Рудолф Самойлович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Рудолф Самойлович
Рудольф Самойлович
руски изследовател
Самойлович Рудольф Лазарович.jpg
Роден
Починал

Националност Флаг на Русия Русия
Образование Технически университет Минна академия Фрайберг
Научна дейност
Област География
Работил в Ленинградския университет
Рудолф Самойлович в Общомедия

Рудолф (Рувим) Лазаревич Самойлович (на руски: Рудольф Лазаревич Самойлович) е руски полярен изследовател, професор (1928), доктор на географските науки (1934).

Ранни години (1881 – 1909)[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 13 септември 1881 г. в Азов, Русия, в богато семейство на еврейски бизнесмен, ръководител на руско-гръцка фирма. От ранна училищна възраст проявява интерес към естествените науки. След като завършва гимназия в Мариупол през 1898 г. постъпва във Физико-математическия факултет на Новоросийския университет. Там постъпва в революционен студентски кръжок и попада в полезрението на полицията. Тревожейки се за съдбата на сина си, майка му (баща му вече е починал) го изпраща да учи в Германия във Фрайбергската минна академия и през 1904 г. се дипломира.

В Германия Самойлович се сближава с местни революционери, изпраща в Азов пакети с нелегално издаващия се зад граница вестник „Искра“. Следват арести на германската полиция, кратко пребиваване в затвора и след освобождаването му, постоянно полицейско наблюдение.

През януари 1905 г. минен инженер Самойлович се завръща в Азов и продължава своята нелегална дейност. В типографията на брат си печата антиправителствени листовки и прокламации. Активно участва в улични демонстрации, води агитация сред работниците от железопътните депа, казаците и войниците. Отново, както и в Германия над него е установено постоянно полицейско наблюдение. Живее две години в Петербург с фалшиви документи, работи като счетоводител, установява връзки с комитетите на РСДРП и през 1908 г. поема пътя на професионален революционер. След няколко месеца е арестуван и изпратен на заточение в Пинега, Архангелска губерния. Следва бягство, отново арест и отново в Пинега със срок от три години. Там заедно с друг интерниран геолог Нестор Кулик извършва първото си пътешествие като изследва бреговете и пещерите по теченията на реките Пинега и Кулой.

Експедиционна и научна дейност (1910 – 1937)[редактиране | редактиране на кода]

През 1910 г. му е разрешено да се засели в Архангелск, където става секретар на Дружеството по изучаване на Севера и се запознава с писателя Александър Грин (също интерниран) и видния геолог Владимир Русанов, под влиянието на когото „заболява по Севера“.

През 1911 г. участва в експедиция, която провежда геоложки и географски изследвания на остров Килдин.

През 1912 г. участва като минен инженер в експедицията на Владимир Русанов на Шпицберген, като заедно изследват архипелага и откриват находища на въглища. Русанов изпраща Самойлович в Петербург с отчетите на експедицията, а самия той се отправя на изток и изчезва безследно. След като се връща в Петербург и обработва събраните материали и образци Самойлович се убеждава в перспективното находище на въглища и започва да развива активна кампания за неговото усвояване. През следващата 1913 г. оглавява група минни работници в Шпицберген, които построяват селище, издигат руския флаг и започват добив на въглища, като първите пет тона са доставени в Петербург още същата година. От 1914 до 1918 г. Самойлович продължава изследванията на Шпицберген и провежда полеви изследвания в Северна Карелия, където открива находища на полеви шпат.

Рудолф Самойлович (крайния вляво), 1931

През 1920 г. възглавява Северната научно-промишлена експедиция, чиято задача е провеждане и координация на научноизследователските и промишлени дейности на цялото пространство северно на 60-тия паралел. Още през 1921 г. под ръководството на Самойлович северните отряди разгръщат работа в три северни морета, Болшеземелската тундра, остров Вайгач. Откриват залежи на въглища, нефт, мед, цинк, олово, молибден и други полезни изкопаеми. През 1925 г. Северната експедиция е реорганизирана в Институт по изучаване на Севера (1925 – 1930), а след това – във Всесъюзен арктически институт (1932 – 1938), като за техен директор е назначен Самойлович.

През лятото на 1924 г. на кораба „Грумант“ на крайбрежието на Нова Земя открива залива Книпович. През 1925 г. на кораба „Елдинг“ обикаля Нова Земя и изследва източния бряг между 74º и 75º с.ш. Дооткрива заливите Русанов (75º с.ш.), Неупокоев (74º 50` с.ш.) и Седов (74º 45` с.ш.) и открива залива Циволко (74°25′ с. ш. 58°50′ и. д. / 74.416667° с. ш. 58.833333° и. д.).

През 1928 г. е ръководител на експедиция на ледоразбивача „Красин“ за спасяване на екипажа на авариралия дирижабъл „Италия“ под командването на Умберто Нобиле.

Самойлович е научен ръководител на международна въздушна експедиция на дирижабъла „Граф Цепелин“ през 1931 г. по маршрута Германия – Ленинград – Карелия – Архангелск – Баренцево море – Северна Земя – п-ов Таймир – Карско море – Нова Земя – Бяло море – Архангелск – Ленинград – Германия. В нея участват осем учени от различни страни. Дирижабълът извършва 110-часов полет и прелетява около 13 хил. км. От него за пръв път са направени аерофотоснимки на архипелазите Земя на Франц Йосиф, Северна Земя, Нова Земя и п-ов Таймир.

Като началник на експедиция на кораба „Русанов“ през 1932 г. – открива о-вите Арктически институт (75°25′ с. ш. 82°00′ и. д. / 75.416667° с. ш. 82° и. д.). През 1934 ръководи научна експедиция на кораба „Седов“, през 1936 и 1937/1938 – на кораба „Садко“.

Основател и първи ръководител (1934 – 1937) на катедрата за полярните страни в Ленинградския университет. През 1936 – 1937 г. се занимава с подготовката на дрейфуващата станция „Северен полюс-I“.

Последни години (1938 – 1939)[редактиране | редактиране на кода]

Самойлович споделя печалната съдба на милиони други руснаци през тези жестоки години в СССР. През май 1938 г. е арестуван от НКВД, обвинен в шпионаж и на 4 март 1939 г. е разстрелян в Ленинград. На картата на Карско море вместо остров Самойлович се появява остров Длинний. През 1957 Самойлович е посмъртно реабилитиран.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

Неговото име носят:

Съчинения[редактиране | редактиране на кода]

  • „На спасение экспедиции Нобиле“, Л., 1967;
  • „Путь к полюсу“, Л., 1933;
  • „Моя 18 экспедиция“, Л., 1934.

Източници[редактиране | редактиране на кода]


  • Аветисов, Г. П., Имена на карте Арктики.
  • Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001, стр. 412 – 416.
  • Магидович, И. П., История открытия и исследования Европы, М., 1970, стр. 396.
  • Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982 – 86.
Т. 5 Новейшие географические открытия и исследования (1917 – 1985), М., 1986, стр. 78.
  • Панайотов, И. и Р. Чолаков, Календар на географските открития и изследвания, София, 1989 г., стр. 141, 179.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Самойлович, Рудольф Лазаревич“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.