Пеши дружини на Българската армия
Пешите дружини на Българската армия са пехотни дружини от Българската земска войска и Източно Румелийската милиция формирани и съществували в периода 1878 – 1884 и 1885 година, когато са реорганизирани в пехотни полкове.
Началото на съвременната българска войска е положено още през пролетта на 1877 година извън България, когато преди обявяването на Руско-турската война (1877 – 1878) руската армия събира в Бесарабия българи, взели дейно участие в българските въстания и Сръбско-турската война (1876). От тези доброволци в Кишинев са сформирани две отделни дружини, които са наречени Българско опълчение. След преминаването на руската армия в Румъния са сформирани още дружини, като до края на войната техният брой нараства до 12. От това опълчение води началото си и българската войска.
След края на Руско-турската война (1877 – 1878) доброволците трябва да се разпуснат, но новосъздаденото княжество съгласно Санстефанският договор трябва да сформира нужната войска. През пролетта на 1878 година по-голямата част от опълченците са разпуснати, но е направен един набор с който се допълват бившите опълченски дружини, които влизат в състава на българската войска, на която е дадено наименованието Българска земска войска.
Първоначално формиране
[редактиране | редактиране на кода]Първоначалното формиране на дружините се извършва съгласно чл. 6 и 8 от Санстефанския мирен договор от 19 февруари 1878 (3 март нов стил) в които е записано, че новосъздаденото Княжество трябва да има „народна милиция“, достатъчна да поддържа реда, сигурността и спокойствието на населението. На базата на този договор на 25 април са създадени временни правила за сформиране на Българска земска войска, а на 8 юли е издадена заповед № 1 на императорския комисар за формирането и цялостното устройство на Българската земска войска. В първа точка на заповедта се предвижда българската войска да се образува от пешите дружини на Българското опълчение и новосформирани пеши дружини, сотни и батареи.[1]
Преименуване дружините на Българското опълчение
[редактиране | редактиране на кода]Два дена по-късно, на 10 юли 1878 година е издадена заповед № 3 на императорския комисар по военното управление в България пехотните дружини от бившето Българско опълчение, се преименуват в дружини на Българската земска войска.[2]
| № | Българско опълчение | Българска земска войска | Формирана |
|---|---|---|---|
| 1. | 1-ва дружина от Българското опълчение | Софийска № 1 пеша дружина | |
| 2. | 2-ра дружина от Българското опълчение | Кюстендиласка № 2 пеша дружина | Кюстендил |
| 3. | 3-та дружина от Българското опълчение | Радомирска № 3 пеша дружина | Радомир |
| 4. | 4-та дружина от Българското опълчение | Пловдивска № 20 пеша дружина | |
| 5. | 5-а дружина от Българското опълчение | Казанлъшка № 23 пеша дружина | |
| 6. | 6-а дружина от Българското опълчение | Ескизагорска № 24 пеша дружина | |
| 7. | 7-а дружина от Българското опълчение | Търновска № 9 пеша дружина | Търново |
| 8. | 8-а дружина от Българското опълчение | Габровска № 12 пеша дружина | Арбанаси |
| 9. | 9-а дружина от Българското опълчение | Сливенска № 26 пеша дружина | |
| 10. | 10-а дружина от Българското опълчение | Ямболска № 27 пеша дружина | |
| 11. | 11-а дружина от Българското опълчение | Видинска № 6 пеша дружина | |
| 12. | 12-а дружина от Българското опълчение | Свищовска № 15 пеша дружина |
Формиране на нови 15 дружини
[редактиране | редактиране на кода]На 12 юли 1878 година със заповед № 5 по военното ведомствто в България от императорския комисар относно попълването на опълченските дружини и сформиране на нови дружини от Българската земска войска, в 6-те санджака се създават нови 15 дружини.[3]
| № | Дружина | Санджак | Формирана |
|---|---|---|---|
| 1. | Самоковска № 4 пеша дружина | Софийски | Самоков |
| 2. | Орханийска № 5 пеша дружина | Софийски | |
| 3. | Ломпаланска № 7 пеша дружина | Видински | |
| 4. | Врачанска № 8 пеша дружина | Видински | Враца |
| 5. | Севлиевска № 10 пеша дружина | Търновски | Севлиево |
| 6. | Ловчанска № 11 пеша дружина | Търновски | |
| 7. | Еленска № 13 пеша дружина | Търновски | Елена |
| 8. | Русчукска № 14 пеша дружина | Русчукски | Русе |
| 9. | Плевенска № 16 пеша дружина | Русчукски | Плевен |
| 10. | Разградска № 17 пеша дружина | Русчукски | Разград |
| 11. | Силистренска № 18 пеша дружина | Русчукски | Силистра |
| 12. | Пловдивска № 21 пеша дружина | Филипополски | |
| 13. | Татар-Пазарджикска № 22 пеша дружина | Филипополски | |
| 14. | Хасковска № 25 пеша дружина | Филипополски | |
| 15. | Бургаска № 28 пеша дружина | Сливенски |
Формиране на шуменската и варненската дружина
[редактиране | редактиране на кода]На 9 декември 1878 година със заповед № 22 на императорския комисар относно свикване на нов набор се създават и последните две пехотни дружини.[4]
| № | Дружина | Формиране |
|---|---|---|
| 1. | Шуменска № 19 пеша дружина | Шумен |
| 2. | Варненска № 29 пеша дружина | Варна |
През август 1878 е произведен още един набор от всички територии, заети от руската армия, като по този начин Българската земска войска е съставена от 29 отделни пехотни дружини, 8 батареи артилерия, 6 сотни кавалерия, 1 рота обсадна артилерия и 2 сапьорни роти.
| № | дружина |
|---|---|
| 1. | Софийска № 1 пеша дружина |
| 2. | Кюстендиласка № 2 пеша дружина |
| 3. | Радомирска № 3 пеша дружина |
| 4. | Самоковска № 4 пеша дружина |
| 5. | Орханийска № 5 пеша дружина |
| 6. | Видинска № 6 пеша дружина |
| 7. | Ломпаланска № 7 пеша дружина |
| 8. | Врачанска № 8 пеша дружина |
| 9. | Търновска № 9 пеша дружина |
| 10. | Севлиевска № 10 пеша дружина |
| 11. | Ловчанска № 11 пеша дружина |
| 12. | Габровска № 12 пеша дружина |
| 13. | Еленска № 13 пеша дружина |
| 14. | Русчукска № 14 пеша дружина |
| 15. | Свищовска № 15 пеша дружина |
| 16. | Плевенска № 16 пеша дружина |
| 17. | Разградска № 17 пеша дружина |
| 18. | Силистренска № 18 пеша дружина |
| 19. | Шуменска № 19 пеша дружина |
| 20. | Пловдивска № 20 пеша дружина |
| 21. | Пловдивска № 21 пеша дружина |
| 22. | Татар-Пазарджикска № 22 пеша дружина |
| 23. | Казанлъшка № 23 пеша дружина |
| 24. | Ескизагорска № 24 пеша дружина |
| 25. | Хасковска № 25 пеша дружина |
| 26. | Сливенска № 26 пеша дружина |
| 27. | Ямболска № 27 пеша дружина |
| 28. | Бургаска № 28 пеша дружина |
| 29. | Варненска № 29 пеша дружина |
През пролетта на 1879 година вследствие на Берлинския договор, Българската земска войска се разделя на две части – по-голямата съставена от 21 дружини, 8 батареи, 4 конни сотни, 1 обсадна рота и 1 1/2 сапьорна рота остават в Княжеството и образуват Княжеските войски, а другата – 9 дружини, 2 конни сотни, 1/2 сапьорна рота и една новосформирана полубатарея остават в Южна България.
Княжество България
[редактиране | редактиране на кода]На 18 май 1879 година съгласно заповед № 44 Варненска № 29 пеша дружина се преименува на Варненска № 20 пеша дружина.[5] По-късно на 26 май 1879 година със заповед № 46 на императорския комисар относно премахването на губернските воински управления се сформират два военни отдела – Западен военен отдел (в Плевен) и Източен военен отдел (в Шумен). Останалите 4 дружини се подчиняват на командира на софийската дружна, който е с права на началник отдел, но без специално управление.[6] На 11 юни 1879 г. със заповед № 45 е формирана и Берковска № 21 пеша дружина.
| № | Западен отдел | № | Източен отдел | № | Подчинени на командира на Софийска № 1 пеша дружина |
|---|---|---|---|---|---|
| 1. | Видинска № 6 пеша дружина | 1. | Севлиевска № 10 пеша дружина | 1. | Софийска № 1 пеша дружина |
| 2. | Ломпаланска № 7 пеша дружина | 2. | Габровска № 12 пеша дружина | 2. | Костендилска № 2 пеша дружина |
| 3. | Берковска № 21 пеша дружина | 3. | Търновска № 9 пеша дружина | 3. | Радомирска № 3 пеша дружина |
| 4. | Врачанска № 8 пеша дружина | 4. | Еленска № 13 пеша дружина | 4. | Самоковска № 4 пеша дружина |
| 5. | Свищовска № 15 пеша дружина | 5. | Русчукска № 14 пеша дружина | ||
| 6. | Плевенска № 16 пеша дружина | 6. | Силистренска № 18 пеша дружина | ||
| 7. | Орханийска № 5 пеша дружина | 7. | Шуменска № 19 пеша дружина | ||
| 8. | Ловчанска № 11 пеша дружина | 8. | Варненска № 20 пеша дружина | ||
| 9. | Разградска № 17 пеша дружина | ||||
През август същата година съгласно Указ № 36 от 1879 година 10 дружини получават нова номерация, а с указ № 108 от 17 декември 1879 Орханийска № 5 пеша дружина се преименува на Тетевенска № 5 пеша дружина.
| № | Старо наименование | Ново наименование |
|---|---|---|
| 1. | Орханийска № 5 пеша дружина | Тетевенска № 5 пеша дружина |
| 2. | Берковска № 21 пеша дружина | Берковска № 9 пеша дружина |
| 3. | Видинска № 6 пеша дружина | Видинска № 10 пеша дружина |
| 4. | Ловчанска № 11 пеша дружина | Ловчанска № 13 пеша дружина |
| 5. | Севлиевска № 10 пеша дружина | Севлиевска № 14 пеша дружина |
| 6. | Търновска № 9 пеша дружина | Търновска № 17 пеша дружина |
| 7. | Габровска № 12 пеша дружина | Габровска № 18 пеша дружина |
| 8. | Еленска № 13 пеша дружина | Еленска № 21 пеша дружина |
| 9. | Разградска № 17 пеша дружина | Разградска № 22 пеша дружина |
| 10. | Русчукска № 14 пеша дружина | Русчукска № 23 пеша дружина |
| 11. | Силистренска № 18 пеша дружина | Силистренска № 24 пеша дружина |
В периода (1880 – 1881) се създават последните 3 дружини. С Указ № 105, съгласно заповед № 163 от 31 август 1880 година се формират Орханийска № 11 пеша дружина и Раховска № 12 пеша дружина, през 1881 година с указ № 45 Плевенска № 16 пеша дружина е преименувана на Провадийска, а с указ № 49 се създава и Плевенска № 6 пеша дружина.[7] Така поредността и наименованието на дружините на българската войска придобива следния вид:
Бригадна организация
[редактиране | редактиране на кода]През 1883 година се закриват трите военни отдела и със заповед № 79 от 24 март 1883 г. пехотните дружини са сведени в 4 бригади, всяка от които се състои от 6 дружини:[8][9]
| № | Бригади | Дружини | Щаб |
|---|---|---|---|
| 1. | Първа пехотна бригада | Софийска № 1, Кюстендиласка № 2, Радомирска № 3, Самоковска № 4, Тетевенска № 5 и Плевенска № 6 | София |
| 2. | Втора пехотна бригада | Ломпаланска № 7, Берковска № 9, Видинска № 10, Орханийска № 11, Ловчанска № 13 и Севлиевска № 14 | Плевен |
| 3. | Трета пехотна бригада | Свищовска № 15, Търновска № 17, Шуменска № 19, Еленска № 21, Русчукска № 23 и Силистренска № 24 | Русе |
| 4. | Четвърта пехотна бригада | Врачанска № 8, Раховска № 12, Провадийска № 16, Габровска № 18, Варненска № 20 и Разградска № 22 | Шумен |
Полкова организация
[редактиране | редактиране на кода]През пролетта на 1884 военният министър Михаил Кантакузин обмисля варианта за реорганизация на бригадната организация в полкова, каквато вече съществува при кавалерията и артилерията. На 12 октомври 1884 година с указ № 41 се въвежда полкова организация в българската войска, според която 24-те отделни пехотни дружини са сведени до 8 пехотни полка с по три дружини всеки полк. Всяка дружина се състои от четири роти. Съществуващата бригадна организация е запазена, като в 1-ва бригада влизат 1-ви и 2-ри полк, във 2-ра – 3-ти и 4-, в 3-та – 5-и и 6-и и в 4-та – 7-и и 8-и полкове. С влизането на дружините в полкове техните имена са премахнати, като остава само поредността от 1-ва до 3-та. [10]
| № | Полк | Дружини | Гарнизон |
|---|---|---|---|
| 1. | Първи пехотен софийски полк | Софийска № 1, Тетевенска № 5 и Плевенска № 6 | София |
| 2. | Втори пехотен струмски полк | Кюстендиласка № 2, Самоковска № 4 и Радомирска № 3 | Кюстендил |
| 3. | Трети пехотен бдински полк | Ломпаланска № 7, Берковска № 9 и Свищовска № 15 | Видин |
| 4. | Четвърти пехотен плевенски полк | Видинска № 10, Ловчанска № 13 и Севлиевска № 14 | Ловеч |
| 5. | Пети пехотен дунавски полк | Шуменска № 19, Русчукска № 23 и Силистренска № 24 | Русе |
| 6. | Шести пехотен търновски полк | Търновска № 17, Габровска № 18 и Еленска № 21 | Търново |
| 7. | Седми пехотен преславски полк | Врачанска № 8, Орханийска № 11 и Разградска № 22 | Шумен |
| 8. | Осми пехотен приморски полк | Раховска № 12, Провадийска № 16 и Варненска № 20 | Варна |
Източна Румелия
[редактиране | редактиране на кода]На 20 февруари 1879 година със заповед по българската войска в Източна Румелия се преустройват 9 дружини от Българската земска войска, преименуват се и от тях се сформират две бригади – Пловдивска и Сливенска, съответно от 6 и 3 дружини.[11] Със заповед № 23 от 26 януари 1879 земската войска на Източна Румелия се преименува на Източно Румелийска милиция.[12]
- Пловдивска бригада
| № | Старо наименование | Ново наименование |
|---|---|---|
| 1. | Пловдивска № 20 пеша дружина | Пловдивска № 1 дружина |
| 2. | Пловдивска № 21 пеша дружина | Пловдивска № 2 дружина |
| 3. | Татар-Пазарджикска № 22 пеша дружина | Татар-Пазарджикска № 3 дружина |
| 4. | Казанлъшка № 23 пеша дружина | Казанлъшка № 4 дружина |
| 5. | Ескизагорска № 24 пеша дружина | Ескизагорска № 5 дружина |
| 6. | Хасковска № 25 пеша дружина | Хасковска № 6 дружина |
- Сливенска бригада
| № | Старо наименование | Ново наименование |
|---|---|---|
| 1. | Сливенска № 26 пеша дружина | Сливенска № 1 дружина |
| 2. | Ямболска № 27 пеша дружина | Ямболска № 2 дружина |
| 3. | Бургаска № 28 пеша дружина | Бургаска № 3 дружина |
Във военно отношение Източна Румелия е разделена на 12 окръга управлявани от капитани, като всеки окръг формира една дружина, така дружините нарастват на 12.[13]
| № | Дружина | Щаб |
|---|---|---|
| 1. | Пловдивска № 1 пеша дружина | Пловдив |
| 2. | Пловдивска № 2 пеша дружина | Пловдив |
| 3. | Татар-Пазарджишка № 3 пеша дружина | Татар-Пазарджик |
| 4. | Пещерска № 4 пеша дружина | Пещера |
| 5. | Казанлъшка № 5 пеша дружина | Казанлък |
| 6. | Ескизагорска № 6 пеша дружина | Стара Загора |
| 7. | Сливенска № 7 пеша дружина | Сливен |
| 8. | Ямболска № 8 пеша дружина | Ямбол |
| 9. | Харманлийска № 9 пеша дружина | Харманли |
| 10. | Хасковска № 10 пеша дружина | Хасково |
| 11. | Айтоска № 11 пеша дружина | Айтос |
| 12. | Бургаска № 12 пеша дружина | Бургас |
На 6 септември 1885, съгласно циркулярна заповед № 8 на главнокомандващия армията на Южна България до комендантите на военните окръжия 12-те дружини се реорганизират в 18, като Пловдивската № 1, Хасковската № 10 и Бургаската № 12 се развръщат и формират всяка по 3 дружини. Числеността на дружините трябва да бъде от по 800 души.[14]
| № | Дружина |
|---|---|
| 1. | Пловдивска № 1 пеша дружина |
| 2. | Пловдивска № 2 пеша дружина |
| 3. | Пловдивска № 3 пеша дружина |
| 4. | Пловдивска № 4 пеша дружина |
| 5. | Татар-Пазарджишка № 3 пеша дружина |
| 6. | Пещерска № 4 пеша дружина |
| 7. | Казанлъшка № 5 пеша дружина |
| 8. | Старозагорска № 6 пеша дружина |
| 9. | Сливенска № 7 пеша дружина |
| 10. | Ямболска № 8 пеша дружина |
| 11. | Харманлийска № 9 пеша дружина |
| 12. | Хасковска № 1 пеша дружина |
| 13. | Хасковска № 2 пеша дружина |
| 14. | Хасковска № 3 пеша дружина |
| 15. | Айтоска № 11 пеша дружина |
| 16. | Бургаска № 1 пеша дружина |
| 17. | Бургаска № 2 пеша дружина |
| 18. | Бургаска № 3 пеша дружина |
На 23 декември 1885 година, съгласно указ № 61 от Източно Румелийската войска са формирани 4 нови полка, съставени от по 4 дружини.
| № | Полк | Бригада | Щаб |
|---|---|---|---|
| 1. | Девети пехотен пловдивски полк | 5-а пеша бригада | Пловдив |
| 2. | Десети пехотен родопски полк | 5-а пеша бригада | Хасково |
| 3. | Единадесети пехотен сливенски полк | 6-а пеша бригада | Сливен |
| 4. | Дванадесети пехотен балкански полк | 6-а пеша бригада | Стара Загора |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Попов, В., Иванова, Ц., Велкова, Й., стр. 55 – 59
- ↑ Попов, В., Иванова, Ц., Велкова, Й., стр. 60
- ↑ Попов, В., Иванова, Ц., Велкова, Й., стр. 240 – 241
- ↑ Попов, В., Иванова, Ц., Велкова, Й., стр. 291
- ↑ Попов, В., Иванова, Ц., Велкова, Й., стр. 319
- ↑ Попов, В., Иванова, Ц., Велкова, Й., стр. 182 – 183
- ↑ „История на Сръбско-българската война“, стр. 84
- ↑ „История на Сръбско-българската война“, стр. 85
- ↑ Атанасов, Щ. и др. „Българското военно изкуство през капитализма“, София, 1959, Държавно военно издателство при МНО, стр. 47
- ↑ „История на Сръбско-българската война“, стр. 86 – 87
- ↑ Попов, В., Иванова, Ц., Велкова, Й., стр. 120 – 121
- ↑ „История на Сръбско-българската война“, стр. 90
- ↑ „История на Сръбско-българската война“, стр. 89
- ↑ Христов, Х. и др., стр. 21
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Попов, Васил, Цветана, Иванова, Йонка, Велкова. Българската земска войска 1878 – 1879 г. София, Държавно Военно Издателство, 1959.
- Военно историческа комисия, „История на Сръбско-българската война“, София, 1925, Държавна печатница
- Христов, Христо, Дойнов, Дойно. Сръбско-българската война 1885. Сборник документи. София, Военно издателство, 1985.
