Петър Алексиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Петър Алексиев
Български опълченец 1877 – 1878 г., Руски офицер 1873 – 1917 г., офицер в Червената армия 1917 – 1922 г.
Роден
Петър Тодоров Алексиев
23 януари 1848 г.(1848-01-23)
Починал

Националност Българин
Въоръжена борба
Кауза Българска нацонал-освободителна кауза, руска кауза, съветска кауза
Подкрепял Руска империя, освобождение на България от турско робство, Русофилство в България, РСФСР и СССР
Противник на Османска империя, Япония, Германска империя, Австро-Унгария, Бяла гвардия.
Участник в Руско-турска война (1877 – 1878): Шипченска битка (август 1877), Шипченска битка (септември 1877), Битка при Стара Загора, Руско-японска война 1904 – 1905, Първа световна война 1914 – 1917 г., Гражданска война в Русия 1917 – 1922 г.
Активна дейност 1873 – 1922 г.
Известен с раняване в ченето (1877), участие в Русофилския преврат 1886 г.
Награди орден „За храброст“, орден „Свети Георги“ ( Георгиевски кръст за храброст), орден „Свети Владимир“, орден „Света Ана“, орден „Свети Станислав“, орден „Червено знаме“ и медали.
Прякор Патриархът (в руската императорска армия), Петър Солдатинът (в опълчението), Старецът (в Червената армия)

Петър Тодоров Алексиев е български опълченец, руски офицер и революционер през периода на османското владичество.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Петър Алексиев е роден на 23 януари 1848 г. в гр. Болград, Бесарабия, но е внук и син на преселници от ямболското село Бояджик и Източна Тракия, избягали оттам през 1830 г. след поредната Руско-турска война. Съученик на генерал Данаил Николаев, той завършва гимназията в Болград през 1867 г., след което постъпва в Одеското Пехотно училище, което завършва през 1873 г. с чин поручик в Руската императорска армия, след което командва рота в Одеския военен гарнизон. Увлича се по българската национално-освободителна кауза. Чете автори, забранени в Русия към които го увлича собствения му командир подполковник Михаил Петряев. Въпреки това е повишен в щабскапитан през 1874 г. През 1877 г., когато Русия обявява война на Османската империя, Петър Алексиев подава молба до командира на Одеския гарнизон да бъде прехвърлен в Българското опълчение, излизайки в отпуск запазва службата си в руската армия и той става опълченец в Руско-турската освободителна война и през войната преселва заедно с руската армия семейството си в Северна Добруджа. Участва в сражението при Шипка и е удостоен от император Александър II с Георгиевски кръст за храброст, изгубвайки в сражението цялото си чене.

През 1879 г. се завръща от отпуск отново в Руската армия, но получава още 2 години отпуск по болест заради ченето си. След освобождението живее за известен период в поробената от Румъния Северна Добруджа в с. Алибекьой, но е прогонен от румънските власти за подписана от него и 10 български първенци петиция до румънското правителство Северна Добруджа да бъде върната на България. След изгонването му от Румъния живее за няколко години във Варна като преселва там и съпругата си и двамата му сина. По време на режима на пълномощията 1881 – 1882 г. подкрепя руските генерали министър-председатели на България Леонид Соболев с когото лично се познават от Русия и Александър Каулбарс.

Когато 1886 г. е извършен военния преврат свалил от власт княз Александър Батемберг Петър Алексиев подкрепяйки преврата (близък е с капитан Анастас Бендерев с когото са в постоянна връзка) и все още в състава на руската армия е назначен от детронаторите за управляващ временната тяхна власт във Варна. Но след контрапреврата на Стефан Стамболов и подполковник Сава Муткуров във Варна противниковите на Алексиев сили взимат връх и в града влизат български княжевски войски. За да се спаси в последния момент, облечен вече във военната си униформа на офицер от руската армия, Петър Алексиев тайно се измъква от Варна оставяйки съпругата си и синовете си там, качвайки се на руски боен кораб, акостирал предния ден за да защити проруското управление на детронаторите на княз Александър и с него заминава за Одеса където отново постъпва в руската армия и след 6 месеца е изпратен да учи в Николаевската артилерийска академия в Петербург.

Завършва академията с чин майор през 1892 г. и е изпратен да служи в гр. Казан където командва артилеристка бригада. Но през 1900 г. е назначен за командир на батальон в 5 сибирски корпус. Участва в избухналата и водена през 1904 – 1905 г. Руско-японска война където за проявление на храброст на Мукденското направление е повишен в чин подполковник и смъртта на зам. командващия корпуса го издига през октомври 1904 г. до зам. командир на 5 ти сибирски корпус на Руската армия. Макар и на на напреднала възраст след войната продължава да е зам. командир на корпуса и през Първа световна война, когато е изпратен да води настъпление срещу германците в западните части на Руската империя. През 1916 г. корпуса е прехвърлен в Смоленск където го заварва Октомврийска революция, която той подкрепя. За награда съветската власт го произвежда в полковник и след като е военен инструктор той постъпва в Червената армия година по късно. Участвува в боевете с белогвардейците в Смоленск където му излиза прозвището „Стареца“.

Умира на 31 декември 1922 г. от инфаркт по време на изпълнение на бойна задача в гр. Смоленск където е и погребан на местното гробище, но през 1946 г. тялото му е пренесено в България. Вуйчо е на Калина Тодорова, по мъж Василева – майката на българския политик и държавник Алекси Иванов.[1]

Списък с ордените и медалите с които е награден Петър Алексиев[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Russia (bordered).svg Руска империя:
  • Георгіеўская стужка орден „Свети Георги“ ( Георгиевски кръст за храброст) – 1878 г.
  • Георгіеўская стужка орден „Свети Георги“ (Георгиевски кръст за храброст) – 1895 г.
  • Георгіеўская стужка орден „Свети Георги“ (Георгиевски кръст за храброст) – 1905 г.
  • RUS Imperial Order of Saint Vladimir ribbon.svg орден „Свети Владимир“ – 1905 г.
  • RUS Imperial Order of Saint Anna ribbon.svg орден „Света Ана“ 1916 г.
  • RUS Imperial Order of Saint Stanislaus ribbon.svg орден „Свети Станислав“ -1910 г.
  • RUS Imperial Andrew-George ribbon.svg медал „В памет на Руско-турската война 1877 – 1878 г.“ – 1878 г.
  • RUS Imperial Order of Saint Vladimir ribbon.svg – медал „За спасение“ – 1879 г.
  • RUS Imperial Andrew-Alexander ribbon.svg – медал „1 март 1881 г.“ – 1881 г.
  • RUS Imperial Order of Saint Alexander Nevsky ribbon.svg – медал „В памет на освещаването на Храмът на Христос Спасителя“-1883 г.
  • RUS Imperial Order of Saint Alexander Nevsky ribbon.svg – медал "В памет за коронацията на император Александър III -1883 г.
  • RUS Imperial Order of Saint Andrew ribbon.svg – медал „В памет на коронацията на император Николай II“ -1896 г.
  • RUS Imperial George-Vladimir ribbon.svg – медал „За походите в средна Азия 1895 г.“ -1896 г.
  • RUS Imperial Andrew-Vladimir ribbon.svg – медал „За походът в Китай“ – 1901 г.
  • RUS Imperial Order of Saint Catherine ribbon.svg – медал „В памет на 100 години Министерство на външните работи на Руската империя“ -1903 г.
  • RUS Imperial Order of Saint George ribbon.svg – медал „В памет на 50 години от защитата на Севастопол“ 1904 г.
  • RUS Imperial Alexander-George ribbon.svg – медал „В памет на Руско-японската война 1904 – 1905 г.“ – 1906 г.
  • RUS Imperial Alexander-Vladimir ribbon.svg – медал „В памет на 25 г. от създаването на Църковно-финансовото училище“ – 1909 г.
  • RUS Imperial Order of Saint Andrew ribbon.svg медал „200 години от Полтавската битка“ – 1909 г.
  • RUS Imperial Order of Saint Alexander Nevsky ribbon.svg – медал „За специални войнски заслуги“ – 1910 г.
  • RUS Imperial Order of Saint Vladimir ribbon.svg – „В памет на 100 години от Отечествената война на Русия 1812 г.“ – 1912 г.
  • RUS Medal za stłumienia polskiego buntu 1863-1864.jpg – медал „В памет на 300 години от царуването на династията Романови“ – 1913 г.
  • RUS Imperial Order of Saint George ribbon.svg – медал „Георгиевски медал За храброст“ -1913 г.
  • RUS Imperial Order of the White Eagle ribbon.svg – медал „За труд по отличното изпълнение на мобилизацията 1914 г.“ -1915 г.
  • Flag of the Russian Soviet Federative Socialist Republic.svg Руска съветска федеративна социалистическа република:
  • The Order of the Red Banner ribbon. – орден "Червено знаме – 1919 г.
  • Flag of Bulgaria.svg Княжество България:
  • BulgarianWarTimeMeritRibbon.jpg орден „За храброст“ – 1886 г.
  • медал"За освобождението" -1880 г.
  • Flag of the United Principalities of Romania (1862 - 1866).svg Обединено княжество Влашко и Молдова(кралство Румъния):
  • Trecrea 1877 Dunarie.svg – кръст „За преминаване на Дунав“ -1877 г.

В негова памет[редактиране | редактиране на кода]

В град Добрич (България) днес има улица на негово име.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. История на Добруджа, том 3, БАН.
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „История на България“         Портал „История на България          Портал „Руска империя“         Портал „Руска империя          Портал „Русия“         Портал „Русия          Портал „Украйна“         Портал „Украйна