Реване

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Реване
Revane.jpg
Българско реване с бита сметана
Вид десерт
Произход Близкия изток, Балканите, Северна Африка, Кавказ
Детайли
Сервиране студено или топло
Основни
съставки
грис/брашно и сироп
Разновидности кисело мляко, розова вода, портокалова вода
Реване в Общомедия
Арабско реване
Нарязано на порции арабско реване с бадеми
Реване от Турция
Турско реване с орехова ядка

Реванѐто е традиционен десерт от Близкия Изток. Произхожда от Египет[1] и обикновено се приготвя от грис/брашно[2] и е подсладено със сироп, портокалова цветна вода (бистър, парфюмиран страничен продукт от дестилацията на свежи портокалови цветчета в производството на етерично масло) или розова вода. Среща се в повечето бивши райони на Османската империя[3] и се представя в кухните на Близкия Изток, Гърция, Азербайджан, Турция и много други.

Имена[редактиране | редактиране на кода]

Реването се среща на др. езици най-често като „басбуса“ (още „арабско реване“ – в Северна Африка и Египет), „харисе“ (в Левант и Александрия) или „наммура“. Известно е под различни имена в кухните на Близкия Изток, Балканите и Северна Африка:

  • арабски: هريسة harīsa (означава „пюре“ или „смачкано“), نمورة „наммура“
  • арменски: Շամալի шамали
  • гръцки: σάμαλι (samali)
  • египетски арабски: basbūsah
  • турски: revani

Кулинарно приложение[редактиране | редактиране на кода]

Реването е ориенталски сладкиш, част от гръцката, турската, българската, азербайджанската кухня и на още много страни от Близкия Изток.

В Египет десерта се сервира на трапезите на различни празници и обреди като Рамадан. Поднася се и по време на християнските пости, като Великия пост и Рождество Христово, тъй като може да бъде направен вегански.

Видове[редактиране | редактиране на кода]

Реването има разновидности, според това, в коя страна и култура се приготвя. Може да се сиропира с прясно мляко, да се приготви с портокалова вода, както и да има различни добавки като плодове и ядки.

Pastūsha (изписван и като pastūçha) е вариант на реването, възникнал в Кувейт през 2010-те. Подобно на реването, се приготвя от грис, напоен в сладък сироп. Характеризира се с добавяне на фино смлени шамфъстъци и портокалова цветна вода.

Basbousa bil ashta е вариант на реването, с произход Левант, пълна с крем ashta (бита сметана) в средата.

Класическа рецепта[редактиране | редактиране на кода]

В дълбока купа се смесват яйцата (6 бр) и захарта (1 ч.ч.) и се разбиват, докато захарта се разтвори.[4] След това се добавят предварително смесените и пресяти брашно (2 ч.ч.), ванилия (1/2 ч.л.) и бакпулвер (1/2 ч.л.). Сместа се разбива, докато стане хомогенна, след което се изсипва в намазана с масло и посипана с брашно правоъгълна тава. Пече си при 180 градуса до готовност.

За приготвянето на сиропа в тенджера се изсипват захарта (2 ч.ч.), водата (3 ч.ч.) и ванилията (1 ч.л.). Разбъркват се и се загряват на котлона. Щом сместа кипне и се сгъсти, сиропът е готов. С него се залива реването, като десертът е предварително нарязан на правоъгълни или квадратни парчета. Оставя се да се охлади напълно преди да се сервира.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Around the World in Twelve Plates – Egyptian Basbousa. // Basbousa is an Egyptian classic cake made from durum semolina and a whole lot of dairy which is also popular in many other Middle Eastern countries.
  2. Arabic Dessert. // Архив на оригинала от 2015-02-08 в Wayback Machine.
  3. Marks, Gil. Encyclopedia of Jewish Food. HMH, 17 November 2010. ISBN 978-0-544-18631-6.
  4. Класическа рецепта
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Basbousa“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.