Свети Йоан Предтеча Външни
| „Свети Йоан Предтеча“ Έξω Πρόδρομος | |
 | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Гърция |
| Населено място | Негуш |
| Религия | Вселенска патриаршия |
| Епархия | Берска, Негушка и Камбанийска |
| Архиерейско наместничество | Негуш |
| Изграждане | 1844 г. |
| Статут | паметник на културата |
| Състояние | действащ храм |
„Свети Йоан Предтеча“, наречена Външни, за да се различава от „Свети Йоан Предтеча Вътрешни“ (на гръцки: Τιμίου Προδρόμου, Έξω Πρόδρομος), е възрожденска православна църква край южномакедонския град Негуш (Науса), Егейска Македония, Гърция.[1][2]
Местоположение[редактиране | редактиране на кода]
Храмът е разположен на 6 km извън Негуш по пътя за Голема река (Родохори) в местността Кукули.[1][2]
История[редактиране | редактиране на кода]
Първоначално църквата е католикон на манастир. Манастирът е основан в VII век, но многократно е разрушаван.[3] Документ говори за основаването на манастира в 1785 година. По време на Негушкото въстание в 1822 година манастирът е разрушен от османците. Църквата е възстановена, но нов пожар в 1842 година я унищожава. В 1844 година, както е отбелязано в надпис на западния трегер е възстановена с помощта на жителите на Воден и околните селища. Надписът гласи:[2]
| „ | Ο πάνσεπτος ούτος Ναός του Τιμίου Προδρόμου ανοικοδομήθη ως πυρποληθείς το 1844 σωτήριον έτος αρχιερατεύοντος της επαρχίας Βοδενών του αοιδίμου Κύρου Μελετίου και ηγεμονεύοντος της σεβάσμιας ταύτης μονής Ανθίμου.[2]
Пресветият този храм на Светия Предтеча се възстанови от пожара в 1844 година при архиерейството на Воденска епархия на прославения господин Мелетий и игуменството на почитания този манастир Антим. |
“ |
По време на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония е база на гръцките андартски чети, като осигурява провизии и подслон на четниците от цяло Воденско. Затова вна 14 юни 1905 година български чети правя неуспешен опит да го запалят. На 26 юли 1905 година обаче българите избиват монасите и запалват част от килиите изгарят. Манастирът е възстановен, но през май 1906 година български чети го изгарят отново. След възстановяването си в 1912 – 1913 година работи като енорийски манастир.[2]
При преброяването от 1928 година има 1 калугер, а при това в 1940 година - 4.[4]
В 1942 – 1943 година манастирът отново пострадва при сблъсък на комунистическите партизани от ЕЛАС с окупационни сили. По време на окупацията светите мощи от манастира са прехвърлени във Воден.[2] Възстановен е като женски манастир на 29 септември 1995 година.[3][2]
На 2 октомври 1985 година църквата е обявена за защитен паметник.[1]
Архитектура[редактиране | редактиране на кода]
Храмът има две строителни фази – първата е изграждането на основния наос, а втората – на нартекса и женската църква. Но поради честите изгаряния и възстановявания на манастира не е възможно определянето на точните дати. Представлява трикорабна правоъгълна сводеста базилика с три купола над средния кораб. Размерите на храма са 18,08 Χ 9,70 m. На запад има нартекс, а на изток полукръгла апсида на изток, украсена със слепи арки.[5] При строежа са употребявани мраморни антични фрагменти.[1]
Живопис[редактиране | редактиране на кода]
Иконостасът е обикновен, триделен и има осем големи царски икони в един и същи стил, датирани 1844 година. Авторите са Георги Зограф Воденски (Γιώργι ζωγράφου Βοδενότις), Георги Бояджи (Γεώργιος Βογιατζής) и вероятно монасите зографи Димитър и Даниил. Иконите нямат висока художествена стойност.[5]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г ΥΑ ΥΠΠΕ/Β1/Φ36/31674/683/8-8-1985 - ΦΕΚ 596/Β/2-10-1985 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2022-06-01. Посетен на 14 октомври 2014.
- ↑ а б в г д е ж Κύρου, Νίκος, Ολυμπία Τσίτση (Επιμέλεια). Οι εκκλησίες της Νάουσας. Πρόγραμμα Περιβαλλοντικής Εκπαίδευσης Σχ. έτους 1999 – 2000. Νάουσα, 3ο Γυμνάσιο Νάουσας, 2005. σ. 49. Архив на оригинала от 2018-05-15 в Wayback Machine.
- ↑ а б Ιερά Μονή Προδρόμου Ναούσης // Ιερά Μητρόπολη Βεροίας, Ναούσης και Καμπανίας. Архивиран от оригинала на 2022-07-15. Посетен на 31 май 2014.
- ↑ Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 36. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б Κύρου, Νίκος, Ολυμπία Τσίτση (Επιμέλεια). Οι εκκλησίες της Νάουσας. Πρόγραμμα Περιβαλλοντικής Εκπαίδευσης Σχ. έτους 1999 – 2000. Νάουσα, 3ο Γυμνάσιο Νάουσας, 2005. σ. 50. Архив на оригинала от 2018-05-15 в Wayback Machine.
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||
