предците на племето абасуба, които насаждат дисциплина и единство сред местните хора.[5]

Според вярванията отивайки при рисунките в Куитоне, хората могат да разговарят с предците си, но при строго спазени предварително правила. Преди това е забранено да се изрича името на местността, намерението за посещение трябва да се запази в тайна и за известно време се изисква въздържание от секс. Ако всички изисквания не са изпълнени, вместо среща с прадедите, хората ще видят само скалните рисунки.[6]

Според разказите на старите хора, пещерата Мауанга е послужила за подслон на клана Уагимбе при тяхната битка с Уасаки преди около 200 години. Тогава жените Уагимбе се преоблекли с мъжки дрехи, хванали оръжия и излезли пред входа на пещерата. У Уакаси се създало убеждението, че противниковите войни са два пъти повече и те позорно напуснали битката. Абасуба все още посещават пещерата за да молят предците си за победа или помощ при различни начинания.[6]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Портал
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.