Откриване и изследване на Гренландия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Хронологична таблица за откриване и изследване на Гренландия
Години Име на откривател, изследовател Направени открития и изследвания
около 900 Гунбьорн Улфсон Първо плаване към източните брегове на Гренландия
981-985 Ерик Торвалдсон Откриване и изследване на южните (981) и югозападните брегове (982-983) и основаване на първи викингски селища на острова (985)
до 60-те години на ХІІІ в. викингски колонисти Откриване и изследване на западните брегове до 74° с.ш. и залива Диско
1585–1586 Джон Дейвис Откриване на Готхоб фиорд 64°50′ с. ш. 51°00′ з. д. / 64.833333° с. ш. 51° з. д. в Югозападна Гренландия и протока Дейвис (1585). Плаване покрай югозападното крайбрежие на Гренландия до 68º с.ш. (1586)
1605 Джон Канингъм (1575–1651) Откриване на остров Кристиан ІV (60°00′ с. ш. 43°35′ з. д. / 60° с. ш. 43.583333° з. д.), близо до югоизточното крайбрежие и изследване на западното крайбрежие до 69º 10` с.ш. (залива Диско)
1607 Хенри Хъдсън Откриване на Земя Хъдсън, на 74º с.ш., на източното крайбрежие
1616 Робърт Байлот, Уилям Бафин Откриване на западния бряг между 72 – 76º с.ш., залива Мелвил, п-ов Хейс (76 – 78º 45` с.ш.) и южния вход на протока Смит
1652 Дейвид Данел Откриване и изследване на югоизточното крайбрежие между 64º и 65º30` с.ш., в т.ч. островите Йенс Мунк (65º 40` с.ш.), Орстед (65º 10` с.ш.) и Данеборг (65º 20` с.ш.). Изследване на югозападното крайбрежие до 66º 30` с.ш.
1654 Гел Хамке Откриване на залива Гел Хамке на източното крайбрежие и остров Клаверинг (74°17′ с. ш. 21°05′ з. д. / 74.283333° с. ш. 21.083333° з. д.) в него
1655 Брур Рейс Откриване на най-източната точка на п-ов Земя Хъдсън – нос Брур Рейс (73°31′ с. ш. 20°23′ з. д. / 73.516667° с. ш. 20.383333° з. д.) и остров Бонтеку (73°07′ с. ш. 21°22′ з. д. / 73.116667° с. ш. 21.366667° з. д.) на входа на фиорда Франц-Йосиф
1671 Ламберт Откриване Земя Ламберт, на източното крайбрежие, на 79º10`с.ш.
1722–1723 Ханс Егеде Изследване на югозападното крайбрежие между 60° и 64° с.ш. и основаване на град Готхоб (1722)
1729 Клаус Порс Изследване на западното крайбрежие от 64º с.ш. до Северната полярна окръжност
1734–1742 Якоб Северин (1691–1753) Изследване на западното крайбрежие от 64º до 70° с.ш. и основаване на градовете Кристиансхоб (Куасигиангуит, 1738, 68º 49`с.ш.), Якобсхавн (Илулисат, 1741, 69º 13` с.ш.) и Фредериксхоб (Паамиут, 1742, 61º 59` с.ш.)
1751–1752 Педер Вале Изследване на югозападното крайбрежие на югоизток от Фредериксхоб (Паамиут) (1751) и южното крайбрежие до 61º с.ш. (1752)
1786 Кристиан Егеде Откриване на Гюленлевис фиорд (64°20′ с. ш. 40°50′ з. д. / 64.333333° с. ш. 40.833333° з. д.) на югоизточното крайбрежие
1817 Уилям Скорсби Откриване на големия залив Скорсби (70°20′ с. ш. 24°00′ з. д. / 70.333333° с. ш. 24° з. д.) на източното крайбрежие
1818 Джон Рос, Уилям Едуард Пари, Джеймс Кларк Рос, Едуард Сабин Изследване на западното крайбрежие, вторично откриване на залива Мелвил (североизточната част на Бафиновия залив) и вторично откриване на южния вход на протока Смит
1822 Уилям Скорсби Изследване на източното крайбрежие между 74º 06` и 69º 13` с.ш. и откриване на п-ов Земя Скорсби (на север от залива Скорсби)
1823 Едуард Сабин, Дъглас Чарлз Клаверинг (1794–1827) Провеждане на гравиметрични измервания покрай източните брегове на Гренландия и откриване на остров Сабин (74°35′ с. ш. 18°58′ з. д. / 74.583333° с. ш. 18.966667° з. д.) (Едуард Сабин). Изследване на част от източния бряг, вторично откриване на остров Клаверинг (74°18′ с. ш. 21°06′ з. д. / 74.3° с. ш. 21.1° з. д.), а на север от него – откриване на остров Шанън (75°10′ с. ш. 18°20′ з. д. / 75.166667° с. ш. 18.333333° з. д.) (Дъглас Клаверинг)
1829–1830 Вилхелм Август Гро Първо скициране на югоизточното крайбрежие (Бряг Крал Фредерик VІ), от нос Фарвел (59º46`с.ш.) до остров Данеборг (65º20`с.ш.)
1848–1864 Хенрик Йохан Ринк Завършване в общи линии на изследването и картирането на западното и южно крайбрежие на острова
1852 Едуард Огъстъс Инглфилд Първо проникване в протока Смит, разделящ остров Елсмиър от Гренландия, изследване на Китовия залив (77º 30` с.ш., на северозападното крайбрежие на Гренландия) и откриване на продължението му, тесния залив Инглфилд и водещите към него протоци Валсун и Мърчисън, отделящи двата острова от Гренландия, откриване на островите Нортъмбърланд на запад и Хърбърт на изток и достигане в протока Смит до 78º35`с.ш., рекордна за това време географски ширина
1853–1854 Илайша Кент Кейн, Айзък Израел Хейс, Ханс Хендрик (1834–1889), Уилям Мортън Илайша Кент Кейн: Откриване на Басейна Кейн (на север от протока Смит) и ледника Хумболт, спускащ се в залива Пибоди в Северозападна Гренландия (1853–1854). Ханс Хендрик: Изследване на югоизточните, източните и североизточните брегове на Басейна Кейн и откриване на южното крайбрежие на п-ов Земя Вашингтон (в Северозападна Гренландия) и протока Кенеди (на запад от полуострова), в който достига до 81º 22` с.ш. (1854). Уилям Мортън: Откриване на залива Пибоди (79° с. ш. 66° з. д. / 79° с. ш. 66° з. д.), край северозападния бряг на Гренландия (1854)
1860 Айзък Израел Хейс, Ханс Хендрик Изследване на северния купол на Гренландия в района на п-ов Хейс
1869–1870 Карл Колдевей, Юлиус Пайер Изследване на източното крайбрежие между 73º и 77º с.ш. и откриване на остров Кун (74°50′ с. ш. 20°16′ з. д. / 74.833333° с. ш. 20.266667° з. д.), протока, отделящ го на запад от Гренландия, Бряг Земя Пайер, нос Бисмарк (76°41′ с. ш. 18°32′ з. д. / 76.683333° с. ш. 18.533333° з. д.), остров Голям Колдевей (76°20′ с. ш. 18°50′ з. д. / 76.333333° с. ш. 18.833333° з. д.), залива Дов (76°30′ с. ш. 20°20′ з. д. / 76.5° с. ш. 20.333333° з. д.), Земя Кайзер Вилхелм (75 – 76º с.ш.) и Франц Йосиф фиорд (73°30′ с. ш. 24°12′ з. д. / 73.5° с. ш. 24.2° з. д.)
1870, 1883 Адолф Ерик Норденшелд Изследване на западните вътрешни райони на Гренландия
1871 Чарлз Френсис Хол, Ханс Хендрик, Джоузеф Ебербинг Откриване на Басейна Хол, протока Робсън, море Линкълн, в което плава на север до 82º 26` с.ш., п-ов Земя Хол (в Северозападна Гренландия), залива Нюмън (81°45′ с. ш. 59°00′ з. д. / 81.75° с. ш. 59° з. д.), п-ов Земя Нюебое (81°50′ с. ш. 56°00′ з. д. / 81.833333° с. ш. 56° з. д.) и ледника Петерман, спускащ се от юг в Басейна Хол
1875–1876 Джордж Нерс, Албърт Маркам, Л. А. Бомон Джордж Нерс: Свободно плаване на север в море Линкълн до 82º 24` с.ш. (1875). Албърт Маркам: Достигане със ски до 83º 20' 26“ с.ш. (1876). Л. А. Бомон: Откриване на участък от крайбрежието на Гренландия, граничещо с море Линкълн от протока Робсън на изток-североизток до Земя Нерс, в т.ч. Земя Вулф (разположена между фиордите Шерард Осбърн на югозапад и Виктория на североизток) и малкия остров Бомон (82°47′ с. ш. 50°01′ з. д. / 82.783333° с. ш. 50.016667° з. д.), на север от Земя Вулф (1876)
1876, 1880–1881 Густав Холм Подробно геоложко изследване на югоизточното крайбрежие на юг до нос Фарвел (59º 45` с.ш., най-южната точка на Гренландия)
1883–1885 Густав Холм Изследване на югоизточното крайбрежие от нос Фарвел до нос Густав Холм (66º 30` с.ш.)
1888 Фритьоф Нансен, Ото Свердруп Първо пресичане на ледения купол на Гренландия от изток на запад по 64° с.ш.
1888–1890 Георг Карл Амдруп Изследване на участък от източния бряг между Северната полярна окръжност и 72º с.ш., с изключение на залива Скорсби
1891–1892 Карл Рюдер Завършване на изследването на залива Скорсби и откриване двата големи полуострова – Земя Госе (70°15′ с. ш. 27°30′ з. д. / 70.25° с. ш. 27.5° з. д.) и Земя Реклан (71°00′ с. ш. 26°30′ з. д. / 71° с. ш. 26.5° з. д.) и големия остров Земя Милн (75º 35` с.ш.)
1891–1893 Ерих фон Дригалски Геофизични и географски изследвания на западното крайбрежие и на континенталния ледник
1892–1895 Робърт Пири Комплексни физикогеографски изследвания на Северна Гренландия (1892–1895). Първо двойно пресичане на Северна Гренландия от Земя Прудхо (на север от залива Инглфилд) в североизточно направление до Индепенденс фиорд (82°05′ с. ш. 30°00′ з. д. / 82.083333° с. ш. 30° з. д.) и откриване на север от него на п-ов Земя Пири с планината Рузвелт (1892)
1898 Алфред Натхорст Изследване на фиорда Франц Йосиф (на източното крайбрежие и откриване на п-ов Земя Андре (73°40′ с. ш. 26°00′ з. д. / 73.666667° с. ш. 26° з. д.), фиорда Конг Оскарс (Крал Оскар 72°20′ с. ш. 23°40′ з. д. / 72.333333° с. ш. 23.666667° з. д.), полуостровите Земя Зюс и Земя Натхорст и група острови, в т.ч. Имер (73°10′ с. ш. 24°20′ з. д. / 73.166667° с. ш. 24.333333° з. д.) и Трейл (72°35′ с. ш. 23°20′ з. д. / 72.583333° с. ш. 23.333333° з. д.)
1900 Робърт Пири Изследване на цялото северно крайбрежие на североизток от протока Смит и откриване на северното крайбрежие на п-ов Земя Пири и нос Морис Джесъп (83°38′ с. ш. 32°40′ з. д. / 83.633333° с. ш. 32.666667° з. д., най-северната точка на световната суша)
1902–1932 Кнуд Расмусен, Йохан Петер Кох Девет експедиции в Гренландия: 1902–1904 – северозападното крайбрежие (залива Мелвил); 1906–1908 – в Северозападна Гренландия (около протока Смит); 1912 – двойно пресичане на северния леден купол, от залива Инглфилд до Датския фиорд и обратно и доказване, че Земя Пири е полуостров; 1915–1918 – две експедиции за изследване на фиордите на Северозападна Гренландия (дотогава са известни само устиевите им части) и полуостровите между тях до фиорда Де-Лонг (83°05′ с. ш. 40°00′ з. д. / 83.083333° с. ш. 40° з. д.) на изток, в т.ч. Земя Нансен и п-ов Земя Вулф; 1919 – етнографски изследвания на остров Ангмагсалик в Югоизточна Гренландия; 1931 – в Югоизточна Гренландия; 1932 – в Североизточна Гренландия
1905 Филип Робер (Херцог Орлеански) Откриване на част от източното крайбрежие на север от нос Бисмарк (76°40′ с. ш. 18°30′ з. д. / 76.666667° с. ш. 18.5° з. д.) на юг до 78º 17` с.ш. на север – Земя Херцог Орлеански, в т.ч. остров Ил дьо Франс (77º 45` с.ш.) и Френските о-ви (78º 50` с.ш.)
1906–1907 Лудвиг Мюлиус-Ериксен, Йохан Петер Кох Откриване и картиране на най-североизточните части на Гренландия, в т.ч. фиорда Шер (77°25′ с. ш. 19°40′ з. д. / 77.416667° с. ш. 19.666667° з. д.), п-ов Земя Германия и на север от него о-вите Ховгор (79°50′ с. ш. 18°30′ з. д. / 79.833333° с. ш. 18.5° з. д.) и Норвежките о-ви (79°15′ с. ш. 18°00′ з. д. / 79.25° с. ш. 18° з. д.) (1906). Откриване на фиорда Инголф (80°35′ с. ш. 17°22′ з. д. / 80.583333° с. ш. 17.366667° з. д.), п-ов Земя Холм (на юг от фиорда), североизточния полуостров на Гренландия – Земя Кронпринц Кристиан (81º с.ш., на север от фиорда) с нос Североизточен (81°25′ с. ш. 11°45′ з. д. / 81.416667° с. ш. 11.75° з. д., най-източната точка на Гренландия), Датския фиорд (81°17′ с. ш. 21°22′ з. д. / 81.283333° с. ш. 21.366667° з. д.), в устието му – островите Принцеса Маргрет (82°00′ с. ш. 17°55′ з. д. / 82° с. ш. 17.916667° з. д.) и Принцеса Тира (81°57′ с. ш. 19°07′ з. д. / 81.95° с. ш. 19.116667° з. д.), п-ов Земя Мюлиус-Ериксен (81°30′ с. ш. 23°10′ з. д. / 81.5° с. ш. 23.166667° з. д.), на запад от него – фиорда Хаген (81°44′ с. ш. 24°17′ з. д. / 81.733333° с. ш. 24.283333° з. д.) и устието на Индепенденс фиорд (82°05′ с. ш. 27°40′ з. д. / 82.083333° с. ш. 27.666667° з. д.) (1907)
1910 Е. Микелсон Изследване на източния край на ледения купол между 76° и 80° с.ш.
1912 Алфред дьо Кервен (1879–1927) Пресичане на Гренландия в югоизточно направление между 70° с.ш. и Северната полярна окръжност
1912–1913 Йохан Петер Кох, Алфред Вегенер 1912: Геофизични изследвания на източното крайбрежие в района на залива Дов (73°30′ с. ш. 20°20′ з. д. / 73.5° с. ш. 20.333333° з. д.); 1913: Пресичане на Гренландия в югозападно направление от залива Дов до залива Упернивак (72°55′ с. ш. 54°50′ з. д. / 72.916667° с. ш. 54.833333° з. д.), между 76°-73º с.ш.
1921–1923 Лауге Кох Завършване на откриването на бреговата линия на Гренландия и точно картиране на северното крайбрежие на гигантския остров
1926–1936 Жан Батист Шарко, Лорънс Гулд Мащабни топографски заснемания и картирания на големи участъци от крайбрежието на острова
1927–1937 Лауге Кох Изследване на Централна Гренландия между 71º и 76ºс.ш. и североизточните части на острова, където се организират постоянни полярни бази
1929 Вивиан Фукс Първи мащабни геоложки проучвания на острова
1930 Хенри Уоткинс Комплескни физикогеографски изследвания в района на Северната полярна окръжност, откриване на хребета Уоткинс с връх Гунбьорн (3700 м), най-високата точка на Арктика
1930–1931 Алфред Вегенер Първо зимуване в центъра на ледения купол на острова
1931 Джон Раймил Пресичане на Гренландия от изток на запад, от Ангмагсалик до Холстейнборг по 67º с.ш.
1934 Мартин Александър Линдзи (1905–1981) Пресичане на Гренландия от запад на изток по 70ºс.ш., близо до 30ºз.д. завиване на югозапад, изследване на Земя Кристиан ІХ, в т.ч. хребета Уоткинс и планината Форел и достигане до Ангмагсалик
1949–1951 Пол Емил Виктор (1907–1995) Изследване на вътрешния леден щит и трикратно пресичане на острова от запад на изток и обратно и първо меридиално пресичане на цяла Гренландия

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]