Славянски владетели

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Това е списък на всички славянски владетели, както и на славянските военачалници и управители на българска служба до X-XI век.

Ранни славянски владетели (князе)[редактиране | редактиране на кода]

Славянски военачалници в старобългарската войска – X-XI век[редактиране | редактиране на кода]

  • Богдан (?-?), славянски военачалник – ок.990-1018 г., топарх на вътрешните крепости
  • Богислав (?-?), славянски военачалник - ок.900-930 г., сетин-багаин на цар Симеон I
  • Всеслав (?-?), славянски военачалник - ок.950-975 г., управител (комит) на кр. Средец
  • Давид Мокри (ок.930-976), славянски военачалник (комитопул) - 968-976 г., син на Никола Мокри и брат на Мойсей, Арон и Самуил
  • Димитър Тихон (?-?), славянски военачалник - ок.980-1002 г., управител (комит) на кр. Колидрон
  • Добромир (?-?), славянски военачалник – ок.980-1001 г., управител (комит) на крепостта Бер
  • Драгомъж (?-?), славянски военачалник - ок.980-1018 г., управител (комит) на креопстта Струмица
  • Драгшан (?-?), славянски военачалник - ок.980-1001 г., управител (комит) на креопстта Воден
  • Зарицес (Зарица, ?-?), славянски военачалник - ок.990-1018 г., предал се в Охрид през 1018 г.
  • Литовой (?-?), славянски военачалник от Девол - 1040-1041 г., назначен за комендант на Диметриада
  • Мармаис (?-?), славянски военачалник (потомък на северанските князе) – ок.890-921 г., боритаркан на цар Симеон I
  • Никола Мокри (цар Шишман I, ок.895-968), славянски военачалник (бърсяшки комит) по времето на цар Петър I, обявен за цар на Западното Българско царство – 963-968 г.
  • Никулиц (Николица, ?-?), славянски военачалник - ок.980-1002 г., управител (комит) на креопстта Сервия
  • Самуил Мокри (ок.940-1014), славянски военачалник (комитопул) - 976-997 г., син на Никола Мокри, през 997 г. става едноличен владетел на България
  • Стрезимир (ок.960-1035), славянски военачалник (войвода) - ок.985-1018 г., управител на Трънската област, някои учени считат че той е родоначалник на последната българска династия и че негови потомци са болярина Татимир, сина му деспот Стрез и деспот Страцимир
  • Тихомир (?-?), славянски военачалник - през 1040 г., по време на въстанието на Петър II Делян той е провъзгласен за цар, но е убит с камъни
  • Томислав (?-?), славянски военачалник – ок.900-930 г., сетин-багаин на цар Симеон I

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Панайот Панайотов, Христоматия по история на България, Фабер, 2002 год.