Рудолф Самойлович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Рудолф Самойлович
Рудольф Самойлович
руски изследовател
Самойлович Рудольф Лазарович.jpg
Роден
Починал
4 март 1939 г. (57 г.)
Националност Флаг на Русия Русия
Научна дейност
Област География
Работил в Ленинградския университет
Рудолф Самойлович в Общомедия

Рудолф (Рувим) Лазаревич Самойлович (на руски: Рудольф Лазаревич Самойлович) е руски полярен изследовател, професор (1928), доктор на географските науки (1934).

Ранни години (1881 – 1909)[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 13 септември 1881 година в Азов, Русия, в богато семейство на еврейски бизнесмен, ръководител на руско-гръцка фирма. От ранна училищна възраст проявява интерес към естествените науки. След като завършва гимназия в Мариупол през 1898 постъпва във Физико-математическия факултет на Новоросийския университет. Там постъпва в революционен студентски кръжок и попада в полезрението на полицията. Тревожейки се за съдбата на сина си, майка му (баща му вече е починал) го изпраща да учи в Германия във Фрайбергската минна академия и през 1904 се дипломира.

В Германия Самойлович се сближава с местни революционери, изпраща в Азов пакети с нелегално издаващия се зад граница вестник „Искра“. Следват арести на германската полиция, кратко пребиваване в затвора и след освобождаването му, постоянно полицейско наблюдение.

През януари 1905 година, минен инженер Самойлович се завръща в Азов и продължава своята нелегална дейност. В типографията на брат си печата антиправителствени листовки и прокламации. Активно участва в улични демонстрации, води агитация сред работниците от железопътните депа, казаците и войниците. Отново, както и в Германия над него е установено постоянно полицейско наблюдение. Живее две години в Петербург с фалшиви документи, работи като счетоводител, установява връзки с комитетите на РСДРП и през 1908 поема пътя на професионален революционер. След няколко месеца е арестуван и изпратен на заточение в Пинега, Архангелска губерния. Следва бягство, отново арест и отново в Пинега със срок от три години. Там заедно с друг интерниран геолог Нестор Кулик извършва първото си пътешествие като изследва бреговете и пещерите по теченията на реките Пинега и Кулой.

Експедиционна и научна дейност (1910 – 1937)[редактиране | редактиране на кода]

През 1910 му е разрешено да се засели в Архангелск, където става секретар на Дружеството по изучаване на Севера и се запознава с писателя Александър Грин (също интерниран) и видния геолог Владимир Русанов, под влиянието на когото „заболява по Севера“.

През 1911 участва в експедиция, която провежда геоложки и географски изследвания на остров Килдин.

През 1912 участва като минен инженер в експедицията на Владимир Русанов на Шпицберген, като заедно изследват архипелага и откриват находища на въглища. Русанов изпраща Самойлович в Петербург с отчетите на експедицията, а самия той се отправя на изток и изчезва безследно. След като се връща в Петербург и обработва събраните материали и образци Самойлович се убеждава в перспективното находище на въглища и започва да развива активна кампания за неговото усвояване. През следващата 1913 оглавява група минни работници в Шпицберген, които построяват селище, издигат руския флаг и започват добив на въглища, като първите пет тона са доставени в Петербург още същата година. От 1914 до 1918 Самойлович продължава изследванията на Шпицберген и провежда полеви изследвания в Северна Карелия, където открива находища на полеви шпат.

Рудолф Самойлович (крайния вляво), 1931

През 1920 възглавява Северната научно-промишлена експедиция, чиято задача е провеждане и координация на научноизследователските и промишлени дейности на цялото пространство северно на 60-тия паралел. Още през 1921 под ръководството на Самойлович северните отряди разгръщат работа в три северни морета, Болшеземелската тундра, остров Вайгач. Откриват залежи на въглища, нефт, мед, цинк, олово, молибден и други полезни изкопаеми. През 1925 Северната експедиция е реорганизирана в Институт по изучаване на Севера (1925 – 1930), а след това – във Всесъюзен арктически институт (1932 – 1938), като за техен директор е назначен Самойлович.

През лятото на 1924 на кораба „Грумант“ на крайбрежието на Нова Земя открива залива Книпович. През 1925 на кораба „Елдинг“ обикаля Нова Земя и изследва източния бряг между 74º и 75º с.ш. Дооткрива заливите Русанов (75º с.ш.), Неупокоев (74º 50` с.ш.) и Седов (74º 45` с.ш.) и открива залива Циволко (74°25′ с. ш. 58°50′ и. д. / 74.416667° с. ш. 58.833333° и. д.).

През 1928 е ръководител на експедиция на ледоразбивача „Красин“ за спасяване на екипажа на авариралия дирижабъл „Италия“ под командването на Умберто Нобиле.

Самойлович е научен ръководител на международна въздушна експедиция на дирижабъла „Граф Цепелин“ през 1931 по маршрута Германия – Ленинград – Карелия – Архангелск – Баренцево море – Северна Земя – п-ов Таймир – Карско море – Нова Земя – Бяло море – Архангелск – Ленинград – Германия. В нея участват осем учени от различни страни. Дирижабълът извършва 110-часов полет и прелетява около 13 хил. км. От него за пръв път са направени аерофотоснимки на архипелазите Земя на Франц Йосиф, Северна Земя, Нова Земя и п-ов Таймир.

Като началник на експедиция на кораба „Русанов“ през 1932 – открива о-вите Арктически институт (75°25′ с. ш. 82°00′ и. д. / 75.416667° с. ш. 82° и. д.). През 1934 ръководи научна експедиция на кораба „Седов“, през 1936 и 1937/1938 – на кораба „Садко“.

Основател и първи ръководител (1934 – 1937) на катедрата за полярните страни в Ленинградския университет. През 1936 – 1937 се занимава с подготовката са дрейфуващата станция „Северен полюс-I“.

Последни години (1938 – 1939)[редактиране | редактиране на кода]

Самойлович споделя печалната съдба на милиони други руснаци през тези жестоки години в СССР. През май 1938 година е арестуван от НКВД, обвинен в шпионаж и на 4 март 1939 година е разстрелян в Ленинград. На картата на Карско море вместо остров Самойлович се появява остров Длинний. През 1957 Самойлович е посмъртно реабилитиран.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

Неговото име носят:

Съчинения[редактиране | редактиране на кода]

  • „На спасение экспедиции Нобиле“, Л., 1967;
  • „Путь к полюсу“, Л., 1933;
  • „Моя 18 экспедиция“, Л., 1934.

Източници[редактиране | редактиране на кода]


  • Аветисов, Г. П., Имена на карте Арктики. http://www.gpavet.narod.ru/
  • Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001 г., стр. 412 – 416. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2789255/
  • Магидович, И. П., История открытия и исследования Европы, М., 1970., стр. 396. http://www.ozon.ru/context/detail/id/3169312/
  • Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982 – 86 г.
Т. 5 Новейшие географические открытия и исследования (1917 – 1985), М., 1986 г., стр. 78. http://www.bookshunt.ru/b31132_ocherki_po_istorii_geograficheskih_otkritij_t.5
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Самойлович, Рудольф Лазаревич“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.