Пеши дружини на Българската армия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Пешите дружини на Българската армия са пехотни дружини от Българската земска войска и Източно Румелийската милиция формирани и съществували в периода 1878 – 1884 и 1885 година, когато са реорганизирани в пехотни полкове.

Началото на съвременната българска войска е положено още през пролетта на 1877 година извън България, когато преди обявяването на Руско-турската война (1877 – 1878) руската армия събира в Бесарабия българи, взели дейно участие в българските въстания и Сръбско-турската война (1876). От тези доброволци в Кишинев са сформирани две отделни дружини, които са наречени Българско опълчение. След преминаването на руската армия в Румъния са сформирани още дружини, като до края на войната техният брой нараства до 12. От това опълчение води началото си и българската войска.

След края на Руско-турската война (1877 – 1878) доброволците трябва да се разпуснат, но новосъздаденото княжество съгласно Санстефанският договор трябва да сформира нужната войска. През пролетта на 1878 година по-голямата част от опълченците са разпуснати, но е направен един набор с който се допълват бившите опълченски дружини, които влизат в състава на българската войска, на която е дадено наименованието Българска земска войска.

Първоначално формиране[редактиране | редактиране на кода]

Първоначалното формиране на дружините се извършва съгласно чл. 6 и 8 от Санстефанския мирен договор от 19 февруари 1878 (3 март нов стил) в които е записано, че новосъздаденото Княжество трябва да има „народна милиция“, достатъчна да поддържа реда, сигурността и спокойствието на населението. На базата на този договор на 25 април са създадени временни правила за сформиране на Българска земска войска, а на 8 юли е издадена заповед № 1 на императорския комисар за формирането и цялостното устройство на Българската земска войска. В първа точка на заповедта се предвижда българската войска да се образува от пешите дружини на Българското опълчение и новосформирани пеши дружини, сотни и батареи.[1]

Преименуване дружините на Българското опълчение[редактиране | редактиране на кода]

Два дена по-късно, на 10 юли 1878 година е издадена заповед № 3 на императорския комисар по военното управление в България пехотните дружини от бившето Българско опълчение, се преименуват в дружини на Българската земска войска.[2]

Българско опълчение Българска земска войска Формирана
1. 1-ва дружина от Българското опълчение Софийска № 1 пеша дружина
2. 2-ра дружина от Българското опълчение Кюстендиласка № 2 пеша дружина Кюстендил
3. 3-та дружина от Българското опълчение Радомирска № 3 пеша дружина Радомир
4. 4 дружина от Българското опълчение Пловдивска № 20 пеша дружина
5. 5 дружина от Българското опълчение Казанлъшка № 23 пеша дружина
6. 6 дружина от Българското опълчение Ескизагорска № 24 пеша дружина
7. 7 дружина от Българското опълчение Търновска № 9 пеша дружина Търново
8. 8 дружина от Българското опълчение Габровска № 12 пеша дружина Арбанаси
9. 9 дружина от Българското опълчение Сливенска № 26 пеша дружина
10. 10 дружина от Българското опълчение Ямболска № 27 пеша дружина
11. 11 дружина от Българското опълчение Видинска № 6 пеша дружина
12. 12 дружина от Българското опълчение Свищовска № 15 пеша дружина

Формиране на нови 15 дружини[редактиране | редактиране на кода]

На 12 юли 1878 година със заповед № 5 по военното ведомствто в България от императорския комисар относно попълването на опълченските дружини и сформиране на нови дружини от Българската земска войска, в 6-те санджака се създават нови 15 дружини.[3]

Дружина Санджак Формирана
1. Самоковска № 4 пеша дружина Софийски Самоков
2. Орханийска № 5 пеша дружина Софийски
3. Ломпаланска № 7 пеша дружина Видински
4. Врачанска № 8 пеша дружина Видински Враца
5. Севлиевска № 10 пеша дружина Търновски Севлиево
6. Ловчанска № 11 пеша дружина Търновски
7. Еленска № 13 пеша дружина Търновски Елена
8. Русчукска № 14 пеша дружина Русчукски Русе
9. Плевенска № 16 пеша дружина Русчукски Плевен
10. Разградска № 17 пеша дружина Русчукски Разград
11. Силистренска № 18 пеша дружина Русчукски Силистра
12. Пловдивска № 21 пеша дружина Филипополски
13. Татар-Пазарджикска № 22 пеша дружина Филипополски
14. Хасковска № 25 пеша дружина Филипополски
15. Бургаска № 28 пеша дружина Сливенски

Формиране на шуменската и варненската дружина[редактиране | редактиране на кода]

На 9 декември 1878 година със заповед № 22 на императорския комисар относно свикване на нов набор се създават и последните две пехотни дружини.[4]

Дружина Формиране
1. Шуменска № 19 пеша дружина Шумен
2. Варненска № 29 пеша дружина Варна

През август 1878 е произведен още един набор от всички територии, заети от руската армия, като по този начин Българската земска войска е съставена от 29 отделни пехотни дружини, 8 батареи артилерия, 6 сотни кавалерия, 1 рота обсадна артилерия и 2 сапьорни роти.

дружина
1. Софийска № 1 пеша дружина
2. Кюстендиласка № 2 пеша дружина
3. Радомирска № 3 пеша дружина
4. Самоковска № 4 пеша дружина
5. Орханийска № 5 пеша дружина
6. Видинска № 6 пеша дружина
7. Ломпаланска № 7 пеша дружина
8. Врачанска № 8 пеша дружина
9. Търновска № 9 пеша дружина
10. Севлиевска № 10 пеша дружина
11. Ловчанска № 11 пеша дружина
12. Габровска № 12 пеша дружина
13. Еленска № 13 пеша дружина
14. Русчукска № 14 пеша дружина
15. Свищовска № 15 пеша дружина
16. Плевенска № 16 пеша дружина
17. Разградска № 17 пеша дружина
18. Силистренска № 18 пеша дружина
19. Шуменска № 19 пеша дружина
20. Пловдивска № 20 пеша дружина
21. Пловдивска № 21 пеша дружина
22. Татар-Пазарджикска № 22 пеша дружина
23. Казанлъшка № 23 пеша дружина
24. Ескизагорска № 24 пеша дружина
25. Хасковска № 25 пеша дружина
26. Сливенска № 26 пеша дружина
27. Ямболска № 27 пеша дружина
28. Бургаска № 28 пеша дружина
29. Варненска № 29 пеша дружина

През пролетта на 1879 година вследствие на Берлинския договор, Българската земска войска се разделя на две части – по-голямата съставена от 21 дружини, 8 батареи, 4 конни сотни, 1 обсадна рота и 1 1/2 сапьорна рота остават в Княжеството и образуват Княжеските войски, а другата – 9 дружини, 2 конни сотни, 1/2 сапьорна рота и една новосформирана полубатарея остават в Южна България.

Княжество България[редактиране | редактиране на кода]

На 18 май 1879 година съгласно заповед № 44 Варненска № 29 пеша дружина се преименува на Варненска № 20 пеша дружина.[5] По-късно на 26 май 1879 година със заповед № 46 на императорския комисар относно премахването на губернските воински управления се сформират два военни отдела – Западен военен отдел (в Плевен) и Източен военен отдел (в Шумен). Останалите 4 дружини се подчиняват на командира на софийската дружна, който е с права на началник отдел, но без специално управление.[6] В този период е създадена и Берковска № 21 пеша дружина.

Западен отдел Източен отдел Подчинени на командира на Софийска № 1 пеша дружина
1. Видинска № 6 пеша дружина 1. Севлиевска № 10 пеша дружина 1. Софийска № 1 пеша дружина
2. Ломпаланска № 7 пеша дружина 2. Габровска № 12 пеша дружина 2. Костендилска № 2 пеша дружина
3. Берковска № 21 пеша дружина 3. Търновска № 9 пеша дружина 3. Радомирска № 3 пеша дружина
4. Врачанска № 8 пеша дружина 4. Еленска № 13 пеша дружина 4. Самоковска № 4 пеша дружина
5. Свищовска № 15 пеша дружина 5. Русчукска № 14 пеша дружина
6. Плевенска № 16 пеша дружина 6. Силистренска № 18 пеша дружина
7. Орханийска № 5 пеша дружина 7. Шуменска № 19 пеша дружина
8. Ловчанска № 11 пеша дружина 8. Варненска № 20 пеша дружина
9. Разградска № 17 пеша дружина

През август същата година съгласно Указ № 36 от 1879 година 10 дружини получават нова номерация, а с указ № 108 от 17 декември 1879 Орханийска № 5 пеша дружина се преименува на Тетевенска № 5 пеша дружина.

Старо наименование Ново наименование
1. Орханийска № 5 пеша дружина Тетевенска № 5 пеша дружина
2. Берковска № 21 пеша дружина Берковска № 9 пеша дружина
3. Видинска № 6 пеша дружина Видинска № 10 пеша дружина
4. Ловчанска № 11 пеша дружина Ловчанска № 13 пеша дружина
5. Севлиевска № 10 пеша дружина Севлиевска № 14 пеша дружина
6. Търновска № 9 пеша дружина Търновска № 17 пеша дружина
7. Габровска № 12 пеша дружина Габровска № 18 пеша дружина
8. Еленска № 13 пеша дружина Еленска № 21 пеша дружина
9. Разградска № 17 пеша дружина Разградска № 22 пеша дружина
10. Русчукска № 14 пеша дружина Русчукска № 23 пеша дружина
11. Силистренска № 18 пеша дружина Силистренска № 24 пеша дружина

В периода (1880 – 1881) се създават последните 3 дружини. С Указ № 105, съгласно заповед № 163 от 31 август 1880 година се формират Орханийска № 11 пеша дружина и Раховска № 12 пеша дружина, през 1881 година с указ № 45 Плевенска № 16 пеша дружина е преименувана на Провадийска, а с указ № 49 се създава и Плевенска № 6 пеша дружина.[7] Така поредността и наименованието на дружините на българската войска придобива следния вид:

Дружина
1. Софийска № 1 пеша дружина
2. Кюстендиласка № 2 пеша дружина
3. Радомирска № 3 пеша дружина
4. Самоковска № 4 пеша дружина
5. Тетевенска № 5 пеша дружина
6. Плевенска № 6 пеша дружина
7. Ломпаланска № 7 пеша дружина
8. Врачанска № 8 пеша дружина
9. Берковска № 9 пеша дружина
10. Видинска № 10 пеша дружина
11. Орханийска № 11 пеша дружина
12. Раховска № 12 пеша дружина
13. Ловчанска № 13 пеша дружина
14. Севлиевска № 14 пеша дружина
15. Свищовска № 15 пеша дружина
16. Провадийска № 16 пеша дружина
17. Търновска № 17 пеша дружина
18. Габровска № 18 пеша дружина
19. Шуменска № 19 пеша дружина
20. Варненска № 20 пеша дружина
21. Еленска № 21 пеша дружина
22. Разградска № 22 пеша дружина
23. Русчукска № 23 пеша дружина
24. Силистренска № 24 пеша дружина

Бригадна организация[редактиране | редактиране на кода]

През 1883 година се закриват трите военни отдела и със заповед № 79 от 24 март 1883 г. пехотните дружини са сведени в 4 бригади, всяка от които се състои от 6 дружини:[8][9]

Бригади Дружини Щаб
1. Първа пехотна бригада Софийска № 1, Кюстендиласка № 2, Радомирска № 3, Самоковска № 4, Тетевенска № 5 и Плевенска № 6 София
2. Втора пехотна бригада Ломпаланска № 7, Берковска № 9, Видинска № 10, Орханийска № 11, Ловчанска № 13 и Севлиевска № 14 Плевен
3. Трета пехотна бригада Свищовска № 15, Търновска № 17, Шуменска № 19, Еленска № 21, Русчукска № 23 и Силистренска № 24 Русе
4. Четвърта пехотна бригада Врачанска № 8, Раховска № 12, Провадийска № 16, Габровска № 18, Варненска № 20 и Разградска № 22 Шумен

Полкова организация[редактиране | редактиране на кода]

През пролетта на 1884 военният министър Михаил Кантакузин обмисля варианта за реорганизация на бригадната организация в полкова, каквато вече съществува при кавалерията и артилерията. На 12 октомври 1884 година с указ № 41 се въвежда полкова организация в българската войска, според която 24-те отделни пехотни дружини са сведени до 8 пехотни полка с по три дружини всеки полк. Всяка дружина се състои от четири роти. Съществуващата бригадна организация е запазена, като в 1-ва бригада влизат 1-ви и 2-ри полк, във 2-ра – 3-ти и 4-, в 3-та – 5-и и 6-и и в 4-та – 7-и и 8-и полкове. С влизането на дружините в полкове техните имена са премахнати, като остава само поредността от 1-ва до 3-та. [10]

Полк Дружини Гарнизон
1. Първи пехотен софийски полк Софийска № 1, Тетевенска № 5 и Плевенска № 6 София
2. Втори пехотен струмски полк Кюстендиласка № 2, Самоковска № 4 и Радомирска № 3 Кюстендил
3. Трети пехотен бдински полк Ломпаланска № 7, Берковска № 9 и Свищовска № 15 Видин
4. Четвърти пехотен плевенски полк Видинска № 10, Ловчанска № 13 и Севлиевска № 14 Ловеч
5. Пети пехотен дунавски полк Шуменска № 19, Русчукска № 23 и Силистренска № 24 Русе
6. Шести пехотен търновски полк Търновска № 17, Габровска № 18 и Еленска № 21 Търново
7. Седми пехотен преславски полк Врачанска № 8, Орханийска № 11 и Разградска № 22 Шумен
8. Осми пехотен приморски полк Раховска № 12, Провадийска № 16 и Варненска № 20 Варна

Източна Румелия[редактиране | редактиране на кода]

На 20 февруари 1879 година със заповед по българската войска в Източна Румелия се преустройват 9 дружини от Българската земска войска, преименуват се и от тях се сформират две бригади – Пловдивска и Сливенска, съответно от 6 и 3 дружини.[11] Със заповед № 23 от 26 януари 1879 земската войска на Източна Румелия се преименува на Източно Румелийска милиция.[12]

Пловдивска бригада
Старо наименование Ново наименование
1. Пловдивска № 20 пеша дружина Пловдивска № 1 дружина
2. Пловдивска № 21 пеша дружина Пловдивска № 2 дружина
3. Татар-Пазарджикска № 22 пеша дружина Татар-Пазарджикска № 3 дружина
4. Казанлъшка № 23 пеша дружина Казанлъшка № 4 дружина
5. Ескизагорска № 24 пеша дружина Ескизагорска № 5 дружина
6. Хасковска № 25 пеша дружина Хасковска № 6 дружина
Сливенска бригада
Старо наименование Ново наименование
1. Сливенска № 26 пеша дружина Сливенска № 1 дружина
2. Ямболска № 27 пеша дружина Ямболска № 2 дружина
3. Бургаска № 28 пеша дружина Бургаска № 3 дружина

Във военно отношение Източна Румелия е разделена на 12 окръга управлявани от капитани, като всеки окръг формира една дружина, така дружините нарастват на 12.[13]

Дружина Щаб
1. Пловдивска № 1 пеша дружина Пловдив
2. Пловдивска № 2 пеша дружина Пловдив
3. Татар-Пазарджишка № 3 пеша дружина Татар-Пазарджик
4. Пещерска № 4 пеша дружина Пещера
5. Казанлъшка № 5 пеша дружина Казанлък
6. Ескизагорска № 6 пеша дружина Стара Загора
7. Сливенска № 7 пеша дружина Сливен
8. Ямболска № 8 пеша дружина Ямбол
9. Харманлийска № 9 пеша дружина Харманли
10. Хасковска № 10 пеша дружина Хасково
11. Айтоска № 11 пеша дружина Айтос
12. Бургаска № 12 пеша дружина Бургас

На 6 септември 1885, съгласно циркулярна заповед № 8 на главнокомандващия армията на Южна България до комендантите на военните окръжия 12-те дружини се реорганизират в 18, като Пловдивската № 1, Хасковската № 10 и Бургаската № 12 се развръщат и формират всяка по 3 дружини. Числеността на дружините трябва да бъде от по 800 човека.[14]

Дружина
1. Пловдивска № 1 пеша дружина
2. Пловдивска № 2 пеша дружина
3. Пловдивска № 3 пеша дружина
4. Пловдивска № 4 пеша дружина
5. Татар-Пазарджишка № 3 пеша дружина
6. Пещерска № 4 пеша дружина
7. Казанлъшка № 5 пеша дружина
8. Старозагорска № 6 пеша дружина
9. Сливенска № 7 пеша дружина
10. Ямболска № 8 пеша дружина
11. Харманлийска № 9 пеша дружина
12. Хасковска № 1 пеша дружина
13. Хасковска № 2 пеша дружина
14. Хасковска № 3 пеша дружина
15. Айтоска № 11 пеша дружина
16. Бургаска № 1 пеша дружина
17. Бургаска № 2 пеша дружина
18. Бургаска № 3 пеша дружина

На 23 декември 1885 година, съгласно указ № 61 от Източно Румелийската войска са формирани 4 нови полка, съставени от по 4 дружини.

Полк
1. Девети пехотен пловдивски полк
2. Десети пехотен родопски полк
3. Единадесети пехотен сливенски полк
4. Дванадесети пехотен балкански полк

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Попов, В., Иванова, Ц., Велкова, Й., стр. 55 – 59
  2. Попов, В., Иванова, Ц., Велкова, Й., стр. 60
  3. Попов, В., Иванова, Ц., Велкова, Й., стр. 240 – 241
  4. Попов, В., Иванова, Ц., Велкова, Й., стр. 291
  5. Попов, В., Иванова, Ц., Велкова, Й., стр. 319
  6. Попов, В., Иванова, Ц., Велкова, Й., стр. 182 – 183
  7. „История на Сръбско-българската война“, стр. 84
  8. „История на Сръбско-българската война“, стр. 85
  9. Атанасов, Щ. и др. „Българското военно изкуство през капитализма“, София, 1959, Държавно военно издателство при МНО, стр. 47
  10. „История на Сръбско-българската война“, стр. 86 – 87
  11. Попов, В., Иванова, Ц., Велкова, Й., стр. 120 – 121
  12. „История на Сръбско-българската война“, стр. 90
  13. „История на Сръбско-българската война“, стр. 89
  14. Христов, Х. и др., стр. 21

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Попов, Васил, Цветана, Иванова, Йонка, Велкова. Българската земска войска 1878 – 1879 г.. София, Държавно Военно Издателство, 1959.
  • Военно историческа комисия, „История на Сръбско-българската война“, София, 1925, Държавна печатница
  • Христов, Христо, Дойнов, Дойно. Сръбско-българската война 1885. Сборник документи. София, Военно издателство, 1985.
     Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България